Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как и защо извънредното положение може да ограничава права? Мнението на юристите


Правителството по време на заседанието на парламента в петък, на което беше обявено извънредно положение за срок от един месец

Въвеждането на извънредно положение в България е допустима мярка за реакция на държавата при толкова сериозен риск за общественото здраве, каквато е обявената от Световната здравна организация (СЗО) пандемия от коронавирус. Парламентът обаче трябва да приеме конкретни законодателни промени, които ясно да регламентират какви са новите задължения на гражданите, временно разширените правомощия на властите, както и санкциите, които те ще могат да налагат в следващия месец.

Такова мнение изразиха пред Свободна Европа бившият конституционен съдия Румен Ненков и правозащитният адвокат Михаил Екимджиев по повод решението на Народното събрание да въведе извънредно положение заради заразата от COVID-19.

Двамата напомниха, че както българската конституция, така и Европейската конвенция за правата на човека позволяват ограничения на основни права и свободи в определени ситуации като епидемия, военно положение или заплаха за националната сигурност, например. Важно е обаче да бъде конкретно посочено как и защо се прави това, за да е сигурно, че няма да се вземат непропорционално сериозни мерки спрямо опасността, смятат юристите.

Кои права ще бъдат засегнати?

„Тук е очевидно, че ще има ограничение в правото на хората да се придвижват, правото на социални контакти, икономическата област ще бъде сериозно ограничена, става ясно от изказванията към момента. Това ще доведе до загуби, в определени случаи може да се засегне дори правото на собственост. Именно тук е големият проблем да не бъде пресолена гозбата. В правовите държави, когато има легитимна цел – права могат да да бъдат ограничени. Това ограничаване обаче трябва да бъде пропорционално на опасността. А принципът, който трябва да се съблюдава, е с минимални средства да се постигне целта. Тоест, ограниченията не бива да бъдат прекомерни, а трябва да се ползват само необходимите“, коментира бившият конституционен съдия Румен Ненков.

По думите на адвокат Екимджиев засега единствените мерки за извънредно положение са посочени в Закона за въоръжените сили като котрола на движението, полетите и преминаването през територията на страната, например. Предлаганите от правителството нови задължения за спазване на карантина, затваряне на публични заведения и санкции обаче трябва възможно най-бързо и ясно да бъдат записани в закон.

"Трябва да има конкретни ограничения, конкретни правила за поведение и конкретни санкции"

„Тоест, не може само да ни плашат – ние трябва да знаем какви са конкретните ни задължения, за да може да ги спазваме и по този начин да се предпазим от произвол и от неоснователно налагани наказания. Трябва да има конкретни ограничения, конкретни правила за поведение и конкретни санкции за неспазването им“, посочи правозащитникът.

Според него обаче някои от предлаганите мерки засягат пряко правото на личен живот като ограничаването на социалните контакти, например. Конституцията изрично регламентира, че правото на личен живот не може да бъде ограничавано дори при извънредно положение и ако управляващите искат да предвидят санкции в тази посока, трябва първо да променят основния закон, смята Екимджиев.

Други неприкосновени права според Ненков остават „правото на живот, човешкото достойнство, правото на личността да не бъде мъчена, да не бъде унизявана, правата на обвиняемия в съдебния процес също не могат да бъдат нарушавани – това са основни права, които не могат да бъдат ограничавани чрез извънредно положение“.

Възможно ли беше друго решение?

Попитан дали е възможно затваряне на търговски обекти като барове, нощни клубове и игрални зали без да се въвежда извънредно положение, бившият конституционалист заяви, че подобни мерки са допустими само в такава ситуация.

"Само ако тези мерки са станали публично достояние достатъчно ясно, само тогава може да се търси отговорност"

„Друг е въпросът, че за да се търси отговорност на тези, които не се съобразяват (не спазват условията на карантината си не затварят заведението си, например), хората трябва много ясно да бъдат уведомени за всички взети мерки. Защото не можеш да търсиш отговорност от човек, за когото тези мерки не са известни. Само ако тези мерки са станали публично достояние достатъчно ясно, само тогава може да се търси отговорност. Засега е известно само, че извънредното положение е за срок от един месец. Не е известно обаче при какви условия, кои права ще бъдат ограничавани, по какъв ред ще бъдат ограничавани – това не е ясно, а трябва да бъде недвусмислено изяснено“, добави Румен Ненков.

Въпреки че Законът за защита при бедствия предвижда в някои ситуаци „забрана за влизане, пребиваване и движение в определени места или територии“, според Михаил Екимджиев той не дава възможност на властите да избегнат въвеждане на извънредно положение.

"Ограничаване на основни конституционни права е допустимо само със закон при извънредно положение"

„Ограничаване на основни конституционни права е допустимо само със закон при извънредно положение. Конституцията не борави с понятието „бедствие“. В някои случаи бедствието може да предизвика обявяване на извънредно положение, но самата технология е такава. Когато има някакво природно или социално бедствие като епидемията, за да се стигне до конституционносъобразно ограничаване на права и свободи и да се дадат повече правомощия на властите да действат оперативно, трябва да се обяви извънредно положение. Тоест, бедствието може да е основание за извънредно положение, но ограничаването на конституционни права може да стане само след неговото обявяване. Следващата стъпка е детайлно регламентиране на новите задължения на гражданите и новите правомощия на властите“, поясни юристът.

Същата теза застъпи и Ненков, според когото „само по себе си обявяването на извънредно положение не решава въпросът, въпросът се решава от конкретните мерки, които са вследствие на това извънредно положение“.

"Трябва да се ограничават само правата, които ще доведат обществото до избягване на опасността"

„Ако се обяви извънредно положение и се ограничат права, които нямат никаква връзка с осъществяването на ефективната цел, ще изпаднем в лоша и глупава ситуация. Ще излезе, че въвеждането на извънредно положение е ползвано за други ограничения. Пак потварям: трябва да се ограничават само правата, които ще доведат обществото до избягване на опасността, в случая – разрастването на една епидемия“, обобщи бившият конституционен съдия.

От своя страна адвокат Екимджиев си обяснява необходимостта от обявяване на извънредно положение заради случаите на нарушаване на карантина и пътувания до рискови страни, въпреки призивите на властите, с масовото недоврие към политиките на управляващите.

„Дори, когато властта предприемаше разумни мерки и даваше разумни съвети, съвсем логично тези граждани, които вече са загубили доверие и респект към властта в резултат на лошото управление през последните години, отказваха да се съобразяват. Не от глупост, а от недоверие и от липса на гражданска зрялост. Защото на нас ни се внушаваше, че трябва да бъдем едни социални инфантили и да правим това, което се иска от нас. Това са част от последиците от този тип посттоталитарно управление на фасадна демокрация, при която решенията наистина не се взимат от суверена“, обобщи правозащитникът.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

  • 16x9 Image

    Полина Паунова

    Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа.  Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG