Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Разработки на трупчета." Как разследване за подписи на Христо Иванов продължава пета година


Христо Иванов

Вече пета година прокуратурата разследва четири подписа на бившия правосъден министър Христо Иванов, твърдейки, че са фалшиви. Самият той многократно декларира, че лично ги е положил, но разследващите досега не са го разпитали по случая. Защо се случва това?

Според настоящия съпредседател на "Демократична България" става въпрос за "класически пример за разработка на трупчета", която се активизира с политически цели. От прокуратурата пък се позовават на мнението на експерти от МВР, според които въпросните подписи не са истински. На този фон предполагаемият фалшификатор е все така неизвестен.

Какви са фактите по случая

Разследването беше образувано през септември 2015 г., когато Иванов е министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов. Две години по-късно то беше спряно заради невъзможността на прокуратурата да открие заподозрян. Сега оттам посочват, че делото е възобновено на 28 април заради "възникнали нови факти и обстоятелства". Какви са новооткритите доказателства по случая обаче не е ясно.

Досъдебното производство беше образувано по сигнал на сдружение "План Б", което по времето на мандата на Иванов като правосъден министър организира серия от протести срещу него и в защита на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

Сдружението беше оглавявано от Любена Павлова, която впоследствие се омъжи за бившия ръководител на столичното следствие Петьо Петров. Оттогава насам "План Б" няма публична активност, а в сайта му се забелязват основно публикации, коментиращи критично председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов или отразяващи официални съобщения на прокуратурата.

Разследващите обаче и до момента не са съобщили да имат данни за евентуален заподозрян

Сдружението твърдеше, че подписите на Христо Иванов под четири заповеди за прекратяване на договорите на двама служители на правосъдното министерство през 2014 и 2015 г. са фалшифицирани. Разследващите обаче и до момента не са съобщили да имат данни за евентуален заподозрян, нито за настъпили предполагаеми вреди за министерството или за някого от двамата служители, за които се отнасят въпросните заповеди.

В съобщението на Софийската градска прокуратура, публикувано във вторник, се припомня единствено, че според заключенията на изготвена графологическа експертиза, два от общо четири подписа на Иванов са фалшифицирани. Самият той обаче коментира пред Свободна Европа, че никога не е давал т. нар. сравнителен материал, чрез който да бъде идентифициран почеркът му.

"Абсолютно е неясен предметът на това разследване на прокуратурата. Публично съм заявявал многократно, че това са моите подписи, но никога не съм бил викан в прокуратурата, за да ме питат дали това са мои подписи или да ми иска материал за сравнение за графологична експертиза. Доколкото разбирам е имало две такива експертизи, които са сравнявали тези четири заповеди помежду им. Сигурно съм подписвал над 4000 заповеди в министерството, защо не ги сравняват тях помежди им, а сравняват само тези четири", попита риторично съпредседателят на "Демократична България".

Протоколи от стари разпити

Прокуратурата разпространи във вторник протоколи от разпитите на двамата служители, чиито договори са били прекратени с въпросните заповеди. В единия случай става въпрос за жена, която е работила като юрисконсулт в министерството. Пред разследващите тя заявява още на 30 септември 2015 г.: "Не съм открила нищо нередно в тази заповед. За мен беше достатъчно, че тя е факт и аз съм започнала работа на друго място."

Другата свидетелка е бивш младши експерт в правосъдното министерство, чийто договор е бил прекратен след изтичане на изпитателния му срок. Тя също не споделя никакви свои подозрения или оплаквания с разследващите.

"Проведени са били разпити на лицата, чиито правомощия били прекратени с процесните заповеди. От разпитите им е било установено, че независимо от факта, че подписите за "министър на правосъдието" не били положени от Христо Иванов, техните правомощия били прекратени, както и произтекли всички правни последици от неистинските документи", съобщават обаче от прокуратурата, позовавайки се на графологична експертиза, направена в СДВР.

Разследващите уточняват единствено, че предстоят нови разпити на хора от тогавашния политически кабинет на Христо Иванов и от тях да бъдат "снети и образци от подписите им за сравнително изследване, с оглед установяване самоличността на лицето, което е положило подпис в официалните документи, вместо министъра на правосъдието". Сред тях е бившият началник на кабинета на Иванов в министерството Надежда Йорданова.

"Защо са били необходими цели пет години, за да се проведе с мен тази беседа на тема документооборот"

"Учудена съм както от повода, така и от скоростта на предприетите действия от страна на прокуратурата. Недоумявам защо са били необходими цели пет години, за да се проведе с мен тази беседа на тема документооборот. Става дума за документи, които са обичайни за дейността на една администрация и за които не ми е известно някой да е оспорил тяхната автентичност и достоверност", коментира Йорданова в личния си профил във Фейсбук след разпита си на 26 май.

Свободна Европа потърси говорителката на главния прокурор Сийка Милева, за да коментира какви са новите обстоятелства по делото и да обясни защо Христо Иванов все още не е разпитан. Тя не отговори на мобилния си телефон.

"Политически чувствителни моменти"

Според бившия правосъден министър възобновяването на делото не е провокирано от нови обстоятелства, а от предстоящите догодина парламентарни избори. По думите му "това нещо се точи пета година и се активизира винаги в политически чувствителни моменти". Иванов припомни, че разследването е образувано успоредно с конфронтацията му с Цацаров и мнозинството около него във Висшия съдебен съвет (ВСС) и разследващите са се активизирали по него "през 2017 г., когато точно преди изборите сайтът "ПИК" обяви, че проверката е прераснала в разследване".

"Целият български политически и икономически елит бива поставян в състояние на зависимост по този механизъм"

"Това е класически пример за разработки на трупчета, които се вадят и се изтръскват от прахта, когато политическата ситуация го налага. Целият български политически и икономически елит бива поставян в състояние на зависимост по този механизъм. Това е механиката, по която прокуратурата действа не като орган за утвърждаване на върховенството на правото, а като инструмент за политически и икономически инженеринг", коментира политикът пред Свободна Европа.

Той намира директна връзка между хода на това производство и факта, че като правосъден министър настояваше бившият следовател Петьо Петров да не бъде освобождаван от съдебната власт по негово желание, а дисциплинарно уволнен. Според Иванов бившият следовател е "нарицателен за обслужване на такива схеми за щавене и за оказване на натиск и е отбраняван от върховете на прокуратурата като заслужил другар".

Въпреки че през 2015 г. Петров беше уличен от ВКС в провокация към подкуп по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, прокуратурата отказа да го разследва, а ВСС отказа да му наложи и дисциплинарно наказание заради изтекла давност. Така той напусна магистратурата с полагащото му се обезщетение.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG