Връзки за достъпност

Извънредни новини

Стратегически проект или лудост за милиарди? Ердоган ще строи алтернатива на Босфора


Швейцарски кораб преминава през Босфора

Турция посрещна новата година на фона на политически скандал. Опозиционният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу влезе в най-острия си до момента конфликт с изпълнителната власт. В центъра на спора е грандиозен инфраструктурен проект. По-мащабен дори от новото летище в Истанбул, моста над Босфора и тунела под него. Става дума за проекта на президента Реждеп Тайип Ердоган да построи канал, успореден на Босфора, който да свързва Черно и Мраморно море. Изпълнителната власт мотивира идеята с желанието да разтовари тежкия трафик през Босфора.

Имамоглу обаче определи идеята като „налудничав проект“ и „предателство към Истанбул“. Той заяви, че милионното население на най-големия турски град ще се противопостави на „убийствения проект“. И прекрати действието на споразумението за сътрудничество по проекта, сключено от предишната общинска управа с изпълнителната власт. Имамоглу не е първият, който се противопоставя на построяването на грандиозното съоръжение, което се предвижда да бъде дълго 45 км и широко 400 м. Природозащитници и активисти се обявиха против него. Аргументите им са основно свързани с околната среда и икономическата полза от проекта. Беше повдигнат и въпросът за питейното водоснабдяване на 16-милионното население на града, защото проектът предвижда разрушаване на два язовира.

Построяването на изкуствен канал между Черно и Мраморно море обаче повдига и други въпроси, свързани с режима на навлизане на кораби в Черно море, както и с възможността в него да се разполагат военни плавателни средства.

"Налудничав проект" за милиарди

За пръв път идеята Черно и Мраморно море да се свържат чрез изкуствен канал е спомената от Ердоган през 2011 г. След това проектът многократно е замразяван и след това започван отново. За последно работата по него беше прекратена през 2018 г. заради тежката финансова криза, в която изпадна страната.

През последните месеци на 2019 г. обаче проектът за Истанбулския канал беше отново изведен на дневен ред от Ердоган и министрите от турското правителство. Министерството на околната среда даде зелена светлина за проекта, който според правителствените експерти няма да засегне природата в района повече от допустимото. Президентът обяви, че конкурсът за избор на изпълнител ще започне скоро.

Каналът ще бъде дълъг 45 км и широк 400 м.
Каналът ще бъде дълъг 45 км и широк 400 м.

Анкара изтъква, че основна цел на проекта, който по оценка на управляващите ще струва на държавата 12,6 млрд. долара, е да се разтовари тежкият трафик през Босфора и да се предотвратят инциденти и екологични катастрофи в пролива. По данни на властите през 2018 г. повече от 41 000 кораба са преминали през Босфора. През последните две години е имало 41 инцидента с плавателни съдове. „Всеки, който погледне Босфора, в който и да е момент от деня, ще разбере, че той не може да поеме такъв натоварен трафик“, каза Ердоган на партиен конгрес.

Държавният глава многократно изтъкна, че подобен мащабен проект е национален и не е в правомощията на кмета на Истанбул или на градската администрация да се опитва да го спре. Имамоглу отвърна с контрааргумент: „Аз съм кмет на Истанбул и тук не става въпрос за канал в Калифорния, а в Истанбул.“

Опасност за горите и водите

Въпреки заявената амбиция на държавата да построи Истанбулския канал и уверенията, че той ще донесе ползи на страната и няма да навреди на природата, съмненията остават. През декември експерти от природозащитната организация WWF предупредиха, че проектът ще предизвика сериозни щети върху горите в близост до Истанбул, върху водните ресурси, включително и тези, използвани за водоснабдяване на града, както и върху поминъка на фермерите и риболовците в района.

Камарата на турските инженери и архитекти предупреждава, че според проекта Истанбулският канал ще минава през лагуна, в която живеят морски бозайници и птици, които ще изчезнат от района, ако местообитанието им бъде разрушено. Освен това архитектите изтъкват, че за построяването на канала трябва да бъдат разрушени два язовира, които осигуряват общо около една трета от питейната вода за Истанбул, а алтернативен водоизточник не е посочен. Природозащитници изразиха също и опасения, че построяването на канала може да увеличи риска от земетресения.

За сериозни последици за околната среса предупреждава и Доганай Толунай от Истанбулския университет. „Районът северно от града е дом на защитени гори, там има потоци и пасища, които са важни елементи от екосистемата, дом на стотици застрашени растителни и животински видове“, отбелязва професорът в лесотехническия факултет.

Обект на критики е и икономическата страна на проекта. Официално се говори за държавна инвестиция в размер на около 12,9 млрд. долара. Според експерти обаче сумата ще бъде по-висока. Освен това се оспорва доколко тази инвестиция ще се възстанови от такси, които да бъдат събирани от преминаващите кораби. Не е ясно също така дали ще се наложи държавата да вземе заем, за да финансира проекта.

Ще влизат ли военни кораби в Черно море

Един от най-сериозните въпроси около проекта за Истанбулския канал, който засега остава без отговор от официална Анкара, е как ще се регулира преминаването през съоръжението, ако то все пак бъде построено.

Преминаването през Босфора и Дарданелите се урежда от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която гарантира правото на мирно преминаване на невоенни кораби. Това значи, че по мирно време всеки невоенен кораб може да премине свободно през Босфора като предварително уведоми турските власти и спази съответните санитарни изисквания. Освен това Конвенцията предвижда ограничения за преминаване на военни кораби, най-вече за държави, които нямат излаз на Черно море, като целта е била да не се допусне милитаризирането му.

Международното морско право обаче оставя на държавите, които строят изкуствени канали, правото да ги регулират както решат. Ройтерс цитира турски представител, който потвърди, че новият канал няма да бъде регулиран по правилата на Конвенцията от Монтрьо. Това значи, че Турция ще може да пропуска през него и военни кораби без ограничения, стига да пожелае.

Това повдига и друг въпрос – как Турция ще накара търговските кораби да преминават през новопостроения канал и да плащат такси, след като могат да минат свободно през Босфора? Според Конвенцията от Монтрьо Анкара не може да ограничи правото на невоенни кораби да преминават през пролива. Според турски експерти по международно право, цитирани в местни медии, вариант е Анкара да потърси съдействието на Международната морска организация, която да насърчи преминаването през Истанбулския канал. Това обаче не гарантира, че приходите ще стигнат, за да си върне Турция инвестицията.

Facebook форум

Най-ново видео

Мария Бакалова в "Борат - 2". Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:49 0:00
XS
SM
MD
LG