Бил е просто един крокодил, но за кончината му се изписаха дълги статии, а дори и поеми. Политически анализатори станаха автори на прочувствени некролози. Да, историята на това животно изобщо не е от обикновените.
Крокодилът Сатурн почина в московския зоопарк в средата на май на 84 годишна възраст. Някога се е казвал Хитлер, защото според една от градските легенди той бил личният крокодил на фюрера. Но това не е вярно. В биографията на Сатурн се преплитат съвсем други сюжети, които отразяват епохата.
Крокодилът е роден край река Мисисипи и още като бебе е заловен и пренесен в Берлин, където се намира най-големият по площ и по разнообразие на животински видове зоопарк. Нацистите поставят за директор личен приятел на Гьоринг, а и Хитлер го посещава няколко пъти - зоопаркът е една от големите гордости на нацистка Германия и рай за децата. А Хитлер много обича да се снима с деца.
Мястото има и още една особеност - от всеки животински вид има по много екземпляри. Огромна част от тях загиват в съюзническите бомбардировки на Берлин през 1941 и най-вече през 1943 г. От 3715 животни оцеляват само 91 и крокодилът е един от тях.
Твърди се, че месеци наред той обитава канализациите на Берлин и околностите, някак си самотно посреща капитулацията на Германия и се оставя на бъде заловен от британски войници през 1945-1946 г. Те пък го предават на съветските части.
Как е ставало всичко това не е много ясно, ако вземем предвид, че крокодилът е тежал близо 200 килограма, но тези данни са взети от служителите на Московския зоопарк, където крокодилът заживява от 1946 г.
Първо си няма име, но после го кръщават Хитлер - вече се е наложило невярното схващане, че той е от личния зоопарк на фюрера. Резултатът от това кръщене е че децата започват да го замерят с камъни и бутилки, крещейки нещо от рода на "смърт на фашизма". Тогава му сменят името и крокодилът е наречен Сатурн.
И макар никога повече да не му викат Хитлер, самата история на името някак си проправя път в руската преса от началото на 90-те години. Това активира и реакцията на посетителите, които наново - половин век след войната - започват да го замерят с различни предмети. Един от тези предмети е тежко паве, така че се налагат и няколко шева за затваряне на раната.
Накрая Сатурн е отделен от посетителите чрез дебело непробиваемо стъкло.
Но той е преживявал и друго - срутване на тавана в покоите му, например. Някакси успял да се скрие в една ниша - нищо, че бил 3 и половина метра дълъг, а падналият таван е покривал цялото помещение.
Като всяко дете на войната крокодилът е имал железен характер. На два пъти е гладувал в знак на протест - веднъж, когато го преместили в друга клетка и втори път след смъртта на приятелката му Шипка. И двата пъти се е налагало да му бият инжекции. Недоволно въртял опашка, когато му давали отгледана от човека риба, защото приемал само риба, уловена в дивата природа. Но пък сам се скривал във водата, когато в помещението му влизали да почистят - не искал да пречи. Бил внимателен към хората и различавал тези, които се грижели за него. Обичат да му правят масаж със синтетична четка, а ако нещо не му харесвало, разкъсвал стоманените поставки за храна и декорациите, направени от бетон.
Тези детайли стават известни от некролога на Сатурн, подписан от московския зоопарк. Вътре пише още нещо: "Имахме честта да гледаме Сатурн в продължение на 74 години и да го правим с максимална грижа и внимание. За нас Сатурн е цяла епоха. В това няма ни най-малко преувеличение. Той дойде при нас след Победата и с нас посрещна 75-ата й годишнина. Мнозина от нас той познава още от деца. Надяваме се да не сме го разочаровали".
