Връзки за достъпност

Извънредни новини

Коравото пиянде Джойс и спорът за "Одисей"


Джеймс Джойс

Джеймс Джойс (1882 – 1941)

Произход: Ирландия, средна класа

Образование: Колеж в Дъблин

Основни произведения: „Одисей”, „Бдението на Финеган”, „Портрет на художника като млад”, „Дъблинчани”

Признание: Отначало забранен от цензурата, „Одисей” се счита за най-революционният роман на модерната епоха

„Някой изобщо нещо разбира ли?”

Твърди се, че с тези думи на уста през 1941 си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги. Добре, де, не е написал само една книга, написал е още „Дъблинчани”, „Портрет на художника като млад”, „Бдението над Финеган” и други. Мнозина може би са ги чували, а някои дори са ги чели. Но Джойс остава известен най-вече със своя „Одисей”, с който пътуването на човека през тайнствената Вселена доби наистина нови измерения.

Чувал съм запис на самия Джойс, който звучи като някакъв висш жрец, докато чете ироничния текст на „Одисей”. Пардон – не „Одисей", а „Юлисис”, римският вариант на гръцкото Одисеос, както е оригиналното заглавие на книгата. Използването на името по този начин веднага насочва към една от знаменитите способности на този ирландски литературен Херкулес - да бъде изключително деликатен със смисъла на думите и със смисъла на смисъла.

Изумителна е тази способност на грубиянина и извратеняка Джойс да е деликатен с думите, да внушава, че не внушава нищо, дори когато наистина не внушава нищо, да си играе със словото така, че сигурно и Господ се залива от смях на небето, докато го препрочита в дългите зимни нощи с чаша ирландско малцово в ръка и вижда какви ги е наплескал.

Мнозина не са съгласни, смятат „Одисей” за нечетивна книга - прекалено разточителна словесно, прекалено многопластова смислово, за да се разбере, прекалено банална като сюжет и персонажи, за да представлява какъвто и да било интерес за когото и да било. Началото на традицията книгите на Джойс да се възприемат така, слага жена му, Нора Барнакъл, с една знаменита реплика към мъжа си: „Защо не пишеш книги, които хората могат да четат”.

Знае се, че дъблинската камериерка Нора не гледа сериозно на писанията на Джойс, поне докато той не започва да печели сериозни пари от тях. Но това е нормално, тя живее дълго с коравото ирландско пиянде, чиято представа за трезвеник е човек, който не пие между две отделни пиенета през деня. И чиито запои дори изтъкнат специалист в бранша като Хемингуей нарича „легендарни”.

Така че Нора я разбирам. Не разбирам обаче Паулу Коелю, който в едно интервю заявява: „Романът „Одисей” на Джойс е вреден за литературата”.

Този тип, Коелю, който цял живот опитва да се прави на писател, обяснява това свое мнение с друго... свое мнение – че текстът на ирландеца е демонстрация само на стил, без никакъв смисъл.

Слава Богу, истинската стойност на Джеймс Джойс, значението му за естетическия дух и характер на модерната епоха, не зависи от оценката на някой графоман.

Но ироничното е, че, далеч преди Коелю да се произнесе неподготвен, драматургът Самюел Бекет - да, авторът на пиесата „В очакване на Годо” и в един период от живота си - личен секретар на Джойс, отговаря задочно на това изказване. „Тук формата е съдържание и съдържанието е форма” – казва той за „Одисей”. Казва и друго: „Текстът на Джойс не е за нещо, той е самото нещо”.

Въпреки че тези думи се отнасят всъщност за „Бдението над Финеган”, мисля, че те са напълно валидни и за „Одисей”. А Бекет е човек, който разбира какво говори, когато говори за литература.

Е, доколкото някой изобщо нещо разбира, де.

________________

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Facebook форум

Най-ново видео

Креативност по време на карантина
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:47 0:00
XS
SM
MD
LG