Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как да накараме един бетонен таван да порасне с 45 см? Детската болница ще мери скъсана дреха от 70-те


4 март 2020 г. Протест на родители срещу превръщането на строеж от 70-те години в съвременна детска болница.

Краят на 2019 г. и началото 2020 г. бяха белязани от остра обществена съпротива срещу решението на Министерството на здравеопазването (МЗ) да похарчи близо 95 млн лева, за да завърши изоставения строеж в двора на Александровска болница и да го превърне в Национална детска болница.

Проектът за сграда на Института по педиатрия е създаден в началото на 70-те години. Строителството започва през 1978 г., като през следващите две десетилетия неколкократно е спирано и подновявано, без изграденото да бъде консервирано и защитено по някакъв начин. По време на министър Божидар Финков (2002-2004) строежът е обследван и идеята за довършването му се отхвърля, тъй като е определен като опасен и негоден.

На 3 април 2020 г. МЗ обяви, че договорът за довършване на строежа от 70-те години е вече подписан. Въпросите и възраженията, поставени в открито писмо от близо 60 организации и вече над 12 хиляди граждани не просто не са получили отговор, а въобще не са отразени в анонса.

Затова ще ги припомня тук, в отговор на твърденията на институцията.

Кое не е така?

- Из съобщението на МЗ, 2 април 2020 г.: „Изграждането на модерна Национална многопрофилна детска болница е основен приоритет за развитието на детското здравеопазване в България.“

Това като че ли е единственото твърдение, с което са съгласни всички страни в спора за това каква трябва да бъде Националната детска болница.

- Из съобщението на МЗ: „Министерството на здравеопазването се ангажира строителството на Националната многопрофилна детска болница да се осъществява при максимална обществена информираност и в диалог както с всички компетентни институции, така и със специалистите в сферата на детското здравеопазване у нас.“

Идеята, че изоставеното скеле, проектирано през седемдесетте години и строено в началото на деветдесетте може да стане съвременна и адекватна на нуждите на 21 в. болница беше оспорена миналата година от Камарата на архитектите в България.

В кампанията „За истинска детска болница“ с настояване вместо стария строеж да се изгради нова, отговаряща на съвременните изисквания сграда, се включиха Инициатива „Подкрепи Педиатрията“, Българската педиатрична асоциация, Националната мрежа за децата, Асоциация „Родители“ и още десетки организации, професионалисти и граждани. Последният протест срещу намеренията на Министерството се проведе броени дни преди обявяването на извънредно положение и забраната за публични събития.

- Из съобщението на МЗ: „От МЗ ще бъде сформирана работна комисия, включваща действащи педиатри от различни специалности, които ще одобряват проектите за отделните отделения - вид, квадратура, леглова база, необходими кабинети и операционни.“

Създаването на истинска, модерна Национална детска болница изисква преди всичко истинска, модерна концепция. Тя включва не само архитектурните и инфраструктурни специфики на лечебното заведение, но отчита също взаимодействието между различните отделения, начина, по който пациентите и персоналът ще се движат, ще работят, ще се лекуват.

Болници, построени през последните 10 години в развити държави, отчитат също психосоциалните потребности, възможностите за учене, игра, общуване с близките по време на болничния престой, който при някои заболявания е значима част от детството. „Българската педиатрична асоциация е внесла такава концепция в министерството, но нямаме отговор“, коментира председателят на организацията проф. Владимир Пилософ. А педиатърът д-р Бояна Петкова дава пример: „броят на операционните все още не ни гарантира качество. Всеки може да провери, че съвременният стандарт за операционна зала изисква тя да е висока най-малко 3,30 м, а е препоръчително да е 3,50. Височината на етажите в този строеж е 3,05 м. Нали е ясно, че не можем да ги разпънем?“

- Из съобщението на МЗ: „Изпълнителят разполага с едногодишен срок, от сключването на договора, да изготви и представи проект на детското лечебно заведение. В своята оферта ДЗЗД „Детско здраве“ посочват, че ще извършат допълнително конструктивното обследване на строежа.“

Според публикувания в документацията на обществената поръчка проект на договор, срокът му е 42 месеца. Клауза обаче предвижда, че срокът за изпълнение на всички дейности е до издаване на Разрешение за ползване, което, според юриста на КАБ Емилия Ушакова дава вратички за удължаване на срока с неопределено време.

12-те месеца за проектиране автоматично се вадят от времето за строеж и поставят редица въпроси, свързани с толкова важната за експертите от работната група бързина. Необходимостта от допълнително конструктивно обследване също не е обяснена тук, доколкото в документацията от обществената поръчка Министерството на здравеопзването твърди, че „строежът може да бъде довършен, след извършване на строително-възстановителни дейности“.

- Из съобщението на МЗ: „През януари 2019 г. със заповед на здравния министър е сформирана работна група, със задача да изготви структура и план за разполагане на клиники и отделения в бъдещата детска болница. В състава на работната група са включени водещи специалисти, които са запознати със съвременните изисквания към детското здравеопазване.“

Нито преди съставянето на работната група, нито след нея е извършен анализ на нуждите. И до ден днешен Министерството на здравеопазването не знае какви са истинските национални потребности, които едно комплексно високоспециализирано педиатрично заведение трябва да покрие. Както може да се види и в описанието ѝ, новата болница ще бъде непълен механичен сбор от сега съществуващите детски клиники в няколко лечебни заведения в София.

- Из съобщението на МЗ: „Работната група изготви примерна структура на Националната многопрофилна детска болница, която е включена като част от Техническото задание на обществена поръчка за проектиране, строителство и авторски надзор на детското лечебно заведение.“

Описанието на бъдещата детска болница е в текста на договора, в Приложение 1 (Примерна структура) и в Приложение 2 (Техническо задание).

