Връзки за достъпност

Извънредни новини

Земетресението от Германия. Решението, което постави под въпрос основен принцип в ЕС


Председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскуле преди да прочете решението от 5 май
Председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскуле преди да прочете решението от 5 май

На 5 май Конституционният съд на Германия уважи жалба срещу програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ). В рамките на тази програма от 2015 до 2018 г. ЕЦБ отпечата валута на стойност около 2 трилиона евро и изкупи с нея корпоративни и държавни облигации. Този процес е сложен, но целта е да се подпомогне стабилизирането на икономиките на страните от еврозоната, отслабени от рецесията.

Това ключово решение на германския Конституционен съд, взето със седем гласа срещу един против, постанови, че части от тази програма противоречат на конституцията на Федералната република. Основен момент е, че решението на германския съд противоречи на решение на Съда на ЕС в Люксембург от 2018 г., според което програмата за изкупуване на облигации е законна.

Защо това е важно

Решението на Конституционния съд на Германия поставя под въпрос един от основополагащите принципи на ЕС, а именно върховенството на европейското право над националното. Множество решения на Съда на ЕС в Люксембург потвърждават тази концепция. Ако има конфликт между европейското право и правото на държава членка на ЕС, европейското право има преимущество.

Националните съдилища обикновено прилагат този принцип на практика, но има експерти и политици в държави членки на ЕС, които не са съгласни с тази интерпретация. С решението на германския Конституционен съд от 5 май, този конфликт излезе наяве.

Как реагира ЕС

След няколко дни на смаяно мълчание в Брюксел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен реагира на 10 май с писмено изявление, в което „потвърждава три основни принципа“: „паричната политика е въпрос от изключителната компетентност на ЕС и европейското право има предимство пред националното, а решенията на Съда на ЕС са задължителни за националните съдилища“. Накрая тя добавя: „последната дума по европейското право винаги е била произнасяна в (Съда на ЕС) Люксембург. Никъде другаде.“

Фон дер Лайен намеква също, че Европейската комисия разглежда възможността да започне процедура за нарушение срещу Германия, каквато се води срещу държавите членки, които са нарушили правилата на ЕС. Ако такава процедура започне, в началото между Брюксел и Берлин ще се води диалог, но ако при него проблемът не се реши, ще се появят две дилеми – ще изправи ли Европейската комисия Германия пред Съда на ЕС в Люксембург, същия съд, който германският Конституционен съд заобиколи? И ще се осмели ли бившият министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен да се противопостави на своя политически ментор – канцлерът Ангела Меркел?

Какво следва

Ясно е, че това юридическо земетресение ще бъде последвано от вторични трусове. То би могло например да даде смелост на други страни от ЕС, които искат да оспорят предимството на европейското право над националното. Решението на германския Конституционен съд беше приветствано в държави, които през последните години са в сблъсък с Брюксел що се отнася до върховенството на закона.

Полският премиер Матеуш Муравецки коментира пред германския в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, че това решение е „едно от най-важните в историята на ЕС“ и че „Съдът на ЕС няма неограничени правомощия“. Правосъдният министър на Унгария Юдит Варга каза пред унгарското издание „Мадяр немзет“, че „решението на германския Конституционен съд потвърди възгледа, че ЕС не означава Европейски съединени щати“.

От своя страна бившият белгийски премиер, а сега евродепутат от либералната група „Обнови Европа“ Ги Верхофстат предупреди: „Ако всеки конституционен съд във всяка държава членка започне да дава свои собствени интерпретации за това какво Европа може и не може да прави, това е началото на края.“

Решението на германския съд може да изостри напрежението между държавите членки на ЕС от Северна и тези от Южна Европа, което вече се прояви около кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Германия и други държави от Севера изразиха нежелание да подкрепят амбициозните планове за подпомагане на икономиките в Южна Европа, засегнати най-тежко от пандемията, чрез общи дългови инструменти, придобили популярност като корона облигации.

Решението на германския съд рискува да засили антигерманските настроения другаде в ЕС, тъй като Берлин е притиснат не само от обществено мнение в Германия, което е категорично против поемането на дълговете на други държави, но и от Конституционния съд, който може да блокира всеки мащабен европейски спасителен план.

Има ли решение?

Германският Конституционен съд даде на ЕЦБ три месеца да предостави на Германия адекватна обосновка за програмата за изкупуване на облигации. В противен случай на германската централна банка вече няма да бъде разрешено да участва в такива акции занапред.

ЕЦБ може да се съобрази с исканията на германския съд и да представи приемлива обосновка на схемата си за изкупуване на облигации. Германският канцлер Ангела Меркел каза пред членовете на партията си, че въпросът е „разрешим“, ако базираната във Франкфурт банка ЕЦБ представи добро обяснение на действията си.

Но в дългосрочен план ЕС ще трябва да се справя с недостатъците на сложната хибридна система, в която 19 държави имат обща валута и централна банка, но нямат общ дълг.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG