Връзки за достъпност

Извънредни новини

Винаги на страната на децата. Георги Богданов и помощта за 13 000 семейства годишно


Георги Богданов

За него казват, че се бори с дезинформацията, но той самият смята, че се бори с друго – с правителствата, които не успяват да превърнат децата в свой приоритет. Масово го свързват със защитата на предложената от кабинета Стратегия за детето, но той говори и за други мечти: да види построена една истинска многопрофилна детска болница и родителите да не обикалят 14-те клиники в София, например. Или създаването на детски омбудсман, за да имат децата свой представител, както има и в други европейски страни. Или отпадането на един стар закон, който позволява да се накаже едно дете за постъпка, за която възрастният не би бил наказан. Името на Георги Богданов е трайно свързано с правата на децата. Той не е просто застъпник в една модерна отскоро кампания.

Във вторник Георги Богданов и ръководената от него Национална мрежа за децата (НМД) получиха подгласния приз "Човек на годината" в наградите, връчени от Българския хелзинкски комитет. Не го пише изрично в мотивите на журито, но причината е и в една статистика: НМД помага годишно на 76 000 деца и 13 000 семейства. Не става дума само за деца в риск, защото НМД работи и с деца извън всякаква опасност – такива, които искат да бъдат скаути, които искат да развиват умения в интернет, да помагат на социално слабите, да организират екологични прояви или просто да бъдат доброволци в добри каузи. НМД е общото име, под което работят общо 149 организации, посветени под каквато и да е форма на децата. Преди да я оглави Георги Богданов преди 10 години, тези организации са били 24.

Георги Богданов е роден през 1969 г. в пловдивско село в семейството на шофьор и кранистка. Завършил е Техникума за редки метали в Бухово през 1987 г. по специалността обогатяване на полезни изкопаеми.

Бил е още ученик, когато му се е наложило сам да гледа по-малката си сестра. Веднага след училище е постъпил на работа като миньор в урановите рудници и е останал на работа в "Редки метали" три години. Така го заварват и промените на 1989 – под земята, в буквалния смисъл на думата.

Не е работил като миньор, защото много му е харесвало, напротив: през цялото време се е чувствал привлечен от изкуството, а не е знаел как да тръгне към него. Това е и мотивацията, която стои зад следващата му стъпка - работата в Младежкия дом в Бухово, който в момента се руши като сграда – това е мястото, което му е дало първия опит за работа с деца.

Оттогава датира и едно най-обикновено гледане на телевизия, което се оказва със съдбовно значение – видял, че оперната певица Райна Кабаиванска създава благотворителен фонд за помощ на деца сираци. "Още на следващия ден бях във фонда с въпрос как мога да работя за тях – съвсем доброволно. Те ми казаха да напиша проект, а аз не знаех какво значи това. Те ми показаха. Бяха няколко забележителни жени – Блага Димитрова, Здрава Маркова, Клементина Иванова. Научих много от тях", казва той.

Във фонда на Кабаиванска той минава по всичките формални стълбици на професионалното развитие – първо е доброволец, после – сътрудник, след това – програмен координатор, а накрая става и изпълнителен директор на фонда. През това време завършва и бакалавърска степен в НБУ по арт мениджмънт. Завършва точно когато интересът му към изкуството отстъпва на по-заден план, защото е видял нещо незаобиколимо: какъв е животът на изоставените деца, на които помага фондът на Кабаиванска.

"Организирахме концерти, конкурси и изложби за домовете за деца из цялата страна, водихме с нас артисти и певци. Така разбрах, че в тези ужасни условия живеят над 30 хиляди деца", казва той. Как би могъл да допусне, че след десетина години тъкмо той, заедно с група съмишленици, ще води основната част от битката по извеждане на децата от тези така наречени институции – постижение, с което днес се гордее, макар че съвсем не смята процеса за приключил. Нали наскоро видяхме, че поне част от тези деца сега живеят не много по-добре от преди?

Новият век идва за него с две академични амбиции – да научи английски и да завърши магистратура по социална работа и европейска социална политика в НБУ. Успява и в двете. Участва в първото въвеждане на социалните услуги в България – през 2001 – 2002 г. През 2016 защитава докторска степен по социална антропология в Софийския университет. Днес се занимава с това да помага при изготвянето на закони, да подкрепя експерти, да преобръща социални нагласи и обикновени лъжи. "Развълнувахте ме с цялото връщане назад във времето" – казва. Трябва да е видял, че изминатият от него път е по-дълъг, отколкото времето формално е могло да отброи.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG