Връзки за достъпност

Извънредни новини

„Отложена смърт.“ Как се стигна до идеята лекари и болници да връщат пари


Идеята беше НЗОК да отпусне 85% от средствата, които болниците са получавали за месеците без извънредно положение

От началото на извънредното положение, въведено заради пандемията от COVID-19, в болницата в Чирпан има много по-малко пациенти от обикновено. Една от причините е, че плановият прием и профилактичните прегледи бяха забранени в продължение на повече от месец. Разходите обаче си остават високи, дори повече от обикновено, казва пред Свободна Европа директорът на болницата д-р Неделчо Тотев.

Повечето болници в страната са в такова положение през последните месеци. Затова беше решено Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да отпусне на лечебните заведения 85% от средствата, които са получавали за месеците без извънредно положение, независимо дали са ги изработили или не. Преди дни обаче стана ясно, че ако лекарите и болниците не са извършили дейности на такава стойност, може да се наложи да връщат отпуснатите средства. Съсловните организации на медиците реагираха остро на тази възможност, за която се разбра от стенограма на заседание на надзорния съвет на НЗОК.

Д-р Тотев, който е и председател на управителния съвет на Сдружението на общинските болници в България, смята, че лечебното заведение, което той ръководи, а вероятно и много други, няма да се справят, ако се наложи да връщат пари. „Това е един вид отсрочена смърт. Няма да ни оставят да фалираме сега, когато пандемията е в разгара си, а после, когато вече нещата се уталожат“, коментира той.

Каква е помощта

В продължение на около месец и половина по време на извънредното положение, въведено на 13 март заради разпространението на COVID-19, плановият прием на пациенти в болниците беше преустановен, спрени бяха и профилактичните прегледи, женските консултации и имунизациите на децата. Обикновено здравната каса плаща на болниците на базата на извършена дейност и така лечебните заведения се оказаха с по-малко приходи.

За да компенсират болниците, НЗОК и Българският лекарски съюз се споразумяха на лечебните заведения - болници, лаборатории и лекарски практики - да бъдат отпуснати 85% от средствата, които са получавали за предходните месеци без извънредно положение. Решението беше взето в началото на април и регламентирано с анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности, които касата покрива.

На заседанието на НЗОК на 27 април е отчетено, че стойността, спрямо която се изчисляват тези 85% за болничната медицинска помощ, е 180 млн. лв. – средноаритметична стойност от изплатеното през първите три месеца на 2020 г. Според изчисленията на здравната каса по времето на пандемията болниците са лекували пациенти на обща стойност 155 млн. лв. До 85% остават за доплащане още 7.4 млн. лв., които НЗОК гласува да бъдат преведени на клиниките, които не са ги „изработили“. Извън тази сума, НЗОК е доплатила и 2,5 млн. лева на личните лекари, 6 млн. лева на специалистите в извънболничната помощ, 4 млн. лв. на зъболекарите и 3 млн. лв. на лабораториите.

Болницата в Чирпан не се е възползвала от тази схема за предходния месец, защото е успяла да отработи заложените лимити, но ситуацията през май е по-различна. „Ние успяхме да достигнем лимитите и затова през април ни платиха това, което изработихме, в рамките на този лимит. И горе-долу успяхме да вържем двата края. Следващия месец нещата станаха по-зле и това, което ще отчетем през май, ще бъде далеч под стойностите, които имаме като лимит“, обясни пред Свободна Европа д-р Тотев. В тази ситуация според приетата от НЗОК методика, болницата би трябвало да получи 85% от това, което е получила през месеците преди извънредното положение.

От стенограмата на заседанието на НЗОК от 27 април обаче се разбира, че идеята е ако тези пари не бъдат изработени от болниците, лекарските практики и лабораториите, по-късно да бъдат връщани.

