Връзки за достъпност

Извънредни новини

История от зъби и кости. Какво разказват находките в пещерата "Бачо Киро" за първите хора в Европа


Входът на пещерата "Бачо Киро" край Дряново

Намираме се в каменната ера и по-конкретно на границата между периодите на средния и късния палеолит. От стотици хиляди години Европа е обитавана от неандерталците. Времето е необичайно меко за климата преди около 46 000 години, когато малка група от хора се подслонява в пещера от северната страна на Стара планина, на територията на днешна България.

Тук те са убивали бизони, елени, коне и пещерни мечки, оставяйки пода на пещерата, която днес наричаме "Бачо Киро", обсипан с множество кости и артефакти. Открити са кремъчни остриета и множество предмети за украса като мъниста от бивни на мамут и висулки от мечешки зъби.

В същата пещера има следи и от неандерталците, които преди повече от 50 000 години са оставили каменни сечива – днес ключови находки за археолозите. Но новата група от пещерни обитатели със своите необичайни украшения не са познати до този момент на Европейския континент. Те са пристигнали съвсем скоро, но по-отдавна, отколкото досега смятаха учените. Това е едно от откритията, представени в публикация на българо-германски екип от изследователи, публикувана тази седмица в научното списание Nature.

Археолози внимателно взимат проби от почвата в пещерата в Стара планина, където има остатъци от кости, зъби и артефакти на Хомо сапиенс и неандерталци
Археолози внимателно взимат проби от почвата в пещерата в Стара планина, където има остатъци от кости, зъби и артефакти на Хомо сапиенс и неандерталци

Археолозите са използвали нов набор от технологии, включително и ДНК и масспектрометричен анализ на протеините, запазени във фрагментирани костни останки и кътен зъб, намерени в почвата, за да установят, че новите посетители са били Хомо сапиенс – нашия собствен вид.

Новите методи са позволили на учените да прецизират датите, в които тези хора са обитавали пещерата, до преди между 46 и 43 000 години. Това означава, че в пещерата "Бачо Киро" са намерени най-ранните следи от представителите на Хомо сапиенс в Европа.

"От 2015 г. работим по тези находки, резултатите от които са синтезирани в това проучване", разказва ръководителят на проекта от българска страна доц. Николай Сираков пред Свободна Европа. От германска страна са участвали проф. Жан Жак Юблен, директор на "Макс Планк Институт за еволюционна антропология" и д-р Ценка Цанова от същия институт в Лайпциг.

Един от водещите учени в проекта д-р Ценка Цанова внимателно взима ДНК проба от находка в пещерата "Бачо Киро" в Стара планина
Един от водещите учени в проекта д-р Ценка Цанова внимателно взима ДНК проба от находка в пещерата "Бачо Киро" в Стара планина

"Имахме две цели - да уточним кога точно това е станало и какви точно са били тези хора там, дали са били нашият вид", пояснява доц. Сираков. Близо 5-годишната работа на екипа в пещерата "Бачо Киро" дава резултат. Откритите артефакти и костни останки доказват, че Хомо сапиенс са навлезли в Европа доста по-рано от смятаното досега.

"Интересното тук е, че видът, към който ние принадлежим, е имал вече абстрактно мислене. Има символични изяви, например драсканици по костите, които не са от транширането на ловната плячка, а може би календар или да кажем изброяване на убитите животни. Освен това открихме лични украшения, които означават "това съм аз" и означават групата, към която човекът принадлежи - "това е моята група". А това вероятно са първите наченки на етносите", казва доц. Сираков.

Присъствието на човешкия вид в Европа още преди 46 хиляди години, означава, че Хомо сапиенс са населявали континента заедно с неандерталския вид около 8 хиляди години – до неговото изчезване.

"Знаем, че е имало дори ко-екзистенция – биели са се и са се избивали за плячка. Имало е и кръстосване, защото в генома на около 95% от днешните хора има следи от неандерталския геном", допълва доц. Сираков.

В ляво са личните украшения на Хомо сапиенс, намерени в пещерата "Бачо Киро" в България, а в дясно са изложени накити на неандерталци, намерени в пещерата "Грот дю Рен" във Франция
В ляво са личните украшения на Хомо сапиенс, намерени в пещерата "Бачо Киро" в България, а в дясно са изложени накити на неандерталци, намерени в пещерата "Грот дю Рен" във Франция

Друго доказателство за влиянието, което човешкият вид е оказал върху неандерталския, се открива и в намерените украшения в пещерата край Дряново. Накитите, изработени от животински зъби, имат изключително близко сходство със същите предмети на неандерталците, открити по-късно в Западна Европа. Това предполага, че те са възприели елементи от културата на Хомо сапиенс, докато са живели заедно на нашия континент.

"Един вид (неандерталците), който не е имал тези възможности и този капацитет да се развива в тази насока, умира и е подменен с вида, от който сме ние и който развива анатомически модерния човек", разказва археологът.

По последни данни неандерталците живеят в Европа и Близкия изток преди около 400 000 години и изчезват преди около 38 000 години – точно в периода, в който Хомо сапиенс заселва континента, идвайки от Африка. Не е съвсем ясна причината за изчезването на неандерталците, но учените имат няколко водещи хипотези.

Според доц. Сираков "най-вероятно това са били групи Хуманоиди, които не са били толкова приспособими и са изгубили битката за оцеляване срещу Хомо сапиенс".

След като се появява в Европа човешкият вид не спира дотук, припомня ученият. Към този момент той вече е заселил Азия и е успял да достигне Австралия без да има лодка – само с плуване.

"Тоест ние разкриваме в пещерата един от най-ранните етапи на това разселване на нашия вид, който заселва цялата планета", казва доц. Сираков.

Карта на миграцията на ранния човек от Африка към целия свят
Карта на миграцията на ранния човек от Африка към целия свят

От Източна Европа Хомо сапиенс тръгва на запад и на север и заселва целия континент. През Азия пък успява да достигне и Аляска, а оттам към Северна и Южна Америка.

"И това е същият вид, който в момента започва да излиза от нашата планета и скоро ще засели и космоса. Хомо сапиенс е много адаптивен и изобретателен без всякакво съмнение", допълва археологът.

По следите на първите Хомо сапиенс в Европа
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:53 0:00

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

Най-ново видео

Над 200 арестувани на протеста в Минск
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:03 0:00
XS
SM
MD
LG