Връзки за достъпност

Извънредни новини

Дипломати или шпиони. Къде е границата между двете?


Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия.

Как се познава, че даден дипломат е шпионин? Въпросът звучи наивно само на пръв поглед. Ако видим съобщението за двамата изгонени руски дипломати, обвинени в шпионаж, въпросът за това как да различаваме едните от другите, ще се окаже съвсем в десетката.

И едните, и другите събират информация по въпроси, които са важни за страната, в която се намират. Тези въпроси често са едни и същи. Освен това и едните, и другите, пишат доклади за това, което са научили, и ги изпращат в страната си. Как тогава да разберем къде минава границата?

Тази граница е много тънка, възкликват емоционално двама български дипломати, с които обсъждаме темата. Все едно са се наговаряли да отговорят еднакво, а говорим с тях поотделно по телефона. Това са дългогодишният посланик на България в САЩ Елена Поптодорова и дългогодишният посланик на България в Русия Илиян Василев.

Трите разлики: Какво, от кого, за какво

"Въпросът е каква информация се събира, от кого се събира и как се използва след това", смята Елена Поптодорова. "Ако човекът се интересува от държавни тайни или от информация, засягаща цяла една организация, каквато например е НАТО, с нейните документи с най-висока степен на секретност, това е събиране на чувствителна информация по нерегламентиран начин", добавя тя.

Според нея още по-важен е въпросът къде се изпраща тази информация. Ако тя отива в службите или в организации, чиято цел е да засегнат национален интерес, това наистина е шпионаж, казва Поптодорова.

За бившия посланик в Русия Илиян Василев основният въпрос е къде отива написаният доклад. "Дипломатът пише доклади, които изпраща в своето външно министерство, казва той. Това министерство после може да изпраща части от тази информация до различни институции, но това вече не засяга дипломата-изпращач. Но ако докладът е изпратен директно в службите, говорим за шпионаж. В съобщението на българската прокуратура беше написано точно това: че един от двамата изгонени руски дипломати е предавал сведения директно на разузнавателна служба."

"Да ти намеря слабото място" - това не е дипломация

Вторият въпрос, според Василев, е с каква цел се събира информацията. "Целта на един дипломат е да подобри знанието на неговите правителствени институции за страната, в която той работи. Дипломатите са хора, които избягват кризи. Докато агентурната мрежа подхожда по обратния начин – тя търси уязвимите места на страната, в която се намира".

Дипломатите събират информацията си в открити срещи и по открити източници, казват и Поптодорова, и Василев. За разлика от агентите, които търсят информация, неполучаема по официален път.

Илиян Василев коментира конкретния случай с двамата изгонени за шпионаж от руското посолство: "В съобщението на прокуратурата пише, че те са се интересували от енергетика и от изборните процеси. Ако един дипломат се интересува от тези въпроси, той би си направил среща в Министерството на енергетиката, да кажем. Или много други срещи, от които да научи повече, само че би си уредил тези срещи в открит режим. И после би разказал на своето Външно. А не, както е в случая, да изпраща информация директно на разузнаванията".

Илиян Василев намира за особено важно съобщението, че един от изгонените дипломати се е интересувал от изборния процес в България. За него това е знак, че са търсени механизми за въздействие на избирателя, в това число и чрез прилагане на новите кибер технологии, които да усилят шансовете на проруски кандидати. Точно това означава да търсиш уязвими места в страната-домакин и да искаш да я дестабилизираш, казва той.

Обичайната практика: никаква прозрачност

Историята с руското посолство е една класическа ситуация, смята Елена Поптодорова. "Шпионажът е вечна цел, той не е измислен сега. Вечни са и санкциите, които страните прилагат, за да се защитят", казва тя.

Другото обичайно, според нея, е липсата на информация в детайли – никога не се пояснява за какво точно става дума, защото това би извадило на показ тъкмо онези факти, които съответната страна би искала да опази.

Както Василев, така и Поптодорова намират едно единствено отклонение от обичайната практика в случая с изгонените дипломати. Това отклонение е в директното съобщение на прокуратурата за това какво предприема – преди още да е информирано Министерството на външните работи и руското посолство. И двамата намират това за нередно, но Поптодорова добавя нещо: че вижда все пак и един плюс в това нарушение.

"В България от десетилетия битува схващането, че Русия сякаш не е отделна страна, а е някаква втора България. Русизмът е проникнал неразумно дълбоко в публичния живот и дори в битовата сфера, което ни пречи да имаме естествени защити срещу това да се използва България като терен за чужди действия или като една свободна и незащитена зона. И затова си мисля, че тази нетипична гласовитост [на прокуратурата] ще има отражение върху широкото обществено мнение. И може би ще даде знак на не-специалисти, на общата аудитория в България, че Русия, макар и важна за нас, не е наш съюзник. Тя не е наш съюзник нито в НАТО, нито в ЕС".

Facebook форум

Най-ново видео

5 факта за протестите в САЩ
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:29 0:00
XS
SM
MD
LG