Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Една жалба не можехме да напишем". Как юристи помагат на маргинализирани групи


Диян Данков

“Бих искал да помагам на хора, които имат нужда”, казва 31-годишният Диян Данков. За него това въобще не е крилата фраза, изтъркана от прекалена употреба и прави всичко възможно да го докаже с работата си. Пише жалби и молби до различни институции от името на хора, които не могат да си позволят адвокат, занимава се със застъпничество и работи едновременно по няколко проекта за антидискриминация.

Срещаме се с него по време на откриването на първия правен инкубатор в България и в Източна Европа. Програмата ще подкрепя 13 настоящи или наскоро завършили студенти по право и адвокати, които показват ясна ангажираност към социалната справедливост, като 12 от тях са с ромски произход. В продължение на 18 месеца те ще работят с петима ментори - адвокати и съдии, а целта е в края на програмата да създадат устойчиви юридически практики, чрез които да осигуряват равен достъп до правни услуги за хора от маргинализирани групи.

“Това, разбира се, не са само хора от ромски произход. Има роми, които са добре образовани и се наблюдава ръст в това отношение”, коментира младият адвокат.

Според доклада на Държавния департамент на САЩ за България обаче обществената нетърпимост към ромите в България остава най-належащият проблем на правата на човека в страната. Медиите описват ромите и другите малцинствени групи с дискриминационен, очернящ език, а националистическите партии основават политическите си кампании на силни антиромски, антитурски и антисемитски лозунги и реторика, става ясно още от доклада.

“У нас само хора, които имат добър материален статус, могат да получат добри правни услуги или добро здравеопазване. Социалната справедливост остава малко назад”, казва Данков. Пътува постоянно, защото “хората в нужда не са само на едно място или в една махала”. Целта му е да може да придобие повече практически умения и да продължи каузата си да предоставя правни услуги на хора, които нямат средства да си ги позволят.

“Трябваше да премина през ада"

За баща на правните инкубатори се смята Фред Рууни, който ще помага за развитието на този модел в България. Пред Свободна Европа той разказа, че преди да стане адвокат, е бил социален работник. “Помагах на емигранти, които пристигат в Съединените щати. Започнах да осъзнавам трудностите, през които преминава всеки един от тях и как нещата често се променяха, ако успеят да си позволят адвокат".

Фред Рууни
Фред Рууни

За да може самият той да бъде по-полезен, завършва право, но тогава се сблъсква с други трудности: липсата на практически умения. “За съжаление в университета не ни учат как да практикуваме адвокатската професия. На повечето места по света образованието е много теоретично”.

След като получава права да практикува адвокатската професия, Рууни започва да работи сам и да помага на нуждаещите се. Финансово това предизвикателство му е коствало доста лишения, но след време е успял дори да наеме още трима адвокати. “Трябваше да премина през ада, за да продължа да правя това”, споделя Фред. Това е било обаче само началото на нещо по-голямо.

“Започнах да създавам мрежа за подкрепа на току-що завършили адвокати - първо с десет, после със сто, двеста и триста адвокати, защото всеки имаше осъзнаването, че се нуждае от обучение”.

В момента в САЩ има открити 70 правни инкубатора, един в Доминиканската република, където фокусът е бил върху жените, и един в Пакистан, където основната тема е била икономическата и социална несправедливост. Първият в Източна Европа е този в България, където целта е да се подкрепят с правна помощ хора от ромската общност, хора с ниски доходи и малки фирми, които не могат да си позволят правна помощ.

“Повечето университети те учат как като адвокат да работиш за корпорации, но твърде малко посвещават практиката в полза на хората. Тъжно е, че обръщаме твърде малко внимание на адвокатите, които искат да помагат на бедните”, коментира Фред Рууни пред Свободна Европа.

Той не е за първи път в България. През 2017 година посещава страната за първи път. “Влюбих се в София веднага и бях впечатлен от отдадеността на младите ромски лидери и адвокатите от ромски произход”. През 2019 се връща отново като стипендиант на програмата “Фулбрайт”. Инкубаторът е още един начин да се свърже с България.

От теория към практика

Даниела Михайлова от Софийската адвокатска колегия е един от хората, благодарение на които тази идея става реалност. От самото начало на адвокатската си практика работи с граждански организации, които фокусират правните си програми върху защитата на правата на малцинствата. “Това, което ме привлече, е възможността младите хора да навлязат в темата за професионалното развитие и бизнес ориентирането, както и всичко това, свързано със социалната справедливост”, коментира Михайлова пред Свободна Европа.

Даниела Михайлова
Даниела Михайлова

“Целта ни е това да е обучение, което да е насочено към практиката на адвокатската професия, защото университетите ни подготвят много добре теоретически, но завършваме без да можем да напишем една искова молба. Аз съм минала през това и знам с какви знания и умения съм излязла от университета”.

Мисията на Правния инкубатор е да даде възможност на участниците да станат катализатори за постигане на по-голям достъп до правосъдие в България, равенството между хората и уплътняване на концепцията за демокрацията - идеи, които участниците в проекта искат да пренесат от поредния лист хартия в реалността.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

А Мишо проговори на руски. Животът под карантина
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:46 0:00
XS
SM
MD
LG