„Когато бях млад и учех кино, едно изречение се запечата в сърцето ми: „Най-личното е най-креативно.“ Това е цитат от великия Мартин Скорсезе“, каза Пон Джун-хо след като излезе да приеме поредния си "Оскар" в неделя вечерта.
92-рите награди на Филмовата академия бяха триумф за много артисти, които за пръв път получиха признание за работата си. Без съмнение обаче победата на южнокорейската продукция „Паразит“ беше новината на вечерта. Социалната сатира с елементи на трилър стана първата чуждоезична продукция, триумфирала някога във водещата категория за най-добър филм. "Паразит" спечели също и отличията за най-добър чуждестранен филм, оригинален сценарий и донесе наградата за най-добър режисьор на създателя си.
Режисьорът Пон Джун-хо е известен не само в родната си Южна Корея. Международно признание от критиците той получава за драмата „Мемоарите на убиец“ още през 2002 г. Филмът „Снежен снаряд“ с участието на Крис Евънс също има международна популярност.
„Паразит“ обаче е триумф в работата на Пон и му носи „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм, а в неделя вечер и четири „Оскара“.
Пътят на Пон
Макар че интересът към киното съпътства Пон от дете, първоначално той се насочва към по-различна сфера. Роденият през 1969 г. в семейството на университетски преподавател и домакиня Пон Джун-хо е най-малкото от четири деца. Той записва социология в университет в Сеул през 1988 г. По време на следването си участва в студентски протести и се отличава с активната си гражданска позиция.
След като изкарва задължителната си военна служба, се връща в университета, където основава филмов клуб. Още преди да завърши, прави първите си филми. След това завършва програмата на Корейската филмова академия. Дипломните му проекти – „Спомен в рамка“ и „Несвързаност“, получават покани да участват в международните филмови фестивали във Ванкувър и Хонконг.
След години работа по англоезични продукции съвместно с британски и американски актьори, Пон се завръща към родните си страна и език. Продукт на това завръщане е филмът „Паразит“.
Какво ще видим?
Филмът разказва историята на две напълно различни семейства – едното живее в мизерия в подземие, а другото има просторна къща в елитен квартал на Сеул. Момчето от бедното семейство Ким става учител по английски на момичето от богатото семейство Парк. Тогава Ким измислят план – те започват постепенно да изместват персонала в къщата на Парк и да се настаняват в живота им, преструвайки се, че не се познават и нямат нищо общо помежду си.
„Всъщност идеята ми дойде докато работех по „Снежен снаряд“. Причината не беше, че исках да се върна задължително в Корея и да направя филм на корейски език. Но този филм исках да направя в корейски контекст“, казва той в интервю пред „Гардиън“. Едно от нещата, което прави „Паразит“ изключителен според критиците, е местната специфика, която обаче не го отдалечава от публиката в никоя част на света.
Друга впечатляваща черта е умелото сливане и редуване на жанровете – редуват се комедийни с драматични сцени, появяват се и елементи на хорър. Режисьорът казва, че прави това до голяма степен несъзнателно. „Просто следвам инстинкта си, когато снимам. Не планирам всичко в детайли.“
Въпреки яркия контраст между семейство Ким и семейство Парк, които се намират на противоположните краища на социалната стълба, „Паразит“ не е просто филм, който разказва за противопоставянето между бедни и богати, казва Пон. Той описва филма си като „неутрален“. И посочва, че Парк са се издигнали в социалната йерархия благодарение на усърден и честен труд. От друга страна Ким също са почтени хора, но живеят в бедност.
„На повърхността Корея днес изглежда като богата и развита страна с високоскоростен интернет и ИТ технологии. Но пропастта между бедните и богатите расте. Младото поколение изпитва отчаяние. Също както в центъра на Лондон бездомни хора живеят в палатки, така и в Сеул бездомни хора спят на централната гара. Хора, които са сляпата точка на обществото“, казва още Пон.