Как се стигна до идеята лекарите да връщат пари

По време на заседанието представителят на КНСБ д-р Иван Кокалов поставя въпроса. Той отбелязва, че е „абсурдно“ специалистите, които не са работили по време на извънредното положение, да имат възможност да получат повече пари от тези, които са работили. „Защото излиза, че този, който не работи, му даваме 85%, то може да се окаже повече отколкото това, което е изработил този по време на извънредното положение зъболекар, който работи“, казва той.

В отговор председателят на надзорния съвет на НЗОК и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева посочва, че специалистите, които работят, ще получат 100% от изработената сума. А тези, които не работят, ще получат 85% от изработеното през месеците преди извънредното положение, но „с идеята, че после той ще възстанови тези средства“. Това потвърждава и управителят на НЗОК проф. д-р Петко Салчев.

Няколко медии съобщиха за съдържанието на стенограмата след публикуването ѝ миналата седмица. Последва реакция на Българския лекарски съюз (БЛС), който е подписал анекса с НЗОК, но твърди, че никога не се е съгласявал парите да бъдат връщани.

„Никъде не е упоменато или договаряно „връщане на пари“. Никога подобен въпрос не е стоял на дневен ред и БЛС не се е съгласявал, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да връщат пари от договорените с НЗОК 85%“, се посочва в позиция на съсловната организация. В текста ѝ се посочва, че е нужно „БЛС и НЗОК да изработят ясен механизъм, по който ще бъдат отчетени тези средства, но едно трябва да е ясно: в никакъв случай това не може да става с удръжки! БЛС не се е съгласявал и няма да се съгласи с подобно безумие!“

Българският зъболекарски съюз (БЗС) също реагира като посочи, че никъде в анекса не се говори за връщане на пари. В обръщение на председателя на организацията д-р Николай Шарков към членовете на съюза се казва, че „с Българския лекарски съюз сме единни в становището, че няма да връщаме пари“.

„Капитал“ цитира текст от анекса, в който се посочва, че ако през месеците след извънредното положение болниците или лекарите в извънболничната помощ надвишат месечните си лимити, допълнителни пари няма да им се изплащат, защото те са си получили парите за това надвишаване по времето на пандемията, когато не са работили на пълен капацитет. Не е изрично посочено обаче дали ако лечебното заведение не е успяло да приеме пациенти до лимита си, в следващ период ще трябва да върне парите за времето, в което не е работило.

Управителят на болницата в Чирпан посочва, че основна част от приходите на общинската болница идват от изплатеното от НЗОК. Тя получава и субсидия от Министерство на здравеопазването, която не зависи от броя на лекуваните пациенти, която по думите на управителя също е намалена до 85% от обичайното. На фона на увеличените разходи за консумативи – предпазни средства и дезинфектанти, чиито цени са се увеличили по думите му – връщането на част от средствата от НЗОК ще се окаже пагубно за болницата.

„Ако те решат да връщаме парите, просто ще фалираме всички – по-рано или по-късно“, казва той.

Персоналът на лечебното заведение е около 150 души. Д-р Тотев посочва, че нито един човек не е съкратен по време на извънредното положение. „Няма и как да бъде съкратен персоналът, защото ние и обикновено изпитваме остър глад за персонал – съкратим ли го веднъж, после няма къде да го намерим. Ние работи непрекъснато. Ако в отделението има пет сестри, не може да се съкратят две, а останалите три да въртят денонощен график.“ В болницата досега не е лекуван човек, дал положителна проба за COVID-19, но е отчетена възможността такъв да постъпи и да се наложи карантина на част от медицинския персонал, което също би затруднило работата на лечебното заведение.

Очакването на д-р Тотев е ако все пак се стигне до връщане на пари, те да бъдат прихванати от следващи плащания към болниците. Посочва обаче, че се надява това да бъде преосмислено, защото при такъв сценарий много лечебни заведения няма да могат да работят.

Facebook форум

Най-ново видео

5 факта за протестите в САЩ
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:29 0:00
XS
SM
MD
LG