Трите документа обаче, вместо да следват един от друг, се разминават, тъй като заложените в договора брой легла, занимални, места за родители, самостоятелни санитарни възли, изчезват в техническата структура. Ако в описанието например е предвидено, че всяко дете трябва да бъде прието с родител, то в техническите схеми са предвидени родителски легла за не повече от ¼ от настанените деца. Липсват цели диагностични звена (например ядрено-магнитен резонанс) или клиники – например по ортопедия или по лъчетерапия.

Техническото задание, от своя страна, не включва изграждането на базова за едно лечебно заведение инфраструктура като повече от един независим достъп до електричество и водоподаване, аварийни ел. инсталации, вентилация, инсталация за медицински газове и др. Изброени са повече от 30 нормативни акта, с чиито минимални изисквания трябва да се съобрази строежът, но към този нормативен минимум не е добавено нищо. Това означава например, че болница с 400 легла и около 1100 души персонал трябва да разполага с най-малко 52 паркоместа. От проекта обаче не става ясно и къде ще бъдат те, имайки предвид местоположението на строежа. Не става ясно и как пациенти и линейки ще стигат до лечебното заведение по известната със своята непроходимост столична улица „Здраве“.

Според изпълнителя на проекта това са детайли, които ще станат ясни с финалния проект. Според архитекти обаче липсата на предварително зададени изисквания означава, че строителят ще може да проектира и построи каквото му е изгодно, а възложителят няма да има никакви механизми за контрол.

- Из съобщението на МЗ: „През януари 2019 г., с цел установяване годността и съответствието със съвременните нормативни изисквания на незавършения строеж (…) „Балмер Инженеринг“ ООД представи новото обследване в дванадесет тома. При извършеното от фирмата обследване е установено, че протоколите и систематизираната информация за вложената армировка в конструктивните елементи от 2007 г., не търпят изменение във времето, т.е. диаметърът и местоположението на армировката не биха могли да се променят от 2007 г. до 2019 г. Бетонът е с такъв клас на якост на натиск, с какъвто е произведен и излят. В извършеното конструктивно обследване на незавършения строеж не е констатирано, че сградата не отговаря на изискванията за безопасност при земетресения".

А констатирано ли е, че отговаря? Ето какъв отговор дават проф. Васил Кържев и доц. Петър Христов от катедра „Масивни конструкции“ в УАСГ: „…в експертизата липсва изследване и картиране на дефектите и повредите в стоманобетонната конструкция, получени при нейното изпълнение или вследствие на природни и антропогенни фактори, действали през последните 30 години.“ Становището маркира поредица от недостатъци на извършената експертиза, като се подчертава, че „практически липсва заключителната част, свързана с оценка на текущото техническо състояние на въпросната конструкция, оценка за бъдещото поведение и необходимите мерки за евентуално възстановяване и усилване“.

През месец юли 2019 г. министърът на здравеопазването стартира обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) на „Национална многопрофилна детска болница". През август Камарата на архитектите я обжалва. През септември търгът беше рестартиран и през октомври – обжалван отново.

Основните аргументи на архитектите: в документите за поръчката на практика липсва задание. Има само 12 страници списък, в който се изреждат отделения и брой легла; по сега действащото законодателство земетръсната безопасност изисква това строителство да е до 20 м (или 5 етажа); по сега действащия ПУП на София този строеж е определен за събаряне; това скеле не би могло да се адаптира към съвременна концепция за изграждане на детска болница; и последно, но не и по значение – формулировката „инженеринг“ означава, че един и същ изпълнител ще направи проект, ще построи сграда по него и ще извършва контрол на строителството. Което – дори при идеални други условия – крие огромни рискове от злоупотреби.

„През месец януари 2020 г. за изпълнител на обществената поръчка е избран ДЗЗД „Детско здраве“. Това даде старт на кампанията „Болницата, която искаме“. В продължение на месец десетки лекари, архитекти, инженери, родители и известни лица от сцената и екрана се снимаха със своя отговор на въпроса „каква болница искам“, и качиха снимките си в социалните мрежи. Искането на кампанията е Националната детска болница да бъде проектирана и построена по съвременни стандарти и изисквания, а не пригодена и адаптирана към един десетилетен бетонен скелет.

- Из съобщението на МЗ: „Решението за определяне на изпълнител беше обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от класирания на второ място участник ДЗЗД "Детска болница София". Комисията за защита на конкуренцията допусна предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител, което не беше обжалвано и влезе в сила.“

След това решение пред МЗ беше насрочен, а впоследствие и проведен протест. Въпреки проливния дъжд, пред ведомството се събраха десетки хора, много от тях с децата си, и с плакати „Не искаме болница от миналото“. Беше учредена Национална гражданска инициатива, която и към момента събира подписи.

По повод подписването на договора в условията на извънредно положение, от КАБ потвърдиха, че имат готовност да търсят съдействие от европейски институции. „Абсурдно е – след като напълно пренебрегнаха експертното мнение, хилядите граждански гласове, сега дават обещание за прозрачност“, коментира Мария Брестничка, председател на Националната гражданска инициатива, а д-р Адил Кадъм от „Подкрепи педиатрията“ допълва, че „използването на епидемията е долен ход“.

Представители на протестиращите се събраха в 7.45 ч. сутринта пред сградата на Министерски съвет и, спазвайки изискванията за дистанция и мерките за безопасност по време на епидемия, поискаха оставката на здравния министър Кирил Ананиев.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

Най-ново видео

Кога ще заработи третата линия на метрото
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:44 0:00
XS
SM
MD
LG