Връзки за достъпност

Извънредни новини

Изолацията невъзможна. Как вирусът стигна през малките пукнатини до големите мерки


Надежда Цекулова

32 дни у дома. Най-малко толкова ще прекарат в карантина Нели и близките ѝ. През това време, освен с изолацията и тревогата за собственото си бъдеще, ще трябва да се справят и със скръбта от загубата. COVID-19 – болестта, която промени целия свят – е отнесла един от членовете на семейството.

Доброволната изолация и заразяването

Дни след откриването на първия случай на коронавирус в България Нели се изолира доброволно и спазва строги мерки за социално дистанциране, лична и битова хигиена. Детето ѝ има астма, което мотивира семейството да се придържа стриктно към предпазните мерки. Дисциплината обаче се оказва недостатъчна и оставя тревожното съмнение дали поредицата събития е резултат само от лош късмет.

Цялото семейство на Нели – съпругът ѝ, брат му и неговото семейство се заразяват, след като възрастен близък е лекуван по спешност в една от столичните болници, а след това е обгрижван у дома. Макар да няма доказателства, че заразата е дошла в дома им от лечебното заведение, засегнатите не изключват такава възможност.

„Има създадени препоръки, ние основно се опираме на разработки на Европейския център за контрол на заболяванията и отчасти на СЗО“, обяснява главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на въпроса как болниците се грижат за намаляване на риска от вътреболнични инфекции с новия коронавирус.

основно се опираме на разработки на Европейския център за контрол на заболяванията и отчасти на СЗО

„Когато се установи зараза, съответното отделение се затваря за 24 или 48 часа за пълна дезинфекция. Опитваме се да проследяваме всички контакти, за да се избегне по-нататъшно разпространение“, допълва той.

Според доц. Кунчев основното средство за превенция на смесване на потоците [пациенти с COVID-19 и пациенти без – бел.а.] е прецизният триаж „на входа“ на лечебното заведение.

Той представлява изнесен пункт за прием без контакт с останалите отделения, с осигурени предпазни средства и хигиенни материали, и възможност пациентите да спазват дистанция помежду си, както и обучение на персонала. Такава е препоръката.

Реално обаче препоръката невинаги това може да се изпълни.

„На въпроса дали да се направи тест при приемането - решението е на отделната болница, зависи в каква ситуация е. Но в никакъв случай не може да бъде предварително условие за прием или да се заплаща от пациента“, подчертава доц. Кунчев.

РЗИ с предимство пред болните

В историята на семейството на Нели се оказва, че тестът не дава очаквания резултат.

Скоро след първото болнично лечение възрастният близък се влошава и синовете му го откарват по спешност в друга болница, където е опериран и настанен в отделение за пациенти без COVID-19. „При приемането му ни казаха, че му е направен бърз тест и е отрицателен“, обяснява Нели.

Само дни по-късно обаче няколко души в семейството развиват грипоподобни симптоми и се изследват по своя инициатива в лаборатория „Рамус“.

„Вечерта проверихме дали резултатът е излязъл в сайта. Там, в най-крайната колона пишеше „Negative“, разказва Нели.

Ден по-късно от Столичната Районна здравна инспекция (СРЗИ) им се обаждат по телефона, за да ги информират, че тестовете са позитивни и, както изследваните лица, така и членовете на домакинството им, следва да останат в изолация.

Бяхме много объркани, от лабораторията нищо не ни обясниха

„Бяхме много объркани, от лабораторията нищо не ни обясниха. Инспекторите от РЗИ ни разясниха, че това е референтна стойност. А колоната, в която трябваше да е резултатът от теста на мъжа ми, продължаваше да е празна“, споделя Нели.

Тя е предупредена, че е контактна, и подлежи на 14-дневна изолация, а съпругът ѝ е болен и следва да не напуска дома си най-малко 28 дни или до два последователни отрицателни PCR-теста.

„Длъжни сме да уведомим първо РЗИ, по силата на Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести“, смята управителят на веригата от лаборатории доц. Росен Михайлов. По думите му това задължение е вменено още веднъж, специално що се отнася до COVID-19, с една от първите заповеди на здравния министър след въвеждането на извънредното положение у нас. Всъщност, тези нормативни документи задължават лабораторията да информира РЗИ до 24 часа. Как и кога следва да бъде уведомен пациентът обаче, документите не посочват.

Изолацията и битовите проблеми

Семейството веднага информира за позитивния си COVID-19 статус болницата, в която се лекува възрастният им близък. Той е преместен в COVID-отделение, а по-късно инфекцията е установена и при него с PCR-тест.

„Гаранция, че подобни случаи няма да има, няма как да се даде. Въпросът е тези рискове да се минимизират“, смята д-р Ангел Кунчев.

Междувременно от СРЗИ правят PCR-тестове на всички контактни лица. Така 4 дни по-късно Нели и детето ѝ също получават позитивен статус, макар да нямат симптоми. Така те остават затворени у дома за още 28 дни.

„Контактувам с инспекторката от СРЗИ постоянно, любезни са и много ми помогнаха“, разказва Нели.

Гаранция, че подобни случаи няма да има, няма как да се даде

Здравната инспекторка я насочва към услугите, които Столичната община е организирала за доставка на покупки и лекарства в домовете на карантинираните.

„Имаме два проблема – трябва да платим покупките на служителите на общината с пари в брой, а няма как да излезем, за да изтеглим. Другият, който се оказа по-сложен, е изхвърлянето на битовия отпадък. От Столичната община ни насочиха към РЗИ, тъй като според общината отпадъкът ни се третира като опасен и следва да бъде прибиран от тях. Оттам обаче ни обясниха, че нямат такава услуга.“

Трябва да свикваме с мисълта

Как да бъде решен този толкова битов, но и сериозен в непреодолимия си битовизъм проблем, от СРЗИ не успяха да ни отговорят в рамките на редакционния ден.

И докато аз събирах гледните точки на институциите по тази история, нейният косвен главен герой – роднината на Нели, почина. Близките му тъжат от разстояние, карантинирани по домовете си. А въпросът можеше ли нишките на разпространение на болестта да бъдат прекъсвани по-рано с по-добра комуникация или организация на всички в системата ще ги тревожи още дълго, макар сега да им остава само едно – както казва Нели, „ да свикваме с мисълта“.

*Името е променено с цел запазване личните данни на семейството.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

Най-ново видео

Историята ще трябва да почака
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:36 0:00
XS
SM
MD
LG