Връзки за достъпност

Извънредни новини

ЕС ще се опита да възкреси политиката за миграцията по Великден


Мигранти минават край турския град Одрин на път към гръцката граница, след като президентът Ердоган обяви, че повече няма да спазва договорките с ЕС за спирането им

Веднага след Великден ще е. Европейската комисия усилено работи върху нов законодателен пакет за цялостна миграционна политика. Той ще замени остарялата настояща система за даване на убежище, позакърпена през отминалата миграционна криза.

Избраният момент е символичен, тъй като предишният опит от 2015 г. беше блокиран от страните членки и никога не видя бял свят. Идеята е новото законодателно предложение да възкреси единната европейска политика за миграция и убежище веднага след Възкресението Христово.

“Няма да имаме по-добра възможност, защото сега всеки може да види”, обясни вицепрезидентът на Комисията за утвърждаване на европейския ни начин на живот Маргаритис Схинас, позовавайки се на прилива от мигранти по гръцко-турската граница. Над 20 000 души се устремиха към Гърция, след като на 29 февруари турският президент Реджеп Ердоган обяви, че Анкара повече няма да спазва споразумението си с ЕС от 2016 г. за въздържане на тръгналите към гръцките егейски острови.

Нов механизъм за релокация

Месец преди очакваното законодателно предложение да бъде представено, за него се знае сравнително малко.

Комисарят за вътрешните работи Илва Йохансон, която ще е негов вносител, настоява, че то едновременно ще гарантира сигурността на европейските външни граници и правата на хората, търсещи закрила. Правото на убежище е част от основните права, гарантирано от Лисабонските договори.

От оскъдните подробности, които Йохансон сподели с Европейския парламент във вторник, се разбира, че Комисията ще предложи отново задължителен механизъм за преразпределение на мигранти към вътрешността на Съюза при евентуален силен натиск в пограничните държави. Придобил известност като “квоти”, той беше временно тестван в пика на миграционната вълна. Между 2016 и 2018 г кандидати за бежанци се разселваха от Италия и Гърция в останалите страни от ЕС, които разглеждаха молбите им за оставане в Европа. Концепцията никога не беше изцяло възприета и за три години едва 34 689 кандидати за убежище бяха преместени. Европейската комисия дори заведе дела срещу Полша, Унгария и Чехия, които не приеха нито един човек и ги осъди.

Именно квотите се оказаха и главната причина за провала на предишния опит на Комисията “Юнкер” да въведе ред в приема на мигранти. Унгария и Полша категорично застанаха срещу нея и успяха да привлекат още съюзници, с които законодателният пакет от 7 регулации и директиви, беше прехвърлен в архива, макар 5 от тях да бяха изцяло договорени по време на българското председателство през 2018 г. Не помогнаха и отстъпките квотите да бъдат доброволни.

Сега Комисията отново предлага задължителен механизъм за преразпределение като проява на солидарност към граничните държави, които са обект на извънреден приток от мигранти. Съществуването му дава знак, че отговорността за приема на мигранти ще остане на граничните държави, в които те първи подадат искане за убежище.

Йохансон смята, че може да предложи механизъм, който да бъде приемлив.

“Не казвам, че ще се влюбят в него, но няма да бъде блокиран”, смята тя, добавяйки, че у страните членки “има желание да се направи компромис” и осъзнаване, че блокирането на първата реформа “имаше висока цена заради загубата на доверие”.

Причините за позитивна нагласа у Комисията е различният подход, който комисарите, координирани от Схинас, предприеха за изработването на предложението.

“Предишната комисия предложи каквото искаше, даже седем неща, които бяха много добри”, казва Йохансон. “Но ние сменихме подхода и решихме да попитаме първо страните членки и да включим техните идеи в предложението”, добавя тя.

Формално Европейската комисия единствена има право да прави законодателни предложения, но често обявява публични консултации, за да “калибрира” инициативите си. Йохансон и Схинас обаче извървяха по-дълъг път като обиколиха всички европейски столици, за да обсъдят настроенията на правителствата, които заедно с Европейския парламент ще решат съдбата на проекта.

Законодателният пакет ще съдържа и система за изграждане на отношения с трети страни, които са източник или са транзитни за мигрантите. Тя ще предвижда различни стимули за властите в тях за задържане на потенциалните емигранти в страните им - от финансови, до визови и инвестиционни.

Европейската комисия ще тества в Гърция и нов координационен механизъм със страните от Западните Балкани, които географски се оказаха буфер между затиснатата от мигранти Гърция и тяхната дестинация - Западна Европа. “Докато ситуацията на външните граници е управляема, въздействието върху Западните Балкани, няма да е голямо”, заяви Схинас в отговор на въпрос за естеството на механизма. Страните от региона вече имат споразумения с Европейската комисия, които позволяват европейски граничари да бъдат изпратени в тях, за да управляват евентуални миграционни потоци, минаващи към вътрешността на ЕС.

Ново настроение

Това, че в Европа има нова енергия за решаване на проблема с мигрантите, пролича от реакцията на Брюксел на напрежението по гръцко-турската граница. Председателите на трите най-важни евроинституции прекараха уикенда си на гръцката граница, която Урсула фон дер Лайен нарече “Щит на Европа”. Три дни по-късно Европейската комисия вече имаше план за действие. Той предвижда подсилване на охраната на гръцката граница със 100 охранители към 560-те европейци, които вече са там. Само за седмица европейската гранична агенция вече беше договорила с Полша и Австрия да попълнят бройката. Гърция ще получи назаем патрулни кораби, хеликоптери и самолет, за да засили контрола в Егейско море. Атина ще бъде подпомогната и за нова програма за бързо депортиране на мигранти, които нямат право да останат в ЕС. Гръцкото правителство вече строи лагер за такива в Серес, край българската граница. 160 европейски експерти ще бъдат изпратени на помощ на властите, за да ускорят обработката на молбите за предоставяне на убежище. Всички мерки ще бъдат платени с отпуснатите спешно от европейския бюджет 350 млн.евро. Еврокомисията заяви намерение да поиска още толкова с актуализация на бюджета, ако се наложи.

Подобна решителност и енергичност досега бяха трудно постижими, особено на фона на признанието, което вътрешният комисар Йохансон направи пред Европарламента, че през последните 4 години страните членки са спрели да приемат бежанци от Гърция.

През 2015 г. Европа беше гола. За тези години изградихме инфраструктура и сме подготвени по-добре, но това не е решение, защото нямаме система за цялостна, хилистична, обща миграционна политика”, заяви Схинас.

Според него “великденското” предложение ще запълни именно тази липса. И докато служителите на Европейската комисия подготвят текстовете на бъдещите правила, европейската солидарност е изправена пред ново изпитание - съдбата на непълнолетните мигранти на гръцките острови, които са без придружители. След писмото на Урсула фон дер Лайен до европейските лидери миналата седмица, сега поканата да бъдат спасени от трафикантите, като бъдат разселени в Европа, беше повторно отправена от комисар Йохансон. На гръцките острови има около 1500 непридружени непълнолетни, 10% от тях са под 14 г. До момента само шест държави са отговорили положително на призива на Комисията: Германия, Франция, Финландия, Португалия, Люксембург и Хърватия.

Ново споразумение с Турция

Турският президент Ердоган може да не е целял подобно развитие, но неговото заявление, че няма да спазва сделката с Европа за мигрантите, започва да оформя мнозинство в Европейския парламент зад договаряне на нов договор, при нови условия.

“Европа трябва да се предоговори с Ередоган, но не по сегашната сделка, която е просто пресрелийз, а да постигне истинско международно споразумение с ангажименти и задължения”, заяви зам.-председателката на групата “Обнови Европа” Софи Инт’Велт.

За нов договор са и от ЕНП. Председателят на групата Манфред Вебер смята, че Европа трябва да продължи да помага на бежанците в Турция, парите да бъдат давани на неправителствени организации, работещи с тях на място, “а не за издръжката на турския държавен бюджет”.

Оценката на либералите и християн-демократите се подкрепя и от социалистите. Техният председател в Европарламента Ираче Гарсия-Перес нарече поведението на турския президент Ердоган “много опасно”.

От посещението на турския президент в Брюксел в понеделник стана ясно, че Анкара не се стреми към промяна на условията, а само към преглед на сега действащото споразумение. Освен финансовите си ангажименти, за което многократно е настоявал, Ердоган иска да бъдат поставени отново на масата обещанията на ЕС за сваляне на визите, модернизиране на митническия съюз, подновяване на преговорите за членство, които бяха на практика замразени след опита за преврат. Засега ЕС изглежда склонен само да продължи финансовата подкрепа за сирийските бежанци. Върховният представител на ЕС Жозеп Борел и турският външен министър Мевлют Чавушоглу трябва да направят баланса на желанията и възможностите до срещата на европейските лидери в края на март, като оценят изпълненото и оставащато.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG