Връзки за достъпност

Извънредни новини

Пост-Брекзит безпътица. Прибързаната радост на "Даунинг стрийт" 10


Наскоро привържениците на Брекзит обявиха шумна победа. Мениджърите на Unilever взеха решение да преместят централата на англо-нидерландската компания в Лондон след години на спорове. Сложната дуална структура ще се трансформира в единна компания, регистрирана в британската столица. Предстои финално одобрение от акционерите, но това не попречи на говорител на премиера Борис Джонсън триумфално да обяви, че „решението е ясен вот на доверие в Обединеното кралство“.

Дребният шрифт на сделката обаче остана непрочетен. Всъщност, компанията търси юрисдикция, в която по-лесно да може да се освобождава от активи и производства, да осъществява сливания и дори да бъде продадена. Поет е ангажимент различни производства да бъдат пренасочени към Нидерландия, а последващи листинги да бъдат правени на борсата в Амстердам. Прибързаната радост на „Даунинг стрийт“ 10 обаче не е изненада. Очаквано, Брекзит реалността е много по-предизвикателна от кампанийните слогани и шумният ентусиазъм, целящи да маскират задълбочаващата се безпътица на страната.

Брекзит утопията представяше съвсем различна глобална среда от сегашната

Брекзит утопията представяше съвсем различна глобална среда от сегашната. Тя продаваше идеята, описвайки света като отворено, либерално и кооперативно пространство, в което възможностите са безкрайни, а рисковете маломерни. „Краят на дистанцията“ обещаваше неограничени икономически възможности, а новата политическа независимост трябваше да осигури платформата на радикално предоговаряне на отношенията и отваряне отвъд Европа.

Реалният свят обаче се оказа друг, допълнително усложнен през последните години и месеци. В него се изостри геополитическата конкуренция, САЩ и Китай навлязоха в период на остър сблъсък и напрежение, ЕС все повече мисли за своята „стратегическа автономност“, многостранната дипломация зацикли и все повече държави търсят начини да ограничат либералната глобализация. Светът върви към конфигурация с три центъра (САЩ, Европа и Китай), която води британците към безтегловност, а не към невиждани възможности и влияние. Корона кризата пък променя драматично глобалната икономическа среда по посока на национален и регионален (в рамките на ЕС) протекционизъм.

Независимо от криволиченията на продължаващите разговори, ЕС и Великобритания вървят към минималистично търговско споразумение и откъслечни договорки за сътрудничество в различни области. Остава и немалък шанс за отсъствие на цялостно споразумение и търговия по правилата на Световната търговска организация. Ангажиментът на торите към максимално ограничени отношения със съюза е вече мерна единица за идеологическа чистота и координатна система на политическото бъдеще на партията. Дългосрочните допирни точки между двете страни намаляват след плановете за ускорена евроинтеграция в индустриите, сигурността и отбраната, икономическата политика, финансите, информационните технологии и критичната инфраструктура. Различните оценки за случващото се в света започват да ограничават и полето за политическо сътрудничество.

Надеждите на британците да компенсират Европа с Азия вече зациклят

В същото време, надеждите на британците да компенсират Европа с Азия вече зациклят и това е най-видно в сектора на висшето образование. Опитите на Лондон да намери сериозни поддръжници в рамките на съюза също претърпяха фиаско след като всички страни предпочетоха да останат лоялни на интересите на регионалния блок. Страната не успява да засили влиянието си дори на Западните Балкани, както мнозина очакваха.

Отслабената позиция на Лондон вече влияе негативно и върху отношенията с други съществени политически играчи. Асиметрията е видима в стартиралите търговски преговори със САЩ. Още в началото на разговорите Лондон прие да направи множество тарифни отстъпки по отношение на търговията в селското стопанство и това моментално разцепи кабинета на Джонсън – две ключови министерства (околна среда и земеделие) и браншови организации скочиха срещу тези намерения. Вашингтон рязко промени отношението си и към изграждането на 5G мрежите и ролята на „Huawei“.

Сега Лондон преразглежда решението си да остави китайската компания в периферните елементи на системите си и е въпрос на време тя да бъде отстранена и от тях. САЩ настояват и за промени на стандарти в други търговски области, по-либерален режим на достъп до личните данни и достъп до британската здравна система. В смелия нов свят на Брекзит, британците са принудени бързо и еднозначно да препотвърдят своите партньорства. Внезапно, реторическата поливалентност на обещаваното бъдеще беше редуцирана до добре познати и установени отношения.

Рестарт с Китай не просто няма да има, а отношенията буквално се сринаха

В такъв контекст рестарт с Китай не просто няма да има, а отношенията буквално се сринаха в рамките на месеци. Мнозина вече осмиват „златната ера“ на двустранните отношения от времето на Дейвид Камерън и я характеризират като опасен наивитет. Засилването на контрола върху Хонконг не остави много опции на Лондон и неговият ангажимент да отвори път към британско гражданство на почти 3 милиона жители очаквано ядоса Пекин. Радикалният завой относно 5G пък поставя почти непреодолими пречки пред активно сътрудничество с китайците по цялата палитра от техно индустрии на бъдещето.

По подобие на други западни страни, и британските компании мислят какви производства могат да репатрират и диверсифицират. В негативна посока се обръщат нагласите спрямо Китай на общественото мнение и политиците. В Парламента вече съществува китайско-скептична група от над 50 души. Япония и Индия все така тактически изчакват добър момент да капитализират британската безпътица.

Политическата безтегловност на страната е впечатляваща и се задълбочава и от лошото управление на здравната криза около коронавируса. Само за последните два месеца икономическият срив е от над 25%, а рейтингът на торите полетя надолу буквално за седмици. Все повече компании от британския бизнес негодуват срещу кабинета, а наскоро авиокомпаниите дори решиха да съдят държавата за закъснялото с месеци въвеждане на карантина за пристигащите, което допълнително удря проблематичното икономическо възстановяване.

Като самотен контрапункт на нарастващата изолация на страната, Лондон предложи създаването на нов международен формат – Д 10, включващ демокрациите на Г-7 плюс Южна Корея, Индия и Австралия. Той е центриран около сътрудничеството по въпросите на 5G мрежите и уязвимите производствени вериги, но неговата устойчивост и бъдеще са напълно неясни. Нещо повече, дори самата идея не е британска, а няколкогодишно настояване на американски изследователски институт. Мъчителната раздяла с Брекзит фантазиите продължава.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

XS
SM
MD
LG