Златно правило в политиката гласи, че ако нещата тръгнат на зле, вината се прехвърля другиму. Доналд Тръмп е нагледен пример. Допреди няколко дни американският президент обвиняваше медиите („разпространители на фалшиви новини“) и Демократическата партия, че раздухват истерия около коронавируса.
„Рискът за средния американец е нисък,“ написа Тръмп в социалната мрежа Туитър на 9 март. Подобна позиция отстоява още от самото начало и вицепрезидентът Майк Пенс, назначен за национален координатор по борбата с вируса. Но два дни по-късно Белият дом наложи тридесетдневна забрана за граждани на страните от Шенген да влизат в САЩ. На всичкото отгоре Тръмп заяви в телевизионно обръщение, че рестрикциите ще включват и търговски кораби и пратки по въздух от „Европа“. От Департамента за вътрешна сигурност побързаха да уточнят, че забраната ще засяга единствено пасажери на авиокомпаниите и то такива, които не са граждани на САЩ или пък нямат право на постоянен престой („зелена карта“). На 14 март към списъка бяха добавени и Великобритания и Ирландия.
Портрет на външния свят
Драстичните действия на американската администрация са отражение на разбирането на Тръмп за международната политика и за мястото на Америка в нея. Външният свят е преди всичко източник на заплахи. САЩ трябва да са способни да се изолират от останалата част на земното кълбо, когато пожелаят. Единствено по този начин Америка ще успее да гарантира своята сигурност и да съхрани мощта и благосъстоянието си. Европейците внасят зарази, латиноамериканците – престъпност, жителите на Близкия изток – тероризъм.
Въпреки очевидните разлики, решението във връзка с коронавируса силно напомня за забраната за влизане в САЩ, наложена на граждани от седем страни с преобладаващо мюсюлманско население, а също така и на бежанци от Сирия. Издаден буквално след встъпването на Тръмп в длъжност през януари 2017 г., указът – след ред модификации заради съдебните битки около него – е все още в сила. Един ден рестрикциите, наложени в отговор на пандемията, ще отпаднат, но философията на Белия дом си остава непроменена.
Това, че Тръмп се ръководи от краткосрочни сметки, също е очевидно. Сочейки с пръст към Европа, а и Китай, той се опита да отклони вниманието от случващото се в Америка. Но тази тактика се оказа неефективна. Със или без забраната, броят на случаите на заразени с коронавирус расте, а пикът тепърва предстои. В петък Тръмп обяви извънредна ситуация и обеща 50 млрд. щ.д. от федералния бюджет.
Тръмп и демократите
Тези действия наливат вода в мелницата на опозицията. Демократите засипват администрацията с критиките, че през годините е орязала бюджета на Центъра за контрол и превенция на болестите – федералната институция, чиято задача е да противодейства на епидемиите. За 2021 г. предвидените съкращения възлизат на 1.2 млрд. щ.д. или 15% от бюджета на центъра. Закъснялата реакция на администрацията по отношение на коронавируса също ще е на фокус. Допреди броени дни Тръмп призоваваше американците да ходят спокойно на работа, уверявайки ги, че заразата ще мине и отмине със затоплянето на времето. Понастоящем нещата излеждат другояче.
На 14 март Тръмп подкрепи закон, изработен от долната камара на конгреса, който предвижда средства за покриване на болнични и безплатни тестове за Covid-19. За нулевия данък върху заплатите (payroll tax), който предложи Белия дом, засега не става дума. Казано иначе, демократите и Нанси Пелоси, които контролират долната камара, спечелиха политическа точка.
Решението на САЩ за временно затваряне на границата неминуемо обтяга отношенията с ЕС. Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Урсула вон дер Лайен и Шарл Мишел вече изразиха публично своето неодобрение. Още един спорен въпрос, наред с търговските спорове, са търканията в НАТО и разнобоят по ключови въпроси като политиката по климатичните проблеми или технологическото сътрудничество с Китай.
САЩ и Европа
От трансатлантическите противоречия ще пострадат и двете страни. Очаква се сериозно забавяне, а дори и възможна рецесия, в еврозоната, където още преди да чуем за Ухан и коронавируса Европейската комисия предвиждаше ръст от едва 1.2% от БВП за 2020 г.
Изгледите за САЩ също не са розови. Bank of America ревизира прогнозата си от 1.6% на 1.2% от БВП за настоящата година. От JP Morgan чертаят още по-мрачна картина – спад на американската икономика с 2% и 3% през първото и второто тримесечие на тази година, и съответни -1.8% и - 3.3% в еврозоната в същия период.
Миналата седмица Уол Стрийт регистрира най-големия срив в борсовия индекс Дау Джоунс от 1987 г. насам. Единствено извънредните законодателни мерки на Конгреса поуспокоиха инвеститорите. Имайки предвид и Китай, настоящата година се очертава като най-тежката в световната икономика от 2008 г. насам. Координацията между Европа и САЩ щеше да смекчи негативните последици от пандемията и да внесе стабилност на световните пазари. По всичко изглежда обаче, че всеки ще се спасява поединично – и накрая ще плати по-голяма цена.
След 2008-2009 световната рецесия беше преодоляна с обединените усилия на САЩ, Китай, ЕС и другите големи икономически играчи. В днешния свят, раздиран от търговски спорове и геополитически противоречия, съществува реален риск пандемията да предизвика сериозни сътресения на глобално равнище.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа
