Ако жена, болна от COVID-19, роди чрез цезарово сечение, това може да влоши състоянието ѝ. Рискът бебето ѝ да се нуждае от интензивни грижи също е по-висок, отколкото би бил след нормално раждане.
Изводите са на испанско изследване, базирано на общо 78 случая. Данните сочат, че 5 от 37-те жени, родили със „секцио“, са се нуждаели от интензивни грижи след това, спрямо нито една от 41 родили нормално. Испанското изследване беше публикувано на 8 юни, и само два дни по-късно получи широк отзвук в българските медии.
Страната ни заема трайна позиция в челната тройка на държавите в Европа по процент на раждания чрез цезарово сечение
В България случаите на бременни и раждащи жени с COVID-19 са изключително редки, но големият интерес към това изследване има своите причини. В последните години страната ни заема трайна позиция в челната тройка на държавите в Европа по процент на раждания чрез цезарово сечение като близо половината от бебетата идват на бял свят по този начин.
Препоръките на международните професионални организации по акушерство и на Световната здравна организация (СЗО) сочат, че при 15 до 19 на сто от случаите се наблюдават медицински индикации за оперативно раждане. Когато този дял е надвишен, това означава, че много жени и техните бебета ненужно са подложени на краткосрочните и дългосрочни рискове, които цезаровото сечение носи – с епидемия или без.
Публичният диалог у нас в началото на епидемията обаче беше категорично в полза на оперативното раждане. Сред аргументите за това беше единственото към онзи момент проучване на COVID-19 при родилки, проведено в китайския град Ухан и базирано на девет случая, до един приключили с цезарово сечение. Редица утвърдени специалисти по акушерство и гинекология заеха публична позиция в тази посока, беше отправена препоръка дори по време на един от брифингите на Националния оперативен щаб.
На свой ред Министерството на здравеопазването записа в препоръките си, че макар акушерските индикации да са водещи, ако раждащата жена желае да роди чрез операция, лекарят е длъжен да я извърши. В същото време СЗО и международните АГ организации продължаваха да апелират за нормално раждане, когато няма медицински показания да се пристъпи към друго.
"При нас епидемията не промени препоръките, които са традиционно в полза на нормалното раждане"
„При нас епидемията не промени препоръките, които са традиционно в полза на нормалното раждане“, разказва д-р Албена Петрова, лекар в източната част на Франция, която беше една от горещите епидемични точки в Европа. Не е имало препоръка за секцио и в Швейцария, където доскоро работи д-р Ива Чобанова.
„В България всяка една болница си изработи собствен алгоритъм“, обяснява доц. Румен Велев, директор на специализираната АГ болница „Шейново“ в София. По думите му единният протокол за работа, изработен от него по покана на съществувалия за кратко Медицински експертен съвет, така и не е стигнал до лечебните заведения и лекарите в страната.
„Препоръките по отношение на ражданията в условията на епидемия от COVID-19 с нищо не се отличават от акушерските препоръки в извънепидемичен период, освен по предпазните мерки, които екипът трябва да вземе“, потвърди доц. Велев. И даде пример, че в неговата болница процентът на родените с операция деца е паднал от 48,3% на 45,5% (януари-май 2019 спрямо същия период на 2020 г.).
"Моето решение да родя с цезарово сечение беше взето доста преди епидемията"
„Моето решение да родя с цезарово сечение беше взето доста преди епидемията“, разказва Кристина Петкова, родила през май. „Никой от болницата, в която раждах, не е повдигал въпроса. Като се замисля, дори не сме обсъждали кризата с COVID-19, извън някои организационни промени около прегледите“.
Същия опит споделя и Мира Добрева, станала майка след нормално раждане в периода на противоепидемични ограничения. И двете споделят, че най-сериозния им сблъсък с кризата е бил причинен от забраната за достъп на партньорите не само по време на раждането, а дори и след това. Това обаче е била единствената промяна в плана за раждане заради епидемията.
„Бременните жени имат огромна нужда от сигурност и подкрепа по време на бременността и раждането. За това – особено във време на криза – е нужна ясна, прецизна и научно аргументирана публична информация“, коментира Елена Кръстева, психолог и семеен терапевт.
"Насаждането на безпочвени страхове във връзка с раждането може да разклати чувството им на сигурност"
„Насаждането на безпочвени страхове във връзка с раждането може да разклати чувството им на сигурност и доверието им в медицинския персонал, и това да се отрази на целия процес на раждане и на усещането за удовлетвореност на жените. А преживяването на раждането е съществен аспект на качествената съвременна родилна грижа“, подчертава тя.
Дали разнопосочните послания към бъдещите майки и обгрижващите ги специалисти са довели до по-голям брой оперативни раждания по време на епидемията, все още няма обобщена статистика. Свободна Европа поиска от НЗОК данните за ражданията по метод на родоразрешение, платени от касата в периода 1 март – 30 април 2020 г., но оттам заявиха, че не могат да отговорят.
И без епидемия обаче, броят на цезаровите сечения далеч надхвърля определеното от науката като безопасно и препоръчително. А според оценката на доц. Румен Велев, причините за това не са медицински.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
