Връзки за достъпност

Извънредни новини

Източна Европа е напът да получи нова историческа възможност след пандемията


На пръв поглед всичко в Унгария през последните седмици се случва според очакванията. Премиерът Виктор Орбан надлежно обяви, че корона вирусът се разпространява от чужденците и миграцията е основната причина за настъпващото бедствие. В първата група регистрирани случаи имаше 9 иранци на академичен обмен, които бяха надлежно изгонени от държавата.

След това Орбан окончателно обяви, че миграцията и корона вирусът са две страни на една монета и с това дискусиите приключиха. Очаквано натири и ЕС. Сега е на ръба да започне да управлява чрез декрети, докато трае кризисната ситуация, а журналистите са изправени пред заплаха от 5 години затвор за разпространяване на „фалшиви новини“. Но в дълбините на обществото се случват любопитни неща.

„Хората са се побъркали. В момента продаваме пет пъти повече оръжия, от обичайното за месец март. Можем да продадем 15 пъти повече от тези с гумени куршуми, ако имахме“. Габон Вас има три магазина в Будапеща, които продават малки оръжия без изискване за разрешително.

„Изкупуват газови пистолети, пистолети с гумени куршуми, дори арбалети!“


„Изкупуват газови пистолети, пистолети с гумени куршуми, дори арбалети!“, не спира да се чуди той. И всичко това на фона на вече съществуващите 300 000 разрешителни за по-опасни оръжия. Притесненията им са ясни: „Днес се бият за тоалетна хартия, ами утре? Когато се изпразнят магазините, хората просто ще вземат каквото им трябва“, разсъждава 33-годишния Ростас. Страхът е от общ разпад на законността и реда, сякаш страната е на ръба да се озове в състояние на „война на всеки срещу всеки“. При някои въоръжаването е скрит вот на недоверие към Орбан, при други завършена параноя, при трети просто презастраховане.

Европа след пандемията

Колективното самозатваряне може и да е естествена защитна реакция по време на пандемия, но възстановяването на обществата няма как да се случи по същата логика. Няма съмнение, че икономическият патриотизъм ще се завърне, от всички посоки вече се чуват призиви за потребление на местни продукти, а като се вдигнат карантините, навсякъде ще се умножат призивите за почивка в собствената държава.

Но корона кризата ще има други, по-съществени последствия в рамките на Европа. Взети колективно, те представляват неочаквана възможност за Централна и Източна Европа. Сегашните унгарски и полски правителства може и да са пословични с агресивната си реторика спрямо Европейския съюз (ЕС), но с продължаваща готовност приемат милиардите евро подкрепа и със сигурност ще бъдат сред първите, които ще се усетят и използват очертаващите се шансове.

Една от базовите динамики на пост-кризисния период е вече очертана. Европа ще се опита да уплътни максимално идеята за своята стратегическа автономност. Възстановяването ще се случи в най-приемливата, легитимна и ефективна транснационална среда, каквато е ЕС. Още на този етап, множество европейски политици и институции основават своите реакции и мерки на подобна гео-стратегическа логика.

След медийния шум около американския интерес към ‘CureVac’, германското здравно министерство обяви, че иска разработките за ваксини и активни субстанции да останат в Германия и Европа. Когато пък започнаха да кацат китайските самолети с лекари и маски, Европейската комисия (ЕК) се подсети за изкупените на безценица от китайски капитали компании в южна Европа след глобалната криза. С решителен тон, Урсула фон дер Лайен заяви, че е необходимо „да защитим европейските услуги, технологии и инфраструктура“. Веднага бяха приети и нови инструкции за скрийнинг и стопиране на продажбата на европейски компании и критични активи в областта на здравеопазването, медицинските изследвания, биотехнологиите и инфраструктурата.

Шанс за ре-реиндустриализация

Пост-кризисна Европа ще види нова вълна от селективна интеграция, но тя няма да бъде най-вече на ниво правомощия. По-скоро, ще се създадат и укрепят кооперативни и производствени мрежи и процеси. Някои от областите вече се очертаха и включват медицински и здравни изследвания и цялата екосистема около тях, медицински и фармацевтични продукти и техника, производство на базови субстанции, преоборудване, нови системи за кризисна реакция, европейски стратегически резерв и други.

Няма никакво съмнение, че ще станем свидетели на репатриране на производствени и продуктови вериги, които ще бъдат пребазирани на „стария континент“. За източна Европа това е шанс за ре-реиндустриализация, след като регионът вече пое значителна част от автомобилната и машиностроителната индустрия. Допълнителната регионализация на производството на храни и хранителни вериги също носи възможности. ЕС тепърва ще трябва да създава общи кризисни алгоритми и структури.

По всяка вероятност „зеленият преход“ ще стане по-плавен и управляем.


Има и още по-значими възможности, които можем да получим от оформящи се промени на ниво ЕС. Създаването на фискален стълб на еврозоната ще бъде от особена полза за нашия регион. Преформатира се финансирането за следващите 7 години и по всяка вероятност „зеленият преход“ ще стане по-плавен и управляем за Централна и Източна Европа.

Вълната от нови средства за изследвания и иновации е нов шанс в доскоро подценяван сектор. Ще се увеличи и подкрепата за технологични разработки и изследвания, които все повече се изместват от глобален към регионален контекст. Различните start-ups ще получат още повече средства. Дигитализацията и европейския дигитален пазар със сигурност ще имат тласък - отново, нашите стопанства и трудови пазари могат да спечелят от това.

Разбира се, новите възможности не означават автоматични ползи и качеството на управление на отделните държави ще бъде решаващо. По-умните политици вече гледат отвъд карантините и активно се готвят за задаващите се размествания. Източна Европа е напът да получи нова историческа възможност. Унгария на Виктор Орбан със сигурност е сред тези, които ще се възползват от нея, независимо от удоволствието на скептичната и изолационистка реторика, с която обсипва ЕС.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Историята ще трябва да почака
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:36 0:00
XS
SM
MD
LG