Производството на въглеродни емисии (СО2) в енергетиката е намаляло с 2% миналата година – най-големият спад от 30 години насам, съобщи Ройтерс в понеделник.
Производството на електроенергия от въглища е спаднало с 3% в световен мащаб, което е и най-големият спад от 1990 г. насам, показват изследвания на независим климатичен център Ember. Спадът в Европа е с 24% и е резултат от преминаването към възобновяеми енергийни източници, докато производството на въглища в САЩ е спаднало с 16% заради по-конкурентния газ.
Китай, който е отговорен за половината от глобалното производство на електроенергия от въглища, е основна спирачка за намаляването на парниковите газове от твърди горива.
Като цяло спадът в използването на въглища през миналата година и преминаването към възобновяеми енергийни източници е подпомогнат от фактори като евтин газ, рестартирането на атомни централи в Япония и Южна Корея и забавяне на търсенето на електроенергия, се посочва в доклада. Добивът на въглища трябва да пада с 11% годишно, за да се задържи в граница на затопляне от 1,5 градуса по Целзий.
„Световният спад на емисиите от въглища за производство на електроенергия е добра новина за климата, но правителствата трябва драстично да ускорят енергийния преход, така че глобалното производство на въглища да се свие през това десетилетие“, заяви Дейв Джоунс, водещ автор на доклада и анализатор на електроенергия в Ember.
Според него преминаването от въглища на газ е просто замяна на едно изкопаемо гориво към друго. Производството на вятърна и слънчева енергия нараства с 270 терават часа или 15% през миналата година. Този темп на растеж ще трябва да се поддържа всяка година, за да се постигнат целите за климата съгласно Парижкото споразумение.
Междувременно в план за развитието на енергетиката и климата през следващото десетилетие, публикуван на 26 февруари, българското правителство обяви, че възнамерява да използва като основна мощност за производството на енергия въглищните централи до 2030 г., а вероятно и до 2050 г.
ЕС си поставя за цел да направи европейската икономика въглеродно неутрална до средата на века. За да се постигне това, Европейската комисия възнамерява да инвестира 1 трилион евро през следващото десетилетие. Около 100 млрд. евро от тях ще бъдат дадени като компенсации на най-засегнатите региони. За България като такива се посочват Маришкият басейн и Бобов дол.
