Можете да наречете Захари Захариев социален инфлуенсър, фейсбук приказливко или мост между чуващите и глухите българи. Все ще сте прави. Този 30-годишен мъж е един от ярките гласове на нечуващите от милениум поколението в социалните мрежи. Хората го харесват не само, защото има кауза - да обяснява света на тишината на чуващите, но и защото умее да го прави добре.
„Човек може да е полезен дори, когато небрежно разглежда социалните мрежи на телефона си в събота сутрин“, казва той. Така попада например на инициативата на Боряна Гюрова и Виктория Радославова "Чуй ме със сърцето", която се опитва да сложи субтитри на българските филми, за да могат и глухите да „ги чуват“. Според него „понякога е необходимо много малко, за да се случи нещо хубаво“.
Преди интернет животът на слабочуващия, какъвто е Захари, изисква висока концентрация и съседи с достатъчно търпение, за да споделят живота на глух, който опознава света през телевизора.
„Глухотата е начин на живот, който те държи постоянно нащрек. Да не пропуснеш важен момент, да не се случи нещо, да не разбереш погрешно някого. Бориш се ту да бъдеш равопоставен на останалите, ту да си в крак с времето. Тема, която мои колеги са запомнили още по време на лекции, на мен ми е отнемала цяла вечер вкъщи, докато я науча. И така за всяко нещо“, разказва младият мъж, който в момента се занимава с тест мениджмънт и управление на проекти.
Захари е доброволец в различни каузи, които целят да направят живота на нечуващите „малко по-обикновен“. Разказва, че желанието да се строят „колкото е възможно повече мостове между тези "два свята", е това, което го мотивира.
Всъщност общуването между глухи и чуващи не е толкова просто. Ние със Захари например си пишем, когато подготвяме тази статия, вместо да се срещнем на кафе или да говорим по телефона. Аз не говоря жестов език, за него писането е навик.
"Чета по устни и имам слухови апарати", пише ми Захари. И добавя, че сега учи жестов език.
Не че няма технически възможности – слуховите апарати са неизбежна част от живота на глухите. Не толкова достъпна оказва се. Дигиталните апарати, които дават по-чист и реален звук, са скъпи. Колко? „Представете си покупка на автомобил на всеки четири години“, отговаря Захари.
„А и ако сте напълно глух и със слухови апарати няма да чувате. Кохлеарните импланти в много случаи също не могат да променят това обстоятелство“, добавя той.
Според него това не означава, че няма какво да се направи. Жестовият език например в Швеция се изучава от всички – чуващи и нечуващи: „Там проблемите с общуването отдавна са преодолени“. България е една от последните държави в Европа, в която този език не е официално признат. И въпреки, че над 100 000 души общуват посредством него, юридически той не съществува.
Стъпки трябва да се направят от двете страни – с годините глухите са се капсулирали и се срещат главно с глухи, а чуващите знаят много малко за техните нужди, за да ги разберат.
„Когато човек загуби вяра, надежда, когато се загуби усещането, че има емпатия и хората около теб не искат да изпадат в неловкост търсейки начин да си общувате, тъй като двете страни не се разбират, това води до отчуждаване.“
След това Захари търпеливо ми обяснява, че общуването с глухи става бавно, плавно. „Ще се изненадате колко интересни неща могат да кажат само с жестов език и как хубаво се изразяват тези хора. Самата глуха общност е многообразна. Там са хора, които са глухи, слабочуващи, деца на глухи родители, кохлеарноимплантирани. Всички тези групи виждат света по свои начин и се учат да бъдат част от него, развивайки техники и таланти, които обикновения човек не осъзнава, че са възможни“, уверява ме той.
Роден в най-ветровития град в България - Сливен, Захари от години в София заради по-добрите възможности за работа. Не крие огорчението си от наложеното през годините мнение, че единствената възможност за работа пред глухите е производството.
„Тези хора имат, като всички останали, свои мечти, амбиции, планове. Между тях и чуващите стои една единствена бариера и това е как да се разберат, когато си общуват“, казва Захари.
Убеден е че „ако ние продължим да мислим, че глухите могат да се реализират единствено по социални програми с временна заетост в някое предприятие, където да струговат гайки, значи имаме погрешна представа за пазара труда в близко бъдеще“.
Самият той вече е натрупал опит в ИТ компании, тестмениджмънт и управление на проекти. Правил е стажове в Европейския парламент и у енергиен доставчик.
„Винаги съм търсил възможност да работя и да се развивам, понякога с цената на по-малко време за себе си. Когато работата и ангажиментите ме карат да спя по-малко от 7 часа, означава, че съм в кондицията, която желая и пътя, по който се движа е желаният от мен“, казва Захари Захариев.
