Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как извънредното положение даде на МВР безсрочно право за достъп до трафичните данни


Министърът на вътрешните работи Младен Маринов

Представете си, че след завръщане от чужбина или след контакт с носител на COVID-19 сте поставени под карантина. Не трябва да напускате дома си 14 дни. За да удостоверите това, всеки ден трябва да отговаряте на обаждането на проверяващия квартален полицай, а когато той посети адреса ви – да се покажете от терасата. Ако не ви открият на посоченото от вас местоположение, подлежите на глоба и затвор до пет години.

Технологиите обаче позволяват вашето местонахождение да се контролира през мобилния ви телефон чрез т.нар. трафични данни - с коя клетка на мобилния оператор сте се свързали например. От тази седмица МВР получи правото да изисква тези данни от мобилните оператори. Това стана със Закона за извънредното положение, с който беше изменен и Законът за електронните съобщения.

Според юристи в промяната има поне два проблема - първо, че това ще остане в сила и след извънредното положение, и второ, че мобилните оператори ще трябва да предоставят на МВР трафичните данни без това да бъде одобрявано от съда. Това поражда рискове от злоупотреби и следене на неудобни граждани.

България е в извънредно положение от 13 март. То беше въведено пет дни след диагностицирането на първите заразени с COVID-19. Заразените вече доближават 250, а трима са починалите. С извънредното положение се въведоха редица ограничителни мерки. Затворени бяха магазините в големите търговски обекти. Гражданите са насърчавани да работят от вкъщи. Обявена е ваканция на училищата и университетите. Наред с останалите рестрикции бяха въведени и ограниченители мерки за движение по междуградските пътища.

Забраните и мерките бяха вписани в закон, който урежда извънредното положение. Той ще бъде отменен с отмяната на самото извънредно положение.

Няма да бъде отменена обаче направената с извънредния закон промяна в Закона за електронните съобщения за трафичните данни, напомни "Медиапул".

Промените и къде е проблемът

Промените дават възможност на МВР да иска проследяване на местоположение на даден гражданин дори и след края на извънредното положение на основание, че той е поставен под карантина (с различна диагноза от коронавирус), описана в Закона за здравето. Мобилните оператори пък не могат да възразят – трябва да предоставят информацията „незабавно“.

При поискването на информацията властите не са длъжни да докзват, че човекът, за когото искат трафични данни, наистина е под карантина. Не е предвидено и съд да разрешава предоставянето на данните, както е в останалите случаи.

Законът предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.

„МВР може да поиска местоположение на лице, прилагайки тези текстове след пет години. Тогава основанието може да е, че е карантиниран човекът с диагноза коремен тиф. Мобилният оператор ще даде данните и едва после, когато вече работата е свършена, съдът може да докаже, че човекът нито има коремен тиф, нито е карантиниран“, коментира пред Свободна Европа депутатът Крум Зарков (БСП), който възрази срещу промените и в Народното събрание.

Вносителите на предложението не виждат такъв проблем. Димитър Лазаров (ГЕРБ) казва, че е достатъчна възможността „за последващ съдебен контрол“. Вътрешният министър Младен Маринов изказа същата позиция пред БНТ във вторник.

Според адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация“ нищо не гарантира, че полицията ще ползва трафични данни само за да установи местоположението на хора, нарушили принудителната си карантина.

„Ако никой не го контролира, това условие става напълно пожелателно. Не би съществувало въобще понятието „правова държава“, нито би имало нужда от закони, ако можеше да вярваме на тези, които упражняват власт. В разумното общество всичко е въпрос на баланси и на ясен контрол, особено когато става дума за сериозна намеса в основни човешки права“, коментира юристът пред Свободна Европа.

"Това противоречи на конституцията"

Съдебният контрол над използването на трафичните данни от службите беше въведен, след като през 2008 г. именно "Програма Достъп до информация“ атакува пред Върховния административен съд (ВАС) наредба на тогавашния вътрешен министър Рмен Петков. Тя предвиждаше МВР да има директен достъп до трафичните данни на клиентите на интернет доставчиците. Впоследствие омбудсманът Константин Пенчев подаде жалба и до Конституционния съд (КС), тъй като депутатите оставиха в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) възможност прокуратурата да ползва тази информация без съдебно разрешение.

„От аргументите на КС ставаше ясно, че е напълно недопустимо да липсва съдебен контрол за какъвто и да е случай на достъп до данни за трафика на електронни съобщения“, припомни адвокат Кашъмов.

С въпросното решение от 2015 г. беше прието за противоконституционно такива справки да се ползват и за разкриване на компютърни престъпления. Причината беше, че те се наказват със затвор до 5 години, а ЗЕС предвижда използването на трафични данни само при разследване на тежки престъпления, които се наказват с над 5 години лишаване от свобода.

„Това само по себе си поставя въпроса дали разширеното прилагане на закона към престъпления, които не са тежки, изобщо е допустимо от конституцията“, добави Кашъмов, подчертавайки, че според последните промени в Наказателни кодекс нарушаването на задължителна карантина се наказва с до 5 години затвор.​

Пропорционална намеса

По думите на юристката и преподавател в Софийския униветситет проф. Нели Огнянова правото на лична неприкосновеност „не е привилегия само когато времената са добри“. Пред Свободна Европа тя коментира, че във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална, т.е най-слабата възможна за достигане на легитимната цел. „Нямам убеждение, че това е българският случай. Не виждам грижа за цената, която се плаща при употребата на цифровите технологии за намеса в личната сфера“, каза тя.

При така приетият закон „перспективата е, че всеки полицай ще може да има достъп до данните на когото си пожелае“, казва още проф. Огнянова.

"Ситуацията е по-драматична от предишни случаи - изобщо няма гаранции. Няма разрешение от съд, кръгът лица с право на достъп е необосновано широк, а изобщо не е ясно как ще се идентифицират лицата, които полицията ще следи, след като няма публичен регистър на карантинираните“, казва тя.

Как е по света?

Според Ройтерс премиерът на Израел Бенямин Нетаняху е заявил, че планира да използва в борба с разпространението на вируса „цифрови методи, използвани в борбата срещу тероризма, които досега се въздържах да използвам по отношение на цивилното население. Това включва известно количество нарушения на личния живот на тези хора“.

„Проследяването, използвано досега срещу престъпници и терористи, е напът да се нормализира и у нас чрез един неизвънреден закон, какъвто е Законът за електронните съобщения“, коментира още проф. Огнянова.

Испания, Румъния, Словакия и Полша вече имат телефонни приложения, които болните на домашен режим трябва да си инсталират, за да могат да бъдат проследявани. Първите потребители на такива са Китай, Хонконг и Южна Корея, където те се смятат за изключително ефективни за забавяне на разпространението на заразата.

През последните дни в Ломбардия, Италия, се използва система за анализ и проследяване на движение „от клетка към клетка“ на мобилни телефони. Това обаче са данни от ретранслирани сигнали, предоставени от мобилните оператори в Италия. Юристи в страната уточняват, че мярката не включва индивидуалнно проследяване.

В понеделник властите в Германия предложиха да бъде записана поправка, която да предвиди индивидуално проследяване на трафични данни. След протести от страна на опозицията текстът бе определен като „недомислица“ и федералният правосъден министър Кристин Ламбрех съобщи, че мярката отпада. В страната към този момент мобилните оператори при поискаване могат да подават само анонимизирани и агрегирани данни за мобилния трафик.

  • 16x9 Image

    Полина Паунова

    Полина Паунова е политически журналист в Свободна Европа.  Тя е автор на седмичния подкаст „Превод в ефир“ и рубриката „Говори Полина“.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG