Връзки за достъпност

Извънредни новини

Морал и раздържавяване. Може ли едно разследване да се окаже публичен донос


Красен Станчев

Минаха три седмици, откакто главният прокурор Иван Гешев реши да прави "пълна" проверка на "целия" приватизационен процес. Той смята, че ако законодателството му пречи да накаже виновника за нещо нередно, то уличаващите факти въпреки всичко ще бъдат изнесени, за да бъде осведомено обществото.

Всичко това не прилича на намерение за разследване, а на някакво узаконяване на публичния донос. Ето защо.

Какво значи "приватизация" на езика на правото

Приватизацията в правния и политическия смисъл на термина е само процесът, който се разгръща в изпълнение на закона за приватизация от 1992 г. Точното му название е „закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия“. Той е приет през май 1992 г. Той е отменен през март 2002 г.

Той е заменен със закон за приватизацията и следприватизационния контрол, приет през август 2002 г.

Първият закон претърпява 29 изменения, допълнения и поправки, включително едно решение на Конституционния съд от 1999 г. (КД 4/1999 относно обжалваемостта на приватизационните решения). Според него три типа държавни органи са продавачи на държавни и общински активи. Между тях понякога има спорове, които се решават в съда – държавни органи завеждат дела срещу други държавни органи. В закона са предвидени привилегии (във вид на запазени дялове в собствеността) за работещите в дадено предприятие.

Вторият закон все още е в сила. В него промените са 60 (шестдесет).

Съответно на измененията и допълненията в законите се променят и правилниците за приложенията им.

Всяко изменение и допълнение е интересно само по себе си. В периода на действие на дадена разпоредба са се случили определени събития в икономиката и политиката, част от тях - извън контрола на законодателя в даден момент. Друга част, в областта на икономиката, са промени в конюнктурата поради действията на външни обстоятелства като цени, пазари, отношения с кредитори или законодателство на ЕС. Част от промените са направени от едно правителство, но са приложени от друго.

Има ли световен опит в приватизацията

Няма схема на приватизация, някога измислена от икономистите по света, която да не е приложена в България. Според идеологическите предпочитания на управляващите партии и коалиции и в отговор на многобройни непредвидени обстоятелства. Тези закони са най-сложните и подробните в света, както по приватизационните схеми, така и в разпределението на привилегиите.

Освен тези два основни закона и обстоятелства, в областта на приватизацията действат няколко типа правни норми. Например:

  • Международни договори за заеми и права на правителството на НРБ и неговите съвременни правоприемници – от заеми, през концесии за добив на полезни изкопаеми до права за дистрибуция и продажби при специфични, често временни и уникални от гледище на международните правила преференции. Тези договори се изпълняват от определени държавни предприятия, а разплащания се осъществяват от две институции – БНБ и Българска външнотърговска банка

  • Закони за легитимните платежни инструменти по сделки с правителството и задължения към държавата. Такива са поне осем платежни средства за периода на приватизация – от пари в наличност в национална и твърда валута, през дългови инструменти по външни и вътрешни задължения до компенсаторни облигации и бонове.

  • Решения за разпределяне на приходите от продажбата на държавни активи. Те понякога са много конкретни, с посочване на процентни съотношения - колко се насочват за пенсии, за култура или колко в централния бюджет. Разпределението е променяно четири пъти из основи. От 1998 г. приходите се събират само в централните и общински бюджети.

  • Около една дузина подзаконови нормативни документи регулират начините на оценка на активите, квалификацията и лицензирането на оценителите, информацията за предприятието и правата и начините на достъп до нея, сроковете за вземане на решения и процедурите по аутсорсинг на консултантски услуги. Оценките са само ориентировъчни. Цената е онова, което се договаря от продавача и купувача.

Да преброим законите и поправките

Доколкото мога да преценя, поне 89 промени в законите за приватизация, а отделно от тях и около 15 други закона и 25 подзаконови нормативни акта управляват процеса на приватизация за периода след 1992 г.

По повод приблизително около 10 000 сделки, включително тези по масовата приватизация, са в сила както специфични начини на прилагането им, така и обстоятелства, които са извън контрола на страните по даден приватизационен договор.

Обстоятелствата са по-важни.

Ето някои нехипотетични стечения на различни обстоятелства.

Ако сте купили губещо металургично предприятие, а пазарът на съответния метал тръгне надолу, никой не може да спаси, колкото и упорити опити да са правени със средства на данъкоплатците.

Ако сте придобили най-големия склад за тютюн на Балканите, но производството на тютюневи изделия не върви поради използването на Булгартабак за печелене на избори, или поради конкуренция, спад на търсенето, промени в поведенческата мода и регулаторни ограничения, въпросният склад е монофункционален, те става за друго и остава паметник една неуспешна сделка.

Ако приватизирате предприятие с права на НРБ за добив на нефт и газ в Близкия Изток или Северна Африка (или където и да е другаде) от 70-те или 80-те години на миналия век без да актуализирате съответните международни договори, предприятието става безсмислено само по себе си. И дори няма как да прехвърлите съответните права на онези, които ви харесват.

Главният прокурор и неговите подчинени със сигурност знаят, че според чл. 2 от Наказателния кодекс при разследване и съдене на деяния се прилага действащото право, а когато то е променено, то по отношение на деятеля се прилагат онзи разпоредби, които в най-голяма степен смекчават тежестта на деянието.

Между другото този подход е много полезен: той отчита, че хората могат да правят и грешки, и че обстоятелствата и законодателството се променят.

_______________

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG