Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Морална победа". Как бившите комунисти победиха новата опозиция точно преди 30 години


Ден след първите избори на 10 юни 1990 г. опозицията СДС организира демонстрация пред НДК в София

Строителите на съвременна България почти не присъстват в интернет. Става дума за онези 400 души, избрани след падането на Тодор Живков, за да напишат конституцията на една нова страна – такава, в която да има свобода за всяка инициатива и защитени основни права за всеки човек. Избрани са точно преди 30 години - на избори в два тура на 10 и 17 юни 1990 г., когато големите градове не приличат на днешните – по улиците се пее и танцува, митингите са ежедневие за стотици хиляди, които си говорят на “Ви” и масово се обръщат един към друг със забраненото доскоро “госпожо” и “господине”. Дигиталният свят не съществува. Снимките и кадрите от онова време са малобройни и с лошо качество. Повечето хора снимат на черно-бели филми – не защото цветните още не са измислени, а защото много рядко се продават в магазините.

Но значението на всичко, станало тогава, е огромно за днешния ден – за добро и за лошо. Тогава се изработва не само конституцията, действаща и в момента. Преживяват се първите разочарования, първите разколи между съмишленици, първото запознаване с непознатия свят на свободния пазар.

Бившата БКП обявява другите за "фашисти"

Хората, написали днешната конституция, са избрани точно преди 30 години. Те не са 240 души, колкото заседават впоследствие във всеки от парламентите. 400 са, защото ги избират за т. нар. Велико народно събрание – орган, свикан със задачата да създаде основния закон. Броят им, начинът на избиране и правомощията не приличат по нищо на следващите избори. Гласуването се извършва по смесена система – 200 души се избират на пропорционален принцип (тоест, гласува се за партийни листи), а другите 200 са мажоритарно избрани (тоест, гласува се за конкретен човек в отделен едномандатен избирателен район).

Едната партия е БСП, която току-що се е обявила за наследник на Българската комунистическа партия (БКП), управлявала близо половин век без алтернатива.

Основните партии тогава са две. Едната е БСП, която току-що се е обявила за наследник на Българската комунистическа партия (БКП), управлявала близо половин век без алтернатива. Другата е Съюзът на демократичните сили (СДС), която към момента на изборите е коалиция от 13 партии и организации. Повечето от тези партии не са нови. Те са възстановени след 45-годишно принудително прекъсване на дейността им.

Ключова фигура в СДС е например Петър Дертлиев. Днешното търсене на името му в Гугъл вади предимно резултати за известен столичен булевард, но към момента на изборите Петър Дертлиев (1916-2000) е известен с друго: че преди установяването на комунистическата диктатура през 40-те години е бил социалдемократ и антифашист, а след като комунистите идват на власт е платил за своята дейност с десетилетия в затвори, лагери и принудително изселване. След падането на Тодор Живков той възстановява забранената по време на комунизма Българска социалдемократическа партия (БСДП). Тя, на свой ред, става част от СДС.

Но това е само един пример, а тогава те са десетки. Избирането на онези 400 души, които да напишат днешната конституция, е непонятно без многообразието от исторически прочити на събитията от 40-те години, валидни към 1990 г. Част от разбирането е включително и това, че тогава БСП използва наследения от БКП неверен етикет на единствена антифашистка сила. И в предизборните си клипове тя представя своите опоненти като фашисти. Това има голямо въздействие върху хората през 1990 г., когато архивите не са отворени и историята не е разказана в нейната пълнота.

Договорките на Кръглата маса

Сега изглежда като даденост, че една нова държава трябва да има нова конституция, но за началото на 1990 г. това не е така. Напротив, дори и самите основни политически сили нямат единодушие по въпроса откъде трябва “да се започне”. Управлявалият десетилетия комунистически лидер Тодор Живков е свален от власт и никой вече не арестува хората за това, че се събират в организации или че протестират.

Разделението в обществото на комунисти и антикомунисти набира скорост, двете групи практически не разговарят. Откъде да се започне?

Реалността обаче е отчайваща – всички закони са написани за едно стопанство, което е само държавно, и за едно общество, в което има само една господстваща партия. България е в международна изолация заради проведеното само месеци по-рано депортиране на българските мюсюлмани в Турция – отказват й се заеми, а икономиката й не работи, натрупан е голям външен дълг. Разделението в обществото на комунисти и антикомунисти набира скорост, двете групи практически не разговарят. Откъде да се започне?

Изходът е намерен в преговори на БКП и зародилата се опозиция. Те са проведени под формата на редовни срещи, набързо кръстени “Национална кръгла маса”. Провеждат се от 3 януари до 14 май 1990 г. и протичат по ред, за който много наблюдатели впоследствие критикуват младата опозиция. Предимно заради това, че на Кръглата маса СДС е в позиция на молещия, а БКП – вече БСП – в ролята на изпълняващия желания. Независимо, че думата “молещ” е неприложима към онези месеци. Тогава улицата, а и политиците упражняват много повече натиск.

Кръглата маса е тази, на която се взима решение, че преходът към демокрация ще включва избирането на Велико народно събрание, което да напише конституцията.

След 10 юни 1990 г.

Изборите на 10 юни 1990 г. печели БСП. В нощта след първия тур вече е ясно, че това е окончателният победител. На следващия ден СДС свиква митинг пред НДК в София, където лидерът Желю Желев говори за моралната победа на коалицията. Много оратори говорят за изборни нарушения, предполагайки, че победата на БСП е резултат от измама. В знак на протест студентите окупират Софийския университет и настояват за проверка на изборните резултати. Желев и други представители на СДС ги карат да се откажат. Започват първите знаци на разкола в новата опозиция.

Лидерът на СДС Желю Желев обявява опозицията за "морален победител"
Лидерът на СДС Желю Желев обявява опозицията за "морален победител"

Между първия и втория тур на изборите става ясно, че месеци по-рано президентът Петър Младенов (БСП) е бил готов да изкара танкове срещу протестиращите хора. Това радикализира студентските искания – вече става дума не толкова за проверка на изборните резултати, колкото за оставка на президента. Великото народно събрание вече е избрано, когато Младенов я подава.

Новоизбраните депутати избират Желев за президент, след като първата предложена кандидатура на опозицията – Петър Дертлиев, не получава нужното одобрение.

Новоизбраните депутати избират Желев за президент, след като първата предложена кандидатура на опозицията – Петър Дертлиев, не получава нужното одобрение. Повечето симпатизанти на БСП така и не прощават на партията си, че след изборната си победа е отстъпила президентското място на опозицията.

Що се отнася до Великото народно събрание, то съществува от 10 юли 1990 г. до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Конституцията, приета от него, е гласувана на 12 юли 1991 г. Тя не е подписана от всичките 400 депутати. Гласуването е съпроводено от гладна стачка на част от депутатите на СДС, гражданско неподчинение и многобройни митинги срещу различни елементи от текста и от политическата ситуация. Докато се пише конституцията, втора студентска стачка и многобройни протести свалят правителството на Андрей Луканов, а България преживява гладна зима с купони за хляб и други основни храни.

Конституцията е променяна пет пъти в периода 2003-2015 г.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG