Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Фанатизирани, антисемейни, антихристиянски". Как страхът и фалшивите новини спират законите


По подобен начин се развиха през пролетта и протестите срещу Стратегията за защита на детето

Иван е насилван от 9-годишна възраст. Всички са знаели, че това се случва дълго време, но никой не е подал сигнал - нито съседи, нито роднини. Стоян пък е момче на 10 години, което “вече е видяло всичко”, казват социалните работници. Употребявал е трева и наркотици и е бил насилван от възрастни хора. Имената са променени, но историите са напълно истински. Физическото оцеляване на тези две деца е било застрашено, затова са били настанени в социален център.

С тези случаи се е сблъскала в работата си Събина Събева. Тя е изпълнителен директор на “Международна социална служба - България”. Не се заблуждавайте от името, организацията е изцяло българска и не получава финансиране от чужда държава. Тя само извършва така наречените социални услуги, но не взима и не може да взима решения за бъдещето на тези две деца. Не тя е решила да настани Иван и Стоян в социален център. Единствените, които имат право на това, са местните отдели за закрила на детето към Агенцията за социално подпомагане - те имат право да прилагат подобни мерки за закрила.

Държавата нарича организации като тази на Събина Събева "доставчици на социални услуги". Т.е. държавните институции решават кой има нужда от съответната услуга, а неправителствените организации я доставят. Новият закон за социалните услуги урежда тази материя. Но вероятно няма да влезе в сила от Нова година, както беше решило Народното събрание.

Защо държавата даде крачка назад

Новият Закон за социалните услуги беше приет на 7 март 2019 г. и трябваше да влезе в сила през януари 2020 година. Това обаче вероятно няма да се случи. Парламентарната група на „Обединени патриоти“ (ОП) внесе предложение за отлагането на закона с шест месеца заради „напрежението и атаките към него“. Новоизбраният министър на труда и социалната политика Деница Сачева обяви, че „решенията в социалната политика трябва да сближават хората, а не да ги разделят”, затова подкрепя тази идея.

За хора като Сабина, които пряко се занимават със социални дейности, това не е правилна стъпка. В отворено писмо 56 граждански организации се обявиха срещу отлагането на закона. "Дебатите и наличието на различни гледни точки щяха да са нормална част от демократичния плуралистичен процес, ако не бяха злонамерените атаки, насаждането на внушения, които са далеч от истината", се казва в писмото.

“Няма основание никой да се притеснява, а по-скоро всички трябва да приветстват промените, защото това е първият голям опит за реформа в социалната сфера от 2006 г. насам”, коментира Събева пред Свободна Европа.

Как страхът спира законите

Две стъпки напред - една назад. Подобно беше действието на управляващите и с други документи - Истанбулската конвенция и Стратегията за детето, а сега и Закона за социалните услуги. Всеки един от тях първо е предложен, а след това отложен или спрян заради “липса на консенсус в обществото”.

Тонът и в трите изброени случая се задава основно от патриотични формации, малки религиозни общности, Светия Синод, както и групи в социалните мрежи, най-активната от които е “Национална група - Родители обединени за децата” (РОД). Те казват, че Законът за социалните услуги има “тиранична същност” и води до прекомерно овластяване на социалните служби. Според Фейсбук страницата на организацията това се случва “чрез идеологическото окупиране на мнението на гражданското общество от фанатизирани про-джендър, про-социално инженерство, анти-семейни и анти-християнски неправителствени организации (НПО)”.

В събота РОД организира протест, който се проведе едновременно в няколко европейски града, където живеят българи. Свободна Европа се свърза със сдружението, но въпреки обещанието да отговорят на въпросите ни, това така и не се случи. Представители на РОД повече не вдигнаха телефоните си.

“Това е една изключително незряла пропаганда, която продължава с години”, коментира Юлия Георгиева от “Розовата къща” - мястото, на което наркозависими получават подкрепа, подслон и храна през деня. “Без никакви доказателства всяват паника и всъщност подкопават имиджа на неправителствените организации, което не се случва само тук. Това нещо тръгна и от Русия, където Путин вече обяви членовете на НПО, които имат финансиране отвън - “агенти на чужда държава”.

Георгиева дава за пример подобни процеси срещу неправителствения сектор в Унгария. “Според мен ние сме просто следващите”, казва тя и допълва, че неправителствените организации трябва да са гарант за качеството на демокрацията, "а някой няма интерес от това".

“Това е прекрасен начин демокрацията да бъде подкопана и се случва с някакви безумни аргументи, като например норвежците, които изнасяли деца. Благодарение на социалните мрежи тези неща набират голяма инерция”.

Походът срещу неправителствения сектор

Новият Закон за социалните услуги не променя и в момента съществуващата практика общините да делегират на външни доставчици определени услуги чрез конкурс, подобно на процедурата при обществени поръчки. Разликата е, че някои разпоредби от Закона за социалното подпомагане, които действат вече 16 години, са преместени в новото законодателство.

Новият Закон за социалните услуги казва, че всички частни доставчици на социални услуги подлежат на лицензиране. Това дори означава по-голям контрол, тъй като се създава нова агенция, която трябва да следи за качеството. “Тя ще съсредоточи всички свои функции върху мониторинга не само по отношение на частните доставчици, но на всички - тоест и на общиините”, разяснява Събева.

“Затова ние не можем да разберем защо се атакуват частните доставчици. Хората не знаят механизмите и процедурата. За да стане една организация доставчик на социални услуги, трябва да мине през целия процес на лицензиране. Подлежат на всякакви видове проверки".

Иска ли някой да взима деца?

Това обаче не е достатъчно за “Обединени патриоти” - вносителите на предложението законът да бъде отложен с 6 месеца. “Няма достатъчен контрол върху работата на неправителствените организации”, коментира пред Свободна Европа по телефона Искрен Веселинов. Според него понятието за социални услуги не е дефинирано ясно.

“Съществуват текстове, които могат да бъдат тълкувани двусмислено. Липсва и текст, който да казва, че стремежът на социалните работници трябва да бъде детето да израсне в семейна среда”, мотивира предложението Веселинов.

“Никой не иска да извежда децата от семействата им”, казва Събева. Тя смята, че институциите твърде малко говорят с цифри и факти и това отваря вратата за много спекулации и неразбиране. “Първата задача на всеки социален работник е да направи всичко възможно да подкрепи семейството на дете в риск, така че детето да остане при тях”.

Децата и семействата се насочват към ползване на социални услуги само и единствено от отделите за закрила на детето, т.е. държавни институции. Другата възможност е, когато родител сам потърси подкрепа.

Основните опасения на протестиращите срещу Закона за социалните услуги са, че неправителствени организации ще имат много повече власт във вземането на решение кое дете е в риск. “Хората трябва да знаят истината за процедурите и да разберат, че една оценка съдържа много компоненти: доколко семейството е стабилно, не само какви доходи има и къде живее, но и по какъв начи се отнася с децата, дали стимулира тяхното развитие, дали се хранят децата, облечени ли са, здрави ли са, имат ли пространство, или живеят с още 10 души, какви са взаимоотношенията между възрастните”, обяснява Събева.

Когато се съберат всички тези данни, се взема решение. В този процес не участва само социалният работник, а цяла комисия. “Ако се окаже, че детето е в риск, запознават родителите, те трябва да подадат заявление за ползване на услуга, отделът издава направление към доставчика на услуги и тогава този родител отива в услугата, която да окаже подкрепа. Никой доставчик не може и няма как да си позволи да действа на своя глава”, категорична е Събева.

В момента в Закона за закрила на детето се казва, че всеки, на когото стане известно, че дете е в риск и се нуждае от подкрепа, е длъжен да подаде сигнал, включително и при изпълнение на служебните си задължения. Това задължава лекарите и учителите, например, да подадат сигнал. Новият закон не променя това.

Детето може да бъде изведено от семейството, ако се установи непосредствен риск за живота и здравето му. “Едва тогава може толкова бързо да се изведе. Иначе отделите са длъжни, а те това го следват като десетте божи заповеди, първо да работят за превенция на изоставянето или извеждането, тоест да подкрепят семейството в изпълнението на родителските функции”, казва Събина Събева.

След 6 месеца в центъра 9-годишният Иван вече има друга среда, защото някой се грижи за него. Детството му е било спасено. “Всяко дете обича родителите си, дори насилваните. Нашата задача е, ако можем, да го върнем при семейството”, казва Събева.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

"Няма пари, но няма и бой"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:57 0:00
XS
SM
MD
LG