Връзки за достъпност

Извънредни новини

ББР и държавата. Коя е "тихата" банка, която вдигна толкова шум


10 април 2020 г. Работници по поддържане на чистотата преминават покрай централата на Българската банка за развитие в София.

В България има само една държавна банка - накратко се казва ББР. При ударната приватизация на българските банки преди близо две десетилетия беше поставен въпросът как държавата ще провежда своята икономическа политика. В отговор през 1999 г. беше създадена специална държавна Насърчителна банка. Днес тя съществува под името Българска банка за развитие (ББР) и е все по-голям играч на кредитния пазар, като управлява все повече ресурси.

Само преди три дни премиерът Борисов уволни “на живо” през телевизионния екран цялото й ръководство във връзка с кредит от 75 милиона лева за колекторска фирма за вземания, предизвикал силно негативна реакция във времена на идваща криза на кредитния пазар с невиждани от десетилетия размери.

Докато беше доста по-скромна като активи, ББР трудно привличаше общественото внимание. Днес обаче се множат въпросите как работи тази банка, каква е нейната цел и кои са нейните клиенти. Има ли разлика между нейната заявена и истинска политика? ​Какъвто и да е отговорът, зад действията или бездействията стои преди всичко правителството.

Откъде тръгна ББР

Банката беше създадена през 1999 година с 99.999% държавно участие и 0.001 % - на Банка ДСК. Според нейния специален закон държавното участие не може да е под 51%. Контролът в началото беше в Министерството на финансите, а преди няколко години беше променен и сега принципал на банката е икономическото министерство, което определя надзорен съвет. Този съвет избира изпълнителните директори.

През последните години ББР се превърна от малка в средно голяма банка за българските стандарти. Според последния отчет за 2018 г. активите й са 2.9 млрд лева (за цялата група на ББР, което включва банката и дъщерни дружества като гаранционен фонд, микрокредитиране, лизинг, факторинг и т. н.)

През последните години и особено след идването начело на Стоян Мавродиев през 2017 г. банката става все по-активна в директното кредитиране - ръстът е 50% само през 2018 година, а според междинния отчет за шестмесечието на 2019 г. това положение се запазва. Последният пълен отчет на ББР за цялата 2019 г. не е публикуван.

Неслучайно Мавродиев е на снимките при много от официалните срещи на правителството с европейски и азиатски партньори - привлечените средства от международни финансови институции и проекти също нарастват сериозно.

Нарастващо значение, повече пари

Увеличеното кредитиране и откриването на нови бизнеси като новоучредени дъщерни дружества за лизинг и факторинг е само част от причината за видимия ръст на ББР, другата е привличането на нови проекти и партньори. Освен финансирането, предназначено за други банки (он-лендинг финансиране), ББР става основен разпределител във все повече международни проекти. Два от тях заслужават специално внимание.

Освен по програми по плана “Юнкер”, от края на миналата година ББР по споразумение с Европейската комисия (ЕК) е прилагащ партньор и по една от най-големите програми за безвъзмездна помощ на ЕК - Механизмът за свързване на Европа. Само одобрените дотук проекти са за 417 милиона евро. Тези пари отиват директно в държавни бенефициенти от транспортния сектор, каквото е държавното предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), но и в частни фирми като пристанището в Бургас, където концесионер е фирма на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Финансирането е безвъзмездно за всички одобрени проекти.

През 2018 година ББР подписа и споразумение с Китайската банка за развитие за 1.5 млрд евро, 300 милиона от които са отпуснати по инициативата “16+1”. Тя предвижда китайската страна да отпусне 2 милиарда евро на страни от региона, от които основният пакет, според правителството, идва за българската страна. Парите ще отиват за съвместни проекти, синдикирани заеми, както и за фондове за дялово участие, тоест - в частния сектор.

Само от тези два проекта - а международните партньорства на ББР са официално над 10 - активите на банката ще нарастват сериозно в следващите години. Не е трудно да се предвиди - съвсем скоро държавната банка, която само допреди три години беше извън списъка на десетте най-големи в страната, ще е измежду основните на пазара. И ще разпределя все повече пари.

Кого кредитира ББР

По мисия банката трябва да провежда държавната политика и да подпомага стартиращи, иновативни и експортно ориентирани предприятия, да инвестира в публично-частни проекти и в изостанали региони. Според последния публикуван отчет директните кредити към фирми и физически лица са за 1.6 млрд лева, а 99% от клиентите на банката са малки и средни предприятия. Тоест от обявените 2 495 дружества не повече от 25 не отговарят на формалните критерии.

Въпреки че е държавна банка, ББР - както и другите банки - няма задължение да оповестява своите кредитополучатели. Затова информацията за това кого всъщност кредитира ББР може да се получи само ако се следят имотни и фирмени регистри за косвена информация (особен залог, вписване на обезпечение и т. н.), както и фирмените отчети.

Нека да видим обаче какво е истинското положение с кредитите на ББР, тъй като критериите за малко и средно предприятие може да са подвеждащи - например, по критерий брой заети служители всяко предприятие под 250 души е малко предприятие. За сравнение, самата ББР отчита 210 служители към началото на 2019 г.

Най-големият клиент на държавната банка например се оказва строителна компания, регистрирана в момчилградското село Груево буквално месеци преди финансирането й през 2019 година от ББР с близо 150 милиона лева заем. Целта на заема е купуване на друга строителна фирма, като и при двете има видими фирмени връзки с известен бизнесмен извън кръга на малкия и средния бизнес - Румен Гайтански. Последният е известен освен с концесията за чистотата в София и със съдружието си с Ахмед Доган, почетният председател на ДПС. И с прякора си - Вълка.

Ограниченията за кредитиране - спазват ли се?

По закон ББР няма право да кредитира няколко определени групи юридически лица като спортни и неправителствени организации, влючително политически. Само преди три години години обаче това предизвика немалък скандал - фирми, свързани с члена на Изпълнителното бюро на БСП Георги Гергов - “Международен панаир Пловдив” АД и “Слънчев ден резидънс” АД - получиха общо 31.8 млн евро заеми от ББР.

Проверка на прокуратурата не намери нарушение в този заем, но за всеки случай уставът на ББР беше променен на общо събрание на банката. Клаузата за забрана на финансирането на политически партии и свързани с тях лица вече важи само за политически партии и свързаните с тях политически организации, а не за фирмите на политици. Тоест, утре би могла да се финансира и фирмата на Ахмед Доган за пристанище Варна, или охранителната фирма на премиера Борисов, и това няма да бъде нарушение на устава.

По закон ББР няма право да кредитира и фирми с неизвестен краен офшорен собственик. Това ограничение също се оказва заобиколимо - от 2014 г. банката работи с "Булгартабак холдинг", който е приватизиран от австрийска фирма с неизвестен лихтенщайнски собственик. Това не се вижда от нито един отчет на ББР, въпреки видимите ипотеки в нейна полза. От гледна точка на изискването за прозрачност буди въпроси и веригата “Техномаркет”. Общото й с “Булгартабак” е политическата връзка - и в двете закратко беше акционер депутатът от ДПС Делян Пеевски чрез своя официално декларирана фирма.

Така, само от видимата част на кредитния портфейл на ББР може да се направят изводи, че над 1/3 от заемите на банката са били към политически свързани лица, които са и извън определението за малък и среден бизнес.

Кризата COVID-19, още повече пари

Кризата с коронавируса дава още повече ресурс на ББР. Преди два дни ЕК одобри схема от 500 милиона лева за увеличаване на капитала на ББР, които ще се ползват за гарантиране на кредити за пострадалия от кризата бизнес. Други 200 милиона лева са предвидени за гаранция за безлихвените заеми от 1500 лева, които правителството обеща на засегнатите от кризата физически лица.

Общият пакет от мерки за борба с кризата е все още неясен, но са ясни параметрите - до 10 милиарда лева. А името на Българската банка за развитие е първото, което се споменава, когато премиер и министри заговорят за икономическите мерки против кризата. Нали ББР по условие е банката на властта? На официалната, а изглежда, и на неофициалната.

Facebook форум

Най-ново видео

Филмът от гърба на билетчето
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:53 0:00
XS
SM
MD
LG