Връзки за достъпност

Извънредни новини

Споровете около лева и еврото: кое е най-важното, което пропускаме


Близо три седмици обсъждането на бъдещето на лева протичаше на равнище на противопоставяне между подозрението „те ни кроят шапка, ще променят курса към еврото надолу“ и уверението „гарантираме, че няма да направим това, защото никой досега не го е правил“.

Какъв е политическият контекст?

Почти бяха забравени заслугите на валутния съвет (борд) за благосъстоянието на страната. Само част от подозиращите поддържаха тезата, че запазването на лева и валутния съвет е по-добра система от еврото. Включително защото, при евентуален разпад на еврозоната и възстановяване на германската марка, стабилността на паричната политика на БНБ се запазва. Всъщност само Стив Ханке и Тодор Танев си дадоха труда да изброят ефектите от въвеждането на валутния съвет през 1997 г. Но и техният списък не е пълен. И да предложат: "Като се има предвид този успех във валутната сфера е направо шокиращо, че вместо България да управлява своето валутно шоу, изглежда, че Брюксел управлява шоуто".

Хората и фирмите у нас възприемат стабилността на лева за даденост.

Част от проблема на обсъждането е, че вече почти 23 години (курсът не е променян фактически от 1 март 1997 г.) хората и фирмите у нас възприемат стабилността на лева за даденост и предвидимостта на паричната политика е автоматична. Подозрението е всъщност, че ограниченията на валутния съвет не се харесват на политиците. Защото те не могат да печатат пари за „важни“, според тях, начинания.

От АЕЦ до балет

Признаците за политическо недоволство от валутния съвет са следните:

  • Размножаването на идеи за грандомански, но съмнителни проекти за атомни централи, енергийна инфраструктура и „зелено“ преструктуриране на енергетиката и икономиката;
  • Политическата воля за власт в икономиката, изразяваща се във воля за регулиране на всичко и в разработването на планове и законодателство за разширяване на изключителните права на държавата (правителството) и увеличаване на броя на държавните предприятия, включително чрез изтръгването им от ръцете на частни оператори, независимо дали става дума за концесии, ВиК, курорти, ТЕЦ или ЕРП, заводи за муниции, болници, училища и детски градини, лотария или балет. От всичко това може би само балетът има нужда от пари на данъкоплатците;
  • Първоизточник на тези идеи е една брошура на Маркс и Енгелс от 1848 г. (Комунистически манифест), странно е, че техните аргументи се повтарят дори като фрази, но не е учудващо, че пресата и коментаторите ги повтарят с ентусиазъм;
  • Доколкото може да се съди по странични признаци, тези настроения стават все по-популярни; въпреки статистиката, която показва влошаване на състоянието на държавния сектор след 2013 г., както това бе доказано от Георги Вулджев и Петър Ганев.

На теоретично ниво политическото недоволство от борда има формата на самоцелни анализи на динамиката на реалния валутен курс, годишни доклади на МВФ за режимите на парична политика и обосновавания на „достойнствата“ на воденето й в национален интерес. Каквото и да означава тази фраза. Тези становища хем завоалират рисковете от една възстановена зависимост на централната банка, хем звучат на част от публиката като чудотворно решение.

Национализмът и еврото

Национализмът също бе част от обсъждането. Неговият положителен заряд е в осъзнаването на обстоятелството, че Европейският съюз (EС) и Европейската централна банка (ЕЦБ) днес са доста непредвидими.

В крайна сметка за добруването на Съюза е по-добре да има повече „Великобритании“ отколкото „Франции“. Великобритания показа пътя на напускане. Онова, което мотивира решението на нейния референдум от 2016 г., ще продължава да създава центробежни настроения.

ЕЦБ след 2009 г., но особено след 2018 г. променя политиката си и се ориентира към „спасяване“ на страни, банки и стопански отрасли. И най-вероятно по някакъв начин ще се включи и в „борбата“ с климатичните промени, както преди няколко дни заяви Кристин Лагард пред депутатите от Европейския парламент.

От една страна - външният надзор е по-надежден. От друга – той е намеса във вътрешните работи.

Отрицателният заряд на национализма е по-съществен. От една страна се предполага, че външният надзор ще е по-надежден. От друга – че той е намеса във вътрешните работи. От трета – че ЕЦБ ще спасява правителството и банки. От четвърта – предполага се, че правителството и БНБ ще запазят финансовата стабилност и предвидимост във всички възможни светове. От пета - ЕС все по-често бива представян като колонизатор, разрушител на традиционните ценности, за разлика от „големия брат“ Русия.

Объркването е пълно. И се случва в ситуация на политическа тревожност, поводи като водата на Перник, въздуха на София, боклуците на Европа, корупцията по високите етажи, доносите на главния прокурор за президента, поддръжката на геополитически каузи на Руската федерация и какво ли още не.

Какво да се прави – малко утопия

То не е много. Парламентът роди нещо като резолюция, че ако ще се променя разменният курс, България няма да приеме еврото.

Само Дания, при договаряне на споразуменията от Маастрихт през 1992 г., получава привилегията да не се присъедини към еврозоната. В замяна на членство в разменния механизъм. Кроната е де факто фиксирана към немската марка, после еврото, но да плава в диапазон от 2.25%. През 2000 г. там бе проведен референдум дали страната да встъпи в еврозоната, "за" бяха 47, а "против" - 53%. Пет страни (Полша, Румъния, Унгария, Швеция и Чехия) не са поискали членство в разменния механизъм, но са задължени по договор да примат еврото („когато му дойде времето“). За разлика от тях България и Хърватия са направили това.

Обсъждането на промяната в закона за БНБ, внесена от г-жа Менда Стоянова, не се състоя по нормалния начин. Предполагам защото в описаната обстановка, то не можеше да протече така.

Най-важната и почти пропусната тема е: как България да запази предимствата на валутния съвет. Едва в началото на тази седмица посочената статия на Ханке и Танев предложи материал за размисъл.

Без да навлизам в подробности, мога да кажа в каква посока може да се мисли. Независимо от това дали страната е в или извън разменния механизъм. Както показва случаят на Дания, пък и опитът на България:

  • Ханке и Танев предлагат преминаване към банкиране при 100 процента резерви;
  • Вероятно това предполага и преминаване на лева към някакъв фиксиран стандарт – електронен, основан на блокова верига или метален – като „котва“ на разменния курс;
  • Българските политици и техните правителства трябва да престават да се държат според наставленията от Комунистическия манифест;
  • Те трябва да изискват от ЕЦБ да се върне към принципите на класическото централно банкиране, познато в Европа от периода след 1948 г. (до 2009 г.); а от Европейската комисия и Парламента – да ограничат напъна за централно планиране (за да запазят и самия Съюз);
  • Една от перспективите за ЕЦБ е сама да се превърне във валутен съвет; в момента еврото е форма на денационализация на парите чрез прехвърляне на монопола на предлагането им във Франкфурт.

Малкият проблем във всичко казано е, че няма критична маса обществено мнение, която да поиска тези неща да бъдат сторени.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG