Историята с нелегалния боклук в България е точно като историята в една ромска махала: авторитетните хора от квартала призовават полицията да арестува продавача на текстилни отпадъци, когото всички познават, но реакция няма. Вместо това виновникът продължава всяка сутрин да обикаля махалата и да взима по левче от най-бедните, за да им достави чувал с нарязан текстил. Вътре има всичко: лепило, препарати, останки от пластмаса, гумени и метални елементи, синтетични влакна. Това отива в печките, оттам – в комина, а оттам и в белите дробове. В дробовете на мълчаливия квартален полицай също.
Зад всеки сюжет с нелегално внесен в България боклук стои по един липсващ полицай, по една неправилно работеща печка и по една малобройна група хора, които искат ред, но не остават чути.
Колко нелегален боклук влиза в страната
През последния месец има най-малко сто съобщения на институциите и анализи в медиите, свързани с вноса на отпадъци в България. Не става дума за законния внос, защото тази информация е недостъпна засега, а за нелегалния внос, предимно от Италия. Арестуваният министър на околната среда Нено Димов беше разпитван включително и във връзка с този внос.
Чуждият боклук, който нелегално е влязъл в България от септември досега, е към 10 000 тона, но това, което засяга здравето на хората, не е толкова неговото количество, а онова, което боклукът е съдържал. Но МВР и прокуратурата невинаги съобщават дали сред заловените товари е имало токсични отпадъци. Непълната информация, съчетана с почти ежедневни съобщения за открит боклук, създава невярното усещане, че целият процес по внасяне и изгаряне на отпадъци е една нередност, докато всъщност нередното е свързано с конкретни нарушения и престъпления, а не с феномена като такъв.
Но първо да видим колко е плътен информационният поток в последните 4 месеца:
- на 5 септември 2019 г. на пристанището в Бургас са внесени 20 тона с италиански пластмасови отпадъци. Вносител е българското дружество “Блацион” ООД, чиито управители са македонски граждани. Един от тях твърди, че отпадъците е трябвало да отидат в ТЕЦ “Бобов дол”, свързван с бизнесмена Христо Ковачки. Прокуратурата нито отхвърля, нито потвърждава дестинацията. Няма и безспорни факти за това дали сред отпадъците е имало и такива, които са опасни. Вносът е бил в режим на временно складиране за 90 дни, които са изтекли. Новината беше съобщена едва през последния уикенд.
- на 9 октомври 2019 г. на пристанището във Варна са внесени 25 контейнера с нерегламентирани отпадъци. Изпращачът, получателят и режимът на вноса са били като в случая с Бургаския товар. Никой не е дошъл да потърси контейнерите, когато 90-дневният срок е изтекъл. По документи в контейнерите е трябвало да има само пластмаса и каучук, но са открити също и текстил, стъкло и дърво, като тези данни не са окончателни. Не е ясно закъде е бил предвиден товарът.
- на 11 декември 2019 г. италианските карабинери съобщават за заловени 815 тона пластмасови отпадъци, открити в товарен влак до Милано, които е трябвало да бъдат незаконно превозени до България. Проверката е показала, че пластмасата вече е била преработена, така че остатъкът е бил негоден.
- на 2 януари 2020 г. прокуратурата съобщи за 9 000 тона отпадъци с неопасен произход в Плевен, които са пристигнали от Италия и са съхранявани и преработвани неправомерно. Все още не е изяснено дали този боклук има връзка със задържания в Италия.
- На 5 януари 2020 г. са открити 50 тона пластмасови отпадъци във Враца, получателят не е посочен, а мястото, на което са складирани е нелицензирано. Собственикът на площадката твърди, че пластмасата е дошла от Милано, Италия.
- на 14 януари 2020 г. до село Обручище в област Стара Загора са открити отпадъци от разнородни материали, намиращи се на площадка на ТЕЦ “Брикел”, свързван с бизнесмена Христо Ковачки, като теренът е бил отдаден под наем на “Траш юнивърс” - фирма с разрешително за складиране на отпадъци, но само ако те са от пластмаса, каучук и RDF.
- в средата на януари 2020 са открити 569 тона и 800 кг опасни отпадъци в Дражево, област Ямбол. От РИОСВ твърдят, че отпадъците са от “зеления” списък, но местни екологични организации не са съгласни с това заключение.
- В началото на януари 2020 г. са открити 8 тона опасни отпадъци до Луковит, Ловешка област. Това са смолисти течности със силна миризма, затворени в бидони. Отделно от това на 17 януари 2020 г. в общината е бил задържан камион, който превозвал няколкостотин килограма течности и боклуци с неясен произход.
Редно и нередно в събирането и горенето на боклук
Изгарянето на отпадъци, както и движението им в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност, която ЕС разглежда като алтернатива на добре познатите сметища. Идеята е боклукът да се рециклира и да се използва за създаване на нещо друго – например, енергия или горива. Тъй като в хода на изгарянето на боклука се отделят вредни вещества, тази дейност е подчинена на десетки регламенти и изисква въвеждането на специални – и скъпи – технологии.
Например, никой не получава разрешение за складиране и горене на отпадъци “по принцип”. Боклукът се дели на битов, индустриален или токсичен, като всяка от тези категории се дели на още и още. За различните отпадъци се изисква наличието на различни условия за съхранение и на различни технологии за изгаряне. В противен случай отрови могат да проникнат в почвата или да се отделят във въздуха. Съществуват и квоти за изгаряне на боклук.
Сложните изисквания и големият залог – здравето на хората – на свой ред означават, че изгарянето на отпадъци трябва да подлежи на строг и постоянен контрол на всяка от дейностите по веригата, а хората да бъдат информирани за процеса на изгаряне и да имат доверие в ефективността на контрола.
В България са налице регламентите, както и някои от технологиите. Дефицитът опира до наличието на контрол и до предоставяне на информация. Както написа “Дойче веле”, площадката в Плевен, където, по думите на прокурорката, са открити цели 9000 тона “разпръснат” боклук, е била проверена пет пъти от РИОСВ през 2019 г., като последната проверка е извършена само 13 дни преди съобщението на прокуратурата. Но нередност не е била открита.
Що се отнася до прозрачността, това кой внася в България законен боклук дотук се очертава като една от най-големите тайни, пазени от държавата. Миналата есен Министерството на околната среда и водите (МОСВ) препрати вестник “Капитал” към Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), за да получи оттам информацията за официалните вносители. От ИАОС отказаха на вестника с аргумента, че тази информация не е обществена. Преди Нова година Административният съд – София-град задължи ИАОС да отговори.
През същото премина и разследващият сайт “Биволъ”, който зададе сходни въпроси на Агенция “Митници”, но получи практически същия отрицателен резултат.
Ковачки, най-често срещаното име
С бизнесмена Христо Ковачки се свързват четири ТЕЦ-а – "Топлофикация – Перник" АД, ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, "Топлофикация – Сливен" ЕАД и ТЕЦ "Брикел" ЕАД – в които се предполага, че се горят отпадъци по нерегламентиран начин. Това става ясно от проверка на прокуратурата, извършена през септември. Според тогавашната говорителка на институцията Румяна Арнаудова става дума за горене на биомаса и RDF отпадъци, което не отговаря на разрешителното, с което разполагат ТЕЦ-овете.
Досъдебното производство е за извършено престъпление срещу здравето на хората и околната среда. Прокурори и следователи влязоха миналата седмица в ТЕЦ “Бобов дол”, за да извършат проверка, а новият министър на екологията Емил Димитров заяви, че ТЕЦ-ът няма да работи, докато не приведе в ред всичките си инсталации и не ги лицензира. Премиерът Бойко Борисов обяви, че виновните ще си платят. Цялата изпълнителна и съдебна власт изглежда въвлечена в историята с боклука и решена да изпълни задълженията си по ежедневния контрол така, сякаш пристъпва към осъществяване на радикално решение.
