Апелативният специализиран съд отмени в четвъртък домашния арест на Лиляна Деянова, позната повече като ЛиЛана, определяйки ѝ отново най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража". Деянова, брат й Александър, известен с псевдонима си Скилър, и Мартин Димитров са обвинени за участие в престъпна група за незаконно усвояване на евросредства и обвинение за заплаха на длъжностни лица Агенцията за пътна инфраструктура (АПИ).
Преди седмица Специализираният наказателен съд прие, че няма данни ЛиЛана да се укрие или да извърши претъпление, ако е на свобода и ѝ определи домашен арест. Тя обаче остана зад решетките, изчаквайки решението на втората инстанция. След като в четвъртък председателят на Апелативния спецсъд Георги Ушев възстанови първоначалната ѝ мярка, тя изобщо няма да има възможност да напусне ареста.
Аргументът на втората инстанция беше, че спецификата на престъплението, за което е обвинена Деянова предполага възможност тя да го извърши отново дори и от дома си. Съдия Ушев обаче не базира определението си на конкретни данни, сочещи подобна опасност, както изисква Наказателно-процесуалният кодекс.
През седмицата преди разглеждането на мярката на втора инстанция спецпрокуратурата беше провела нови разпити, протоколите от които бяха представени като нови доказателства в подкрепа на обвинителната теза. По време на заседанието се разбра и за нова обвиняема по делото – Ася Йочева, която в миналото беше сценична партньорка на Деянова в дуета „Ел Ей“. Съдия Ушев цитира част от нейните обяснения, от които става ясно, че ЛиЛана ѝ предложила да основат фирма в Лондон, с чиято дейност обаче Йочева не била в течение, а само подписавала договори.
Става въпрос за фирмата „Телерайз Лимитед“, която според Апелативния спецсъд е била свързана с други три компании – „Ай Си Ти Солюшънс“, „Нованор“ и „Скилър“, като всички те сключвали договори помежду си, предаде „Дневник“. Част от тях са били бенефициенти по европроекти по линия на Министерството на икономиката. Проверки на ведомстовото обаче открили, че дружествата сключвали помежду си договори за доставка на софтуер, който бил закупен с евросредства. Специализираната прокуратура твърди, че става дума за един и същи софтуер, с който са оправдавани различни разходи. Освен това обвинява Деянова, че е получила еврофинансиране, декларирайки неверни данни.
Връзката на Деянова и съдружника ѝ Мартин Димитров с АПИ пък е по линия на обстоятелството, че миналата година искаха чрез дружеството си „Телетол“ да продават електронни винетки и тол такси. От пътната агенция обаче твърдяха, че системата им не може да се свърже технически със софтуера на частната компания. Според разследващите именно в тази връзка двамата са заплашвали служители на АПИ с уволнение. Вече два съдебни състава обаче приеха, че това обвинение е несъстоятелно, защото Деянова и Димитров нямат реална възможност да уволнят някого от пътната агенция.
Проблемите им с правосъдието започнаха през април, успоредно с разследването срещу хазартния бос Васил Божков, който вече има повдигнати 18 обвинения. Макар от прокуратурата досега да не са свързвали директно двете дела, в съдебната зала в четвъртък стана ясно, че при разпитите на свидетели разследващите непрекъснато задават въпроси за Божков и неговите приближени, които също са с обвинения.
„Защитата не може да си обясни какъв е този перверзен интерес към трети лица по това дело - първите въпроси към свидетелите дали познават Васил Божков, Борис Бекяров, Георги Попов, фирма „Декарт“. Единствената връзка с Васил Божков са въпросите на прокуратурата към свидетелите дали го познават“, заяви адвокатът на Деянова Николай Хаджигенов.
"Не мога да кажа дали заради Божков съм тук. Но дори и само този въпрос - позорно е, ако това е така", коментира тя пред журналисти, цитирана от "Дневник".
Двамата със съдружника ѝ смятат, че образуването на дело срещу тях има връзка с предстоящата продажба на електронни винетки, които те все пак са успели да организират. Арестите им обаче са възпрепятствали старта на проекта.
"Имахме сключен договор с мобилния оператор "Виваком" и с няколко вериги бензиностанции. На 28 април трябваше да стартираме продажбата на електронни винетки. Нямам идея кой има интерес ние да сме задържани, но интерес да не стартираме продажбата на електронни винетки има една фирма - "Интелигентни трафик системи". Те са изпратили писма и заради това малко преди арестите бензиностанциите "Шел" и "Лукойл" отказаха да работят с нас, защото нашата система не била достатъчно добра и не сме имали право да работим", обясни пред медиите Деянова, цитирана от "Дневник".
