Връзки за достъпност

Извънредни новини

България ще трябва да дава повече пари за еврофондовете. И още капани в проектобюджета на ЕС


Премиерът Бойко Борисов изложи позицията на България за бъдещия бюджет на ЕС на 6 февруари в Брюксел пред Шарл Мишел. Председателят на Европейския съвет се срещна с лидерите на всички държави преди насрочената за четвъртък извънредна среща на върха на ЕС

България трябва да разполага с много повече собствени средства, за да има пълен достъп до европейските фондове от догодина. Идеята се съдържа в компромисно предложение за дългосрочното финансово планиране на ЕС, което европейските лидери ще разгледат на извънредната си среща в Брюксел в четвъртък.

Предложението предвижда увеличаване на националното съфинансиране за проекти, което в някои случаи се увеличава двойно спрямо досегашните равнища.

То е част от промените, наложени поради липсата на съгласие между страните членки за бъдещите им разходи за 2021-2027 г. и е придружено с редица други промени в условията за финансиране.

Лидерите бяха свикани от новия председател на Европейския съвет Шарл Мишел, който беше упълномощен от тях да намери компромис между държавите, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото получават и страните, които разчитат на еврофондовете за националното си развитие.

Срещата е първа след напускането на Великобритания, която повече няма да прави вноски в общия бюджет, което отвори дупка в общите разходи, налагайки да се направят промени в условията за използването на европейското финансиране. Разговорът ще е труден, тъй като страните са разделени на две групи – „Спестовници“ и „Приятели на кохезията“. Първите коментари на двете страни са отрицателни по предложения компромис, който прави отстъпки и на двете страни. Лидерите са помолени да си опаковат багаж за няколко дни и да резервират хотели поне за два дни, макар че формално срещата е обявена за еднодневна.

На масата пред тях има 53 страници – последното засега, но четвърто по ред компромисно предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Авторът му – председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, доскоро премиер на Белгия, продължаваща да се опитва безуспешно да състави правителство от миналия май, е майстор на компромиса. Не дава никому всичко, но всеки може да си занесе у дома нещо, което да отчете като свой успех.

Мишел имаше два месеца да открие философския камък и да го положи на кръглата маса във „Фара“ – сградата, в която лидерите се събират по няколко пъти годишно, за да търсят решения за най-трудните си спорове.

С колко изтънява европейският бюджет

Шарл Мишел предлага за следващите седем години ЕС да има 1 трилион евро в общата си каса (€1 094 827 000 000), като отдели 1,074% от произвежданото от икономиката си за европейски политики. Така той отговаря на искането на страните донори за намаляване на първоначалния проектобюджет, изготвен от Европейската комисия за €1 134 583 000 000 евро или 1,11% от европейската икономика. Усилието обаче изглежда недостатъчно за „Спестовниците“, които държат на бюджет от 1,00% и е съвсем близко до отхвърления през декември компромис на финландското председателство за 1,07%.

Всички ще плащат по-малко, ако бюджетът е по-скромен, но повече ще икономисат нетните платци – Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия, които заедно с Германия и след напускането на Великобритания, дават половината от всички общи пари. Без Лондон вноската на Германия се увеличава от 15 на 33 милиарда евро годишно, така че процентно големите платци са по-засегнати от потенциално нарастване на националните вноски, от които е съставен около 80 на сто от бюджета.

За да икономиса пари, Мишел съкращава разходи по всички основни пера, но е най-внимателен към тези, които са важни за държавите, разчитащи на еврофондовете и наричащи се „Приятели на кохезията“.

Най-съществено е намалението на общи средства за политиките за отбрана и сигурност, които от над 24 милиарда евро в първоначалното предложение са се свили до малко над 14 млрд. в последния вариант. Намалението е видимо и във външнополитическата амбиция на ЕС, където разходите са свити от 109 млрд. на 102 млрд., както и при финансирането за миграцията и охраната на външните граници – от почти 31 милиарда до под 22 млрд. евро. На жертвения олтар е и бюджетът за иновации и цифровизация, който от 166 милиарда евро е сведен до 141,5 млрд., а финансирането за програмата за европейската наука и изследвания „Хоризонт Европа“ се ограничава от над 84 милиарда до по-малко от 81 милиарда евро.

Какво става с еврофондовете?

Премиерите от Централна и Източна Европа ще могат да се похвалят, че са били убедителни по време на двуседмичните консултации, предшестващи публикуването на компромисното предложение на 14 февруари.

Парите за сближаване от 392 милиарда евро в първоначалното предложение на Европейската комисия са намалени на 380 милиарда евро, като средствата за регионите са 323 милиарда от тях. Средствата за сближение и структурните фондове се запазват като най-голямо перо в бюджета (35%), въпреки критиките на нетните платци, които ги намират прекалено щедри.

Добра новина е и че предложението на Мишел връща акцента върху най-бедните региони в Европа, за които са насочени 200 милиарда евро за 7 г., срещу 28 милиарда за преходните и 41 милиарда за най-развитите.

Лошите новини

За първи път всички европейски региони, включително най-богатите градове и области в Европа, ще могат да финансират проекти с европейските фондове, не само най-изостаналите, както досега. Размерът на средствата остава по формула според броя на населението, доходите и коефициенти, но вместо 14 държави 27 ще имат достъп до тях.

Лидерите от бедните страни ще трябва да преглътнат и много по-горчив хап. Мишел предлага намаляване на европейското финансирани по проекти от структурните и Кохезионния фонд. Досега европейското финансиране по проекти беше най-често 75-85% от общата стойност, като останалото се допълваше с национално съфинансиране. Компромисното предложение за бюджета до 2027 г. е европейските фондове да не дават повече от 40-70 на сто от стойността на проекта. Намалява се и авансовото финансиране, което остава до 1% през всички години от бюджета. За бедни държави, сред които и България, които се затрудняват да намерят средства за европроекти, това е много лоша новина.

