Връзки за достъпност

Извънредни новини

Светът няма да се промени. Оптимизмът в забравените пандемии


Красен Станчев

„Съвременните държави на чуми и холери, прекарани на тяхна територия през вековете.“

Евгений Пескин

"Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен"

Професор Воланд, „Майсторът и Маргарита“

Когато колегата Пескин започна с тази мисъл своята лекция на 1 ноември 2015 г. в рамките на Адам-Смитовите четения в Москва, реших, че това сигурно е така, но силата на пандемиите като причина на обществена, политическа и стопанска промяна вече е повяхнала. Към този извод ме подтикваше както онова, което вече знаех от стопанската история, така от книга, четена от мен в самолета: Homo Deus на Ювал Ноа Харари. В нейната първа глава е обобщена историческата статистика по въпроса.

Димитър Атанасов вече писа за пандемиите и обществения ефект от тях от император Юстиниан насам. Тук аз само ще допълня картината с малко статистика и преглед на политическите и стопанските ефекти.

Статистика на смъртта

Само преди 30 годни смъртността от инфекциозни болести (включително предавани от майка на дете) в света е над 33% от всички причини на смърт. През 2017 техният принос за прекъсването на живота е вече 19%, докато този на неинфекциозните болести е 73% (с увеличаващ се дял – бил е 58% през 1990 г.)

До началото на тази година се очакваше делът на инфекциозните още да намалее. Сега е сигурно само, че статистическата класификация ще бъде променена. Както по всичко изглежда, COVID-19 „отключва“ неинфекциозни причини за смърт, които заразените с вируса носят у себе си.

За България намаляването на тази смъртност през годините е повече от два пъти: от 4.4% през 1990 г. до 1.96% от всички причини през 2017 г. (Смъртността от наранявания е 3.1%, останалото са неинфекциозни болести.)

При това изобщо и в България, и в света смъртността намалява, а средната продължителност на живота се увеличават. В света и населението се увеличава.

Изглежда крайно некоректно да се твърди, че сегашната пандемия е най-смъртоносната в историята на човечеството или дори само в Европа. Поне засега, разбира се.

Ако превъртим историческата лента от сега към по близкото и по-далечното минало, ето какво се знае със сигурност:

  • Само през последните две десетилетия подозренията за „нова чума“ бяха свързани със SARS (2002 г.), „птичия грип“ (2005 г.) и „свинската треска“ (2009 г.), както и Ебола (2014 г.). SARS обаче е отнел живота на около 1 000 души. А Ебола, за която СЗО предполага, че е „най-тежкият случай на извънредно положение с общественото здраве на нашето съвремие“, заразява 30 хиляди човека и причинява смъртта на 11 хиляди.

  • Вероятно една от причините за обществено невнимание към COVID-19 е ефектът на Езоповото лъжливо овчарче: прекомерните страхове от тези епидемии попречиха да се разпознае новата пандемия.

  • Според базата данни на ООН за HIV/AIDS през 2019 г. вероятно около 38 млн. души живеят с този вирус. Според най-песимистичните оценки, динамиката на новозаразените по години е както следва: 1990 г. 2.3 млн., 2000 – 3.5 млн., 2010 г. 2.7 млн. и 2018 – 2.3 млн. През 2017 г. този вирус е причина за смъртта на малко под 1 млн. души. (Тогава смъртта от пътно-транспортни произшествия е 1.24 млн. души. Но за някои страни ¼ от смъртните случаи се дължат на него. Който желае, може да сравни тези числа с леталния изход от алкохолизъм и наднормено тегло.

  • През 1967 г. дребната шарка заразява 15 млн. души и убива 2 млн. от тях.

  • През ХХ век най-смъртоносната пандемия е тази от „испанската треска“ по време на Първата световна война, за която Свободна Европа вече писа. По различни оценки тя отнема живота на между 40 и 100 млн. души. Уикипедия дава оценка от 60 млн., което е с 20 млн. повече от смъртта, причинена от самата война. Българската историография предпочита да величае армията от онова време, но смъртта на фронта от вражески огън е приблизително равна на тази от болести.

  • Когато през 1520 г. испанска флотилия тръгва да заселва земите на днешно Мексико, един от завоевателите носи вируса на дребната шарка. За около 60 години 90% от населението на страната пада жертва на този иначе невинен човек, приютен от местни хора, защото е болен.

  • В началото на XIV век чумата, за която вече е ставало дума тук, се разпространява по Пътя на коприната от централна Азия до бреговете на Тихия и Атлантическия океан. Нейна жертва са между 75 и 200 млн. души, повече от ¼ от населението на Европа и Азия. В Англия умира всеки четвърти човек, във Флоренция (за която ще пиша по-долу) – всеки втори.

Политически и стопански ефекти

Само от посоченото е ясно, че глобализацията е спътник на човечеството и само поради това не е причина на сегашната пандемия. Само няколко примера.

Случаят с испанската треска възниква задно с глобалните вериги на доставка на храни и муниции за войната, както и от участието на войници от цял свят на европейския театър на военни действия. Един от ефектите е, че те не разбират за какво се бият. Това е началото на края на колониалните държави.

По-малко известно е, че в следствие на треската възниква съвременната паспортна система. Сега тя би трябвало да чества 100-годишен юбилей.

Конференцията на обществото на народите по този повод е проведена в Париж през октомври 1920 г. Причините за въвеждане на паспорти са много: одържавяването на икономиките, военно временните ограничения, всеобщата военната повинност, масовото дезертьорство, но не на последно място и болестите, снабдяването на армиите и тила с предпазни средства, включително маски.

Паспортите са първоначално въведени през 1914 г. от Германия, Франция и Италия. Замисълът на Конференцията е да се противопостави на тези практики и да „възстанови свободата на придвижване“. (Подобна идея присъства и в Договора от Версай от 1919 г.) Предвижда се паспортите да бъдат премахнати през 1922 г. Две конференции на Обществото – през 1924 г. в Рим и 1926 г. в Женева обсъждат и призовават това да се случи веднага и да се освободи миграцията, за да се възстановят мирът и икономиките на Европа.

Високата смъртност, причинена от чумата през XIV век има, както изглежда, повече общополезни обществени резултати. Единият от тях е недостигът на работна сила. Това разлага отношенията на зависимост, освобождава ратаите, вдига доходите им (вероятно около два пъти) и издига статуса на жените в семействата и стопанството. Фундаментална културна последица на чумата във Флоренция е "Декамерон" на Джовани Бокачо. За да избяга от чумата той напуска града и живее недалеч във вила, където през 1353 г. написва стоте разказа. Те дават началото на нов морал, основан на уважение към човешкия живот и взаимното съгласие в обществените отношения, включително търговията и икономиката. След тази книга разцветът на възраждането е въпрос на време.

Англия и Лондон са жертва на епидемии през около 20 години, до началото на XVIII век. Една от най-страшните е през 1665 г. Оставяйки другото настрана, тогава Исак Нютон, макар и доста слаб студент, трябва да получи бакалавърска титла от колежа Св. Троица в Кеймбридж. Това не се случва. Той е принуден да се самоизолира за две години. През това време, може би от скука, той се отдава на въображение и написва Principia Mathematica Philosophiae Naturalis. Няма съмнение, че тази книга е в основата на последвалите машиностроителна и светогледна революции. Но тя повлиява и на неговия съвременник Джон Лок. Неговите работи са в основата съвременната политическа философия и конституционна уредба на света.

Юстиниановата чума има една неочаквана последица – разпадането на империята. Но в стопанската област тя повтаря един основен политически похват, известен от предишни императори и епидемии – инфлацията и хиперинфлацията. Нещо такова ще се случи и през 2020 г. Но тогава инфлацията унищожава и „социалната държава“ в нейния Римски вариант. Това е шест-вековна традиция на хлебни и зехтинови субсидии, които са правоимащите граждани на Рим или Константинопол.

Тази традиция се формира и разширява по време на три предишни чуми, при Нерон (64 г.), Антоан и Марк Аврелий (165-180 г.) чиято жертва е Марк, и Киприян (250 г.). В областта на стопанската политика историята се повтаря – инфлация и хиперинфлация. Но епидемията и инфлацията водят след себе и проблем с данъците и частните задължения. Те започват да се опрощават.

Впрочем опрощаванията са известни още от Атина от V в. пр.н.е. Там данъкът е приблизително 2%, а данъчният инспектор е на изборна длъжност. Обществените работи се финансират с „литургия“ – доброволен принос в живота на града. Първото значение на думата „филантроп“ е „този, който опрощава данъци и задължения“. Тази може би най-съвършена данъчна система се разпада вследствие на чумата по времето Перикъл (450 г. пр.н.е.), който сам е покосен от нея, поради Пелопонеската война. Политическата последица е упадъкът на демокрацията и монархизирането на Атина от Филип Македонски и неговия син.

Както казва проф. Воланд, работата е, че хората са внезапно смъртни. Това е основният проблем при пандемиите. Никой никога не е готов за тях.

Политическите ефекти в Рим са много интересни. Един от тях, поне донякъде последица от епидемиите, е голямото текучество на императорски династии, политическата нестабилност в Древния Рим. Някои императори са с престой на трона от няколко месеца до 3-4 години. Другия ефект е преследването на християните, започнало при Нерон, но най-ожесточено при следващата пандемия – при Марк Аврелий. Но християните полагат грижи за болните и техният обществен авторитет израства, обществото започва да ги обича и уважава. Този ефект се засилва и при Киприановата чума след сто години.

Да не забравяме и за Марк Аврелий с разсъжденията му за дълг, достойнство и стоицизъм. Неговите въжделения са вечно достояние на философското богатство на човечеството, но и плод на нещастно стечение на обстоятелствата. 150-хилядната армия е приносител и първа жертва на заразата (дошла също от Китай). Разгръща се небивал недостиг на легионери, на данъци за финансирането им, хората бягат, не желаят да заемат държавни длъжности, свободните селяни или престават да работят или да продават произведеното, но настояват да получат субсидиите си. Международната търговия е прекъсната, макар и не на пълно. Импортьорът освобождава роби, за да попълни армията и кове монети, за да им плаща. Последицата е, армията регистрира първите загуби на бойното поле след 200 години победи.

Изглежда от горното е ясно, че не малко пандемии тръгват от Китай. Ако трябва да направя някакъв извод, той е, че светът няма да се промени много след сегашната пандемия.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

Най-ново видео

Новини като хората. Емисия на Свободна Европа
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:01 0:00
XS
SM
MD
LG