България смята да пласира на световните пазари държавни облигации за над 2 милиарда евро (2,17 млрд. долара), за да набере допълнително финансиране. Агенция Ройтерс съобщи, че правителството вече е избрало четири международни банки да ръководят продажбата на държавните облигации, която може да започне през май.
„България е избрала четири банки, които да ръководят управлението на нова емисия облигации, същите, които управляваха последната си световна продажба на облигации през 2016 г.“, каза източник на Ройтерс, поискал анонимност.
Това са Citi, JP Morgan Chase & Co, BNP Paribas и UniCredit.
„Продажбата на облигации може да се осъществи още през следващия месец и за момента може да възлезе на над 2 милиарда евро, но размерът, падежът и времето ще бъдат в зависимост от пазарните условия“, каза друг източник, запознат с плана.
Българското министерство на финансиите отказва коментар.
По-рано финансовият министър Владислав Горнанов заяви, че увеличеният лимит за новия публичен дълг има за цел да гарантира, че България може да стигне до пазарите, когато условията са благоприятни и да бъде подготвена за дори по-лошо от прогнозираното въздействие от кризата.
България се нуждае от допълнително финансиране на стойност 4.5 млрд. лв. тази година и поради това актуализира Закона за бюджета за 2020 г. В новата фискална рамка е заложен нов таван на дълга - до 10 млрд. лв. за тази година, припомня Ройтерс.
"Предпочитам да има достатъчно буфери за ликвидност в бюджета, така че да можем да сме сигурни, че всички разходи и главно разходите за здравеопазване, пенсии на хората, армия, полиция и учители са гарантирани", каза той.
Междувременно след разговор между премиера Бойко Борисов и председателката на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в сряда вечер, беше съобщено, че одобрено отварянето на суаповата линия, поискана от БНБ. Чрез нея България ще може да обмени левове за два милиарда евро, при нужда от ликвидност. Максималният падеж за всяка изтеглена сума ще бъде три месеца.
Предпазното валутно споразумение ще остане в сила до 31 декември 2020 г., или толкова дълго, колкото е необходимо, се казва в съобщението на правителството.
Суап линията ще даде допълнителна сигурност на БНБ, която е задължена по закона за валутния борд да поддържа валутен резерв равен на левовете в обръщение. Според официалната информация резервите на националната банка в евро надвишават с 1,5 пътr левовете. Според финансови експерти споразуменето цели да убеди инвеститорите, че държавата разполага с достатъчни наличности при необходимост от допълнителни разходи.
“Това е голяма подкрепа за България и гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен“, е подчертал българският премиер, цитиран от пресслужбата си.
Кристин Лагард и Бойко Борисов са обсъдили и желанието на България до края на април да подаде документи за влизане в чакалнята на еврозоната валутно-обменния механизъм ERMII, след като преди Великден, премиерът Борисов изненадващо обяви, че страната ще ускори подготовката си за еврозоната.
От началото на годината България е емитирала държавни ценни книжа на стойност 1,2 млрд. лв. на вътрешния пазар. БНБ планира да продаде още 200 млн. лв. в петгодишни държавни ценни книжа на 27 април.
Рейтинговите агенции S&P и Fitch дават инвестиционен рейтинг "ВВВ" на България с положителни перспективи и съобщиха, че влизането в „чакалнята“ на еврозоната може да доведе до ново повишаване на оценката им, припомня агенция Ройтерс.
