Една от целите на разпоредената в сряда от главния прокурор Иван Гешев пълна проверка на приватизационните сделки в България е да установи какви щети са били нанесени на държавата.
Дори ако давността по някои от тях е изтекла, прокуратурата ще информира обществото какво точно се е случило и какви щети са нанесени, обясни пред Свободна Европа говорителят на главния прокурор Сийка Милевa. Тя потвърди, че ще бъдат оповестени публично и данните, за които няма възможност да се водят наказателни производства срещу отговорните длъжностни лица.
"Пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол"
По-рано в сряда държавното обвинение съобщи, че Гешев е възложил на ДАНС да направи "пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол от отговарящите за това министерства, агенции и други държавни ведомства". Агенцията трябва да прегледа всички приватизационни сделки, направените плащания по тях, както и всички действия по следприватизационния контрол, който е осъществила държавата.
"ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение", добавят от прокуратурата.
Друга задача на службата за сигурност е да провери как е била водена документацията по осъщестяването на следприватизационния контрол, включително и дали е била актуализирана своевременно информацията в публичните регистри. ДАНС ще анализира и одитните доклади на Сметната палата и какви действия са последвали след тях.
Управляващите приветстват решението на Гешев
Малко след съобщението на прокуратурата депутати от управляващата коалиция приветстваха инициативата на главния прокурор.
"Непрекъснато поставяме въпроса за това, че държавата беше ограбена по варварски начин и сега всички, които я ограбиха, непрекъснато говорят за бедните хора, че не са достатъчно високи пенсиите и заплатите", коментира пред медиите зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.
Той декларира и готовност за подкрепа на евентуални законови поправки за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизационни сделки.
"Най-сетне свеж вятър да повее откъм прокуратурата. Браво! Поздравления!"
"Най-сетне свеж вятър да повее откъм прокуратурата. Браво! Поздравления! Смятам, че на всички ни се иска да се постигне нещо и да се изнесе истината за тези престъпни приватизации, които са извършвани през годините", заяви зам.-председателят на парламента и лидер на НФСБ Валери Симеонов.
Според зам.-председателя на ВМРО Искрен Веселинов трябва "тази черна дупка на прехода в края на краищата да бъде запълнена и с информация, и с отговорност, защото мисля, че цялото общество го очаква".
"Дано да не е някакъв пиар ход само. Ще видим от резултатите"
"Дано да не е някакъв пиар ход само. Ще видим от резултатите. Например аз бих започнал с Български морски флот. Моткат се по арбитражи, явяват се с премиери и с министри на ядене и пиене по банкети, дължат на държавата десетки милиони. Ликвидираха българската тютюнева индустрия. Хайде при прокурора на проверка", коментира и депутаът от БСП Румен Гечев.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също изрази мнение, че "обществото иска да знае всичко за приватизацията и е правилно". "От тази гледна точка приветстваме идеята на прокуратурата да направи преглед и анализ на целия период на приватизация", добави депутатът.
Идеята за анализ на приватизацията не е нова
Гешев не първият главен прокурор, който се занимава с тази тема. Никола Филчев многократно е говорил за кражбите извършени в този период от историята на България, а за последно премиерът Бойко Борисов още през 2017 г. прати на Сотир Цацаров подобен доклад на ДАНС.
Последва признание на тогавашния главен прокурор, че са установени нередности, но те не могат да бъдат разследвани заради изтекла давност. Сред проблемните сделки, посочени тогава от Цацаров, бяха тези за "Софарма", "Кремиковци", "Победа", "Техноимпекс", "Бургаски корабостроителници" и "Бургаско пиво". По този повод той коментира "като гражданин", че държавата би трябвало да има възможност да разваля неизгодни приватизационни сделки.
Основна тема на политиците по онова време беше приватизацията на "Техноимпекс", заради участието в сделката на лидера на БСП Корнелия Нинова. Оказа се обаче, че още през май 2016 г. прокуратурата е прекратила преписката си по този случай заради липса на данни за престъпление и изтекла давност.
Друга сделка, която широко беше обсъждана по онова време беше продажбата на "Каолин" на германската компания "Кварцверке". Повод за това станаха запори, наложени от бишвата КОНПИ върху имущество на съсобственика на медийната група "Икономедия" Иво Прокопиев, въпреки че законността на приватизацията на "Каолин" беше потвърдена години по рано с влязло в сила съдебно решения. Освен това сделката излизаше извън 10-годишния срок, в който КОНПИ можеше да проверява факти назад във времето. Затова и Прокопиев заведе дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
В края на 2017 г., от ГЕРБ отново загориха за ревизия на приватизацията, предлагайки конституционни промени, които да премахнат давността за престъпления при приватизационни сделки в периода 1992-2017. Идеята беше подкрепена от ДПС и беше представена лично от тогавашния председател на правната комисия в парламента и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов, но впоследствие управляващите така и не я реализираха.
Конституцията предвижда, че извън всякаква давност са само престъпленията срещу мира и човечеството. Тогава от ГЕРБ и ДПС искаха като равностойни на тях да се добавят именно приватизационните престъпления, но впоследствие тихомълком се отказаха.
