Връзки за достъпност

Извънредни новини

Година на акушерката. Как взеха да намаляват точно тези, които трябваше да са станали повече


Надежда Цекулова
Надежда Цекулова

Акушерките в света стават все по-малко. Как стана възможно това?

Стефани, Руска и Вяра са акушерки. Млади, вдъхновени. С искрено призвание. Запознах се с тях покрай инициативата на Мрежа за съвременна родилна грижа да подкрепи акушерки от страната да завършат обучение за консултанти по кърмене в София. Момичетата искат да овладеят тънкостите на професията и да бъдат максимално полезни на жените в най-важните моменти от живота им – когато раждат своите деца.

Днес те, и всичките им колеги в професиите, свързани с родилната грижа, имат професионален празник. Ще се мият ръце, ще се раздават букети и бонбони и ще се говорят високопарни думи за благородната професия, която дарява живот.

Извън празничното лустро обаче акушерската професия е една от тези, които през последните години „се топят“ в световен мащаб. Това стана причина 2020 г. да бъде обявена за международна година на сестрите и акушерките. Целта е обществата и техните правителства да обърнат внимание на тези професии, преди кадровата криза да е поставила съвременната медицина на колене.

Малко статистика

По данни на НСИ към 31.12.2018 г. в страната работят малко над 3150 акушерки и 1400 акушер-гинеколози. Според съсловната организация на професионалистите по здравни грижи, още 8000 акушерки са нужни, за да отговорят на нуждата от качествени грижи за бременните и раждащите у нас.

Сериозен проблем е високата им средна възраст – 53 години – както и неравномерното им разпределение: в областните центрове Разград и Ямбол например има само един или двама акушер-гинеколози и 25-26 акушерки.

В Разград и Ямбол има само един или двама акушер-гинеколози и 25-26 акушерки

Протестите на професионалисти по здравни грижи през изминалата година минаха под знака на искането за по-високи възнаграждения. Достойнството на професията обаче не се измерва и не се изчерпва само с размера на работната заплата.

През последните десетилетия следенето на бременност и раждането се доминират от лекарите акушер-гинеколози. Добрата практика в други европейски държави показва, че осигуряването на продължаваща акушерска грижа за нискорисковите бременни води до по-евтина медицинска помощ, до по-добри здравни резултати за майките и бебетата (по-малко интервенции, по-малко преждевременни раждания и по-малко изгубени бременности), както и до по-високо ниво на удовлетвореност на родилките.

Могат ли да работят без лекар до тях?

У нас акушерките са нормативно лишени от самостоятелност и в момента нямат възможност да проследяват бременност, да водят раждане и да оказват постпартални грижи без лекарско наблюдение, въпреки че точно това са разписаните им компетенции.

Министерството на здравеопазването е предложило законови промени, които могат да позволят разкриването на изцяло акушерски практики. Отказва се обаче възможността тези практики да сключват договор със здравната каса, което означава, че ако решат да работят самостоятелно, акушерките ще разчитат пациентките да им плащат изцяло от джоба си.

До този момент на акушерската професия у нас неоснователно се гледа като на подпомагаща

Дори и този проблем да бъде решен обаче, ще са нужни усилията на самото съсловие, за да се върне общественото доверие към акушерската професия, на която в момента се гледа като на подпомагаща.

У нас често се пренебрегва, че създаването на авторитет в родилната грижа минава през поставянето на жените на фокус. На жените, а не акушерката, лекаря, системата.

Жената и детето. Между живота и смъртта

Цифрите, които „ражда“ българското майчино здравеопазване от години поставят страната ни сред първенците по детска смъртност в Европейския съюз. Въпреки че през последните 20 години този показател е намалял повече от два пъти (6,4 починали бебета до една годинка на 1000 раждания за 2017 г. спрямо 14,4 за 2001 г.), нивото остава двойно над средното за ЕС (3,6‰).

Двойна над средната за ЕС е и бройката на мъртвородените на 1000 раждания.

По-зле от нас се представят единствено Румъния и Малта. По данни на НЗОК през 2019 г. в страната са родили 55 048 жени. 7 от тях са починали.

318 са мъртвородените бебета.

За едва около 54% (30 405 бебета) Здравната каса е платила клинична пътека за грижи за здраво новородено дете. Всички останали са били лекувани от някаква патология – поне по документи.

Събраните дотук цифри са неточен, но показателен измерител на качеството на грижите, които получават бъдещите майки в здравната ни система, и дават най-разбираемото послание, че нещо в майчиното здравеопазване не е наред.

Родилната медицина у нас упорито се съпротивлява срещу препоръките на международни здравни и професионални организации

По причини, които изискват дълъг и задълбочен анализ, родилната медицина у нас упорито и продължително се съпротивлява срещу препоръките на международни здравни и професионални организации, каквито са СЗО (Световната здравна организация), FIGO (Международна федерация по гинекология и акушерство), ICM (Международна конфедерация на акушерките) и др.

Всички те единодушно през последните години работят за намаляване на цезаровите сечения и стриктен подход към прилагането на всяка медицинска интервенция в хода на раждането само при обективна необходимост, а не рутинно. Поставят в центъра на грижите комуникацията и доверието между медицинския екип и бременната или раждаща жена, и доказват с десетки проучвания, че това е пътят към по-здрави и удовлетворени майки, по-здрави бебета и… по-мотивирани и удовлетворени акушерки.

Издигането на акушерската професия не е в противовес на интереса на жените да получат уважителна и индивидуализирана грижа по време на своята бременност и раждане. Нещо повече – двата процеса са абсолютно неделими.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет и дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве.

XS
SM
MD
LG