Мишел предлага освен това изплащането на проекти да може да се изплаща само две години след изтичане на следващия програмен период, т.е. до 2029 г., вместо три, както досега. При закъснял старт или особено мащабни проекти, това ще означава, че средствата няма да могат да бъдат усвоени в срок, и ще трябва да се връщат пари на Брюксел.

Достъпът до Кохезионния фонд, чийто размер се предлага да бъде 85,6 милиарда евро, също се отваря и той ще може да се ползва от всички райони, чийто брутен доход е под 90% от средноевропейския, като европейското финансиране не може да надвишава 70 на сто.

Ползването на структурните фондове – за регионално развитие и социалния, се обвързва с допълнителни условия. Поне 30% от парите по Европейския фонд за регионално развитие, трябва да се харчат по проекти, свързани с позеленяването на икономиката. При социалния фонд – една четвърт от парите са заделени за дейности, свързани с приемането и включването на мигрантите в живота на местните общности, а 10 на сто са за млади безработни и неучещи хора.

Колко ще струва върховенството на правото?

Мишел прави жест към Източна Европа като предлага промяна в условието за спазване на върховенството на правото срещу евросредства. Европейската комисия предложи пари да бъдат спирани или замразявани, ако се установят нарушения със закона, разделението на властите и свободата на медиите. То трябваше да се задейства по предложение на Европейската комисия, ако две трети от държавите членки не са против. Сега се предлага мярката да се въвежда с квалифицирано мнозинство, което донякъде ще позволи по-лесно да се образуват блокиращи малцинства. Първите заподозрени – Полша и Унгария, срещу които вече текат процедури за нарушение на върховенството на правото, засега успешно не позволяват те да напредват в Съвета, въпреки натиска от Европейската комисия и Европейския парламент.

Земеделието става още по-зелено

Европейският съюз възнамерява да похарчи за екология и земеделие 354 милиарда евро през следващите 7 г. (под 30%) от общите си разходи. Това е по-малко от парите на разположение в сегашния бюджет на ЕС, но повече от първоначалното предложение на Европейската комисия от 337 млрд. евро. Новото е че 40 на сто от всички средства трябва да се похарчат за климатични мерки. Тук е включена и новата програма за енергиен преход, като двата земеделски фонда – за регионално развитие и за земеделски гаранции се намаляват с 15% спрямо сегашния програмен период. Намаление се предвижда и за фонда за рибарството с близо 13 на сто.

Новият бюджет предвижда и намаляване на директните плащания за площ – от 278 млрд. евро в сегашната рамка до 257 млрд. в предложението, което сега е на масата на европейските лидери и отразява отпадането на британските фермери от схемата. Променят се и условията за отпускането на парите. Поставя се задължителен таван от 100 000 евро на стопанин годишно и се премахва възможността за прехвърляне на част от средствата между субсидиите и земеделските фондове, за да се покрие евентуален недостиг.

За земеделските стопани остава и една загадка. Предложението, което европейските лидери обсъждат, не уточнява размера на субсидиите, в страните, където те са по-ниски от средните ( основно в новите страни). Единственият ангажимент, който се поема е в шест стъпки догонването да бъде наваксвано от 2022 г.

Европейски пари за АЕЦ „Козлодуй“

Въпреки орязването на средства, предложението за компромис по бюджет за 2021-2027 г., съдържа ангажимент да продължи европейското финансиране за компенсиране за затварянето на четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй“. В следващия програмен период ще бъдат отпуснати 57 млн. евро. ЕС ще продължи да плаща и за другите две централи, където бяха затворени реактори – АЕЦ „Игналина“ в Литва – €490 млн. и словашката АЕЦ „Бохунице“ – €50 млн. ЕС ще прекрати да изплаща компенсации след 2030 г. и планираните в следващия бюджет средства са по-ниски от предходните периоди.

Нови данъци и такси

За да събере недостигащите пари за бюджета, предложението за компромис предвижда въвеждането на нова вноска от държавите членки. Тя ще се начислява върху нерециклираните пластмаси, като за всеки килограм непреработен отпадък, в европейския бюджет ще се дължат 80 евроцента. Към бюджета на ЕС ще отиват и парите от купените въглеродни емисии за замърсяващи производства, които надвишават количествата за периода 2016-2018 г.

Председателят на Съвета предлага, ако тези такси се сторят недостатъчни, да бъдат обсъдени още въвеждане на данък за цифровите гиганти, такса за внос на продукти, произведени със замърсяващи технологии, облагане на авиацията за замърсяване, както и данък за финансовите транзакции.

В същото време председателят на Европейския съвет не поддържа предложението на Европейската комисия да отпаднат компенсациите, които ЕС дава на държавите нетни платци. След излизането на Великобритания, Дания, Нидерландия и Швеция останаха единствените държави, които получават намаление на дължимите си вноски съответно със 130 млн., 695 млн. и 185 млн. евро, а Германия, Нидерландия и Швеция и отстъпка от дължимите отчисления от ДДС. Мишел предлага тези привилегии да се запазят, но да намаляват през годините до пълното им изчезване през 2027. Не нещо което би им харесало или пък на най-гласовитата от спестовниците Австрия, която ползваше отстъпката до 2016 г. и се надява да поднови привилегията в следващия бюджет.

Историята показва, че за постигане на компромис по дългосрочния бюджет на ЕС, наричан още Многогодишна финансова рамка, са необходими поне две срещи на върха и много сметки. Европейските лидери и Европарламентът имат 315 дни до края на годината да намерят решение на задачата за 1 трилион евро.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

Да събираш пари за кино. Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG