Водена от вроденото ми любопитство, през януари тази година тръгнах с 28-та българска експедиция към най-сухия, най-ветровития и най-студения континент. Днес, 25 дни по-късно, в цивилизация и в изолация мислено се връщам отново в Антарктида, чистото място в света. Свят, различен от онзи, в който коронавирусът ни показа какво се случва, когато хищно се намесим в природата.
Оказва се, че само Антарктида не е засегната от пандемията COVID-19. Как така? Какво е това, което е запазило чист днес този пети по големина континент в света?
Малко предистория
Когато пристигнахме на 25 януари т. г. в китайската база Great Wall на остров Кинг Джордж, д-р Уи ни увери, че няма опасност от коронавирус и че правителството му е забранило достъпа до базата на всички, които идват от Китай, както и скрининг на всеки, който се качва на круизните кораби за Антарктида.
И действително, в базата, където престояхме 5 дни, всичко беше спокойно, без следа от паника или каквито и да било предпазни мерки, само тук-там се мяркаше китаец с маска. Единственият въпрос на д- р Уи към нас беше: "Имали ли сте връзка с китаец?"
До началото на март коронавирусът не е тема в Антарктида. Движението между базите е напълно свободно, стига времето да позволява. Ограничения няма, но и вирус няма. Българската база е зазимена, а последните ни полярници отпътуват за Аржентина.
Към 20 март обаче чилийците и аржентинците, които работят целогодишно, ограничават достъпа до станциите си - от и до континента. Ярък пример за това е принудителната обиколка, която испанският кораб "Есперидас" прави из Атлантическия океан с испанските полярници, след като Аржентина затваря границите си и те няма как да отпътуват оттам за страната си.
Антарктида днес
Днес достъпът до Антарктида е почти затворен. Континентът не е заразен. Карантината е естествено наложена от природата и слабата човешка популация. Суровата антарктическа зима силно ограничава полетите до Кинг Джордж, а полярниците, които ще зимуват в базите си, са пристигнали още в края на февруари.
Второ, на тази територия от почти 14 млн. кв. км няма постоянно население. Само около 1000 до 5000 души пребивават през годината в изследователските станции. И тъй като поне засега се смята, че вирусът се предава от човек на човек, слабата популация е добра „преграда“ за него.
Антарктическата зима е спряла и круизните кораби, и индивидуалните туристи, които атакуват тази ледена пустиня заради природните атракции. Въпреки Антарктическия договор от 1959 година за опазване на тази уникална еко система, според данни на Международната туроператорска асоциация в Антарктида туризмът е нараснал с 50% само през последните 4 години. Явно жаждата за развлечения и печалби е станала господар на живота ни.
Оцелели бактерии, пренесени дрожди
COVID-19 няма, а най-вероятно няма и да има - поради факта, че на този последен девствен континент няма вируси. Опасността тук е обаче да не се пренесат латентни бактерии от цивилизацията. Съвременни изследвания на български биолози, работили на Антарктида, са доказали, че например някои дрожди и плесени са попаднали в перата на пингвините, пренесени от хората. Открити са и няколко форми на древни бактерии, оцелели в ледниците.
Дали на този континент еко системата ще бъде гарантирана завинаги и тя ще вразуми съвременния homo sapiens?
Измерената на 24 август 1960 година най-ниска температура на континента е минус 89,2 по Целзий, а отчетените през февруари тази година температури са рекордно високи. Това показва, че и в този край на света екстремните климатични явления ще зачестят. Въпросът е дали човешкото безумие няма да ги ускори...
Когато през февруари бях там, писах, че Антарктида винаги е изненада. Да, и днес Антарктида е изненада. Не само за мен, но и за света.
* Екатерина Бончева е журналистка и член на Комисията по досиетата. Тя участва в 28-та българска експедиция в Антарктида.
** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа
