Връзки за достъпност

Извънредни новини

От живот на улицата до катедра в университета. Кристен Браунел, която започна отначало


Кристен Браунел

Житейският път на някои хора, без да е изпълнен с изключителни постижения, може да изиграе важна роля в осъзнаването и решаването на социални проблеми. Условието е той да бъде споделен и популяризиран. Това е мотивът на Кристен Браунел, сега докторант и преподавател по литература в Университета в Калифорния. До неотдавна – бездомна, безработна и без завършено средно образование. Тя разказа историята в „Хъфингтън пост“.

Кристен е от обикновено семейство в Калифорния. Родителите ѝ се развеждат, когато е на 12, но тя никога не е била лишена от нищо. Когато е на 17 години обаче спира да ходи на училище и бяга от дома си. Стига до Лас Вегас, където започва връзка с по-възрастен от нея мъж, когото е срещнала в казино.

Кристен напуска дома на родителите си без образование, без пари и без какъвто и да е опит. Затова и трудно си намира работа. Накрая е наета да мие чинии в ресторанта на едно казино. Успява да спечели и участия в представления в казина и хотели. Ситуацията обаче скоро се влошава.

„Мъжът, с когото живеех в Лас Вегас, беше агресивен. Аз започнах да пия. Алкохолизмът не беше чужд за семейството ми проблем, а насилието, от което страдах във връзката си, доведе до това и аз да се изправя пред него“, пише Браунел.

Скоро Кристен губи работата си, губи всичките си пари, дори насилникът ѝ я изоставя. След месец е изгонена от квартирата си и тъй като не може да си позволи да плаща наем, започва да живее в колата си. Кристен остава без пари за бензин, дори за храна. Започва да търси остатъци в кофите за боклук.

„Опитвах се да си намеря работа. Спомням си, че отидох на интервю в казино в Лас Вегас. Веднага щом ме видяха (или помирисаха?), ми показаха изхода. Това беше в периода, когато обявите за работа се местеха от вестниците в интернет и намирането на обяви беше почти невъзможно. Още по-трудно беше да се приведа във вид и да стигна до мястото на интервюто. Трудно е да си намериш работа и без да имаш постоянен адрес и телефонен номер – пореден параграф 22 за хората на улицата“, пише Кристен.

„Обикновено не е толкова просто“

Хората често питат защо в такава ситуация останалите без дом „просто не се обадят на роднина или приятел“. „Обикновено не е толкова просто“, казва Кристен. „След като избягах от дома си, спрях да говоря с родителите си. Когато останах на улицата, не бяхме говорили от години. Мислех си да им се обадя, но след ужасните ни скандали около желанието ми да се преместя в Лас Вегас, това ми се струваше невъзможно за понасяне.“

Кристен разказва, че е оцеляла благодарение на помощта на местни и туристи, които са ѝ давали храна и монети. „Оцелях също и благодарение на другите бездомни хора, които ми даваха храна, споделяха с мен малкото, което имаха, и дори ми събираха книги и списания, защото знаеха, че обичам да чета. Чувствах ги като второ семейство.“

След повече от година на улицата Кристен преглъща гордостта си и се обажда на свои приятели, които живеят в Лас Вегас. Те ѝ помагат да се настани в мотел. Малко след това тя събира смелост да се обади на майка си. „Тя дойде посред нощ и ме прибра вкъщи, в Калифорния. Късметлийка съм, че имаше къде да отида и родителите ми ми помогнаха да започна отначало.“

След този момент нещата за Кристен се развиват добре. Тя лекува алкохолизма си, връща се в училище, завършва магистърска степен по креативно писане. Сега тя работи по докторската си дисертация по английска литература и преподава писане на чуждестранни студенти.

„Миналото ми е нещо, което досега съм пазила в тайна от почти всички. Едната причина е срамът, а другата е съмнението, че някой изобщо ще ми повярва. Днес не приличам на човек, който е живял в колата си“, пише още тя. „Има обаче една група хора, с които не се притеснявам да споделя историята си – други бездомни хора като мен.“

Кристен разказва, че нейна колежка от университета, която изследва проблемите на бездомните, е искала да отиде на едно от местата, където те живеят в Лос Анджелис. „Тя сподели, че я е страх да отиде и да говори с хората там. Предложих ѝ да отида с нея и да помогна. Исках да ѝ покажа, че няма от какво да се страхува и че това са обикновени хора.“

Целта на Кристен е да помогне на хората около себе си да осъзнаят, че бездомните хора не са винаги престъпници, а може да са и обикновени хора, които работят или получават пенсия, но пак не могат да си позволят да плащат наем и често няма към кого да се обърнат. Тя също напомня на хората, които сега са в положението, в което тя е била преди години, че не е невъзможно да започнат отначало.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG