Биографията на иранската изследователка и екоактивистка Нилюфар Баяни по никакъв начин не подсказва ужасяващия обрат, през който преминава животът ѝ през последните 2 години. Перспективен млад учен преди десетина години, днес тя излежава 10-годишна присъда за шпионаж, произнесена след 8-месечно разследване, включващо мъчения и заплахи с убийство и изнасилване.
Баяни става бакалавър по биология в Канада през 2009 г., а впоследствие получава магистърска степен по консервационна биология в Колумбийския университет в САЩ. Кариерата ѝ започва обещаващо през 2012 г., когато е назначена за съветник по проекти на Програмата на ООН по околна среда. Там младата биоложка работи до 2017 г., след което решава да се завърне в родината си.
В Иран Нилюфар Баяни се присъединява към Персийската фондация за диво наследство (Persian Wildlife Heritage Foundation) – местна организация с нестопанска цел за опазване на околната среда. Работата ѝ там е свързана с поставянето на фотокапани за наблюдение на критично застрашените азиатски гепарди.
През януари 2018 г. обаче животът ѝ се преобръща, след като е арестувана и обвинена в шпионаж. Миналата година иранският съд я призна за виновна, постановявайки ѝ 10-годишна присъда след процес, проведен изцяло при закрити врата. Осъдени заедно с нея бяха и седмина нейни колеги, които получиха различни наказания от затвор в размер между 4 и 10 години. На 18 февруари присъдите им бяха потвърдени на втора инстанция.
Процесът срещу екоактивистите обаче не просто беше проведен непрозрачно, а провокира основателни съмнения, че се основава на признания, изтръгнати с изтезания. Според документи, потвърдени и цитирани от персийската служба на Би Би Си, Нилюфар Баяни е била подложена на най-малко 1200 часа разпити и мъчения от иранския Ислямски революционен гвардейски корпус (IRGC). Разпитите ѝ са включвали заплахи със смърт и изнасилване, както и принуждаване да имитира звуците на диви животни.
Документите, с които разполага Би Би Си, включват писма на Баяни до иранските власти, в която тя подробно описва на какво е била подложена по време на разследването. Една от основните цели на разпитващите я е да признае "сътрудничество с враждебната държава на САЩ".
Сред задържаните заедно с нея в началото на 2018 г. е и директорът на иранската природозащитна фондация Каву Сеед-Емами – уважаван ирано-канадски университетски професор. Той умира няколко дни след ареста си като според официалната версия на местните власти става въпрос за самоубийство. Негови близки и приятели обаче оспорват това твърдение.
Нилюфар Баяни разказва, че е преживяла психически срив, след като разпитващите я са ѝ показали снимка на тялото на Сеед-Емами в моргата, предупреждавайки, че тя и останалите ѝ колеги ще имат същата съдба, ако не направят самопризнания по повдигнатите им обвинения. Сред писмата от осъдената активистка, цитирани от Би Би Си, е и такова до върховния лидер на Иран – аятолах Али Хаменей. В него Баяни разказва, че е била отведена във вила в планините близо до Техеран от седмина въоръжени мъже и там е била принудена да гледа "тяхното неморално и неислямско поведение" в частен басейн.
По време на съдебния си процес през февруари миналата година тя публично заявява, че е била изтезавана и държана в продължение на месеци в изолация, за да признае, че е шпионин. "Все повече се ужасявах, че ако не напиша каквото искаше [моят разпитващ], той ще ми посегне сексуално", пише Нилюфар Баяни в писмата си, свидетелстващи за проведеното от Ислямския революционен гвардейски корпус разследване.
"Иранските революционни съдилища са "революционни" само в способността си да фабрикуват обвинение без доказателства", коментира на 19 февруари зам.-директорът на Human Rights Watch за Близкия изток Майкъл Пейдж.
Според правозащитни организации и бивши арестанти в Иран местните разследващи често прибягват до изтезания, за да изтръгнат фалшиви самопризнания от политически затворници. Много бивши задържани иранци през последните години оттеглят самопризнанията си, след като са били освободени от затвора, свидетелствайки, че са били принудени да четат изявления, продиктувани им от разпитващите ги.
