Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как случаят със заразени български работници в кланица в Германия върна отново карантината


Социални работници носят храна на поставените под карантина работници от кланица "Тьонис"

Последният случай на масова зараза в кланиците "Тьонис" в провинция Северен Рейн-Вестфалия, където работят най-малко 6500 работници - голяма част от тях румънци или българи - влоши рязко епидемичната обстановка в Германия през последната седмица. От понеделник насам там са потвърдени над 600 случая.

В резултат на това близкият град Гютерсло отново обяви карантина до 30 юни. На хората не е забранено да напускат района, но местните власти ги призоваха "да не пътуват".

Барове, музеи и фитнес зали са затворени, а ресторантите могат само да доставят храна. Разрешени са срещите само с един човек извън домакинството. Близо 50 хиляди деца спират да ходят на училище или детска градина.

Общият коефициент на възпроизвеждане на коронавирусната инфекция в Германия е скочил от 1,79 на 2,88 само за едно денонощие.

Институтът за обществено здраве “Робърт Кох” да алармира за епидемичната обстановка в Германия. На 21 юни той предупреди, че общият коефициент на възпроизвеждане на коронавирусната инфекция в Германия е скочил от 1,79 на 2,88 само за едно денонощие. Предупреждението предполага, че всеки 100 заразени, прехвърлят инфекцията на други 288 души. За да се поддържа пандемията под контрол, СЗО препоръчва коефициента на възпроизводството да се поддържа под 1,0.

Досега германското правителство се придържа към политиката си за постепенно облекчаване на ограниченията, като се концентрира върху овладяване на местните огнища на заразата. Но случаят в кланиците "Тьонис" в град Реда-Виденбрюк не изключва връщането на ограниченията в цяла Германия - страна, която се смята за успешна в ограничаването на разпространението на болестта и поддържа сравнително ниска смъртност.

Към 23 юни Германия отчита общо над 190 359 лабораторно потвърдени коронавирусни инфекции, включително около 8885 смъртни случаи - сравнително нисък брой за държава с население от 83 милиона души.

Тъй като Германия служи като ориентир за политиките за обществено здраве и в други страни, реакцията на германските власти по последния случай може да повлияе на решенията на други места през следващите месеци.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ограничителните мерки трябва да останат по-дълго време. Тя обаче се оказа под натиск от регионални политици, които твърдят, че страната трябва да отвори отново икономиката си.

Какво се случи в кланиците “Тьонис”

В кланиците на фирмата "Тьонис" през уикенда бяха повикани армейски части, за да тестват целия персонал, след като повече от 1300 работници дадоха положителни проби за COVID-19. Местните власти наложиха карантина на над 7000 работници и техните семейства в тесните общежития, осигурени им от месопреработвателната фирма. Полицията и други служби за сигурност бяха мобилизирани, за да контролират спазването на ограниченията, а властите затвориха училищата в околността.

Междувременно министър-председателят на провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет призова консулските служби на Румъния, България и Полша да осигурят преводачи, които да обяснят на работниците от тези страни как да спазват принудителната карантина.

"Има 1300 сгради, в които живеят персоналът и техните семейства, и където трябва да спазваме карантинните правила", заяви Лашет на 21 юни.

Северен Рейн-Вестфалия е най-населената от 16-те германски провинции и включва градовете Кьолн, Дюселдорф, Дортмунд, Есен, Дуйсбург, Бохум и Бон.

Огнището в кланиците "Тьонис" не е единственият клъстер, който германските власти се опитват да ограничат. По на юг, в град Гьотинген, в провинция Долна Саксония, също се оформя огнище сред около 700 жители на висок жилищен блок. Здравните власти поискаха подкрепления от полицията, за да поддържат ред в карантинираната жилищна сграда, след като на 20 юни там избухна бунт.

"Около 200 души се опитаха да излязат, но 500 души спазиха карантинните правила", разказа шефът на полицията в Гьотинген Уве Люериг.

Виновни ли са българите и румънците

Епидемичният взрив в кланици не е първият, който засяга предимно румънски и български работници, които се трудят като временни работници в Германия, Холандия и Франция.

През март и април - когато границите на Германия бяха затворени от пандемията - властите в Берлин обявиха, че производството на храни е от съществено значение за страната. Така те разчистиха пътя за организиране на чартърни полети за транспортиране на десетки хиляди временни работници в Германия от Румъния, България и Полша. Чартърите бяха осъществени, въпреки че границите и повечето летища в Европа бяха затворени за редовни полети.

Кореспондентите на Радио Свободна Европа потвърдиха, че десетки такива полети са извършени без подходящи предпазни мерки, като носенето на задължителни маски или спазване на дистанция.

Епидемиологичен взрив от коронавирус насочи погледите към условията, в които живеят работниците от Румъния и България в общежитията.

Епидемиологичен взрив от коронавирус в края на април сред работещите в кланица в Биркенфелд в Югоизточна Германия, насочи погледите към условията, в които живеят работниците от Румъния и България в общежитията, предоставяни им от компанията. В това огнище беше установено, че поне 200 румънци са се заразили, а един от тях почина от COVID-19.

На 11 май румънското външно министерство потвърди епидемия от коронавирус сред румънски работници в друго месопреработвателно предприятие в Коусфелд, което също е в Северен Рейн-Вестфалия. Министърът на здравеопазването на провинцията Карл-Йозеф Ломан каза пред “Дойче веле”, че съжителството на работниците в тесни помещения вероятно е допринесло за тези огнища.

"Стотици се разболяха в кланиците", каза румънският посланик Емил Хурезеану пред Радио Свободна Европа на 21 май. Той говори за "цяла верига" от подизпълнители, които договарят заплащането и настаняването на работниците.

„Работодателите не са проверили условията на живот. Те (просто) са плащали почасово", каза посланикът

Българският външен министър Екатерина Захариева коментира като “непремерено и неприемливо” изказването на премиера на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет, че българи и румънци са виновни за огнището на зараза в кланиците "Тьонис". След среща с германския външен министър Хайко Маас в София миналата седмица Захариева заяви, че “навсякъде в света - и в Европа, и в България включително, се забелязаха форми на расизъм, но не е приемливо тези сигнали да идват от политици".

Въпреки последното огнище на COVID-19 сред чуждестранните работници, властите не бързат да разширят ограниченията. Министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия заяви в понеделник, че няма да нареди блокиране на района около кланиците "Тьонис", тъй като няма "значителен скок" в заболеваемостта сред населението извън служителите на компанията.

Германският министър на труда Хубертус Хайл заяви пред телевизия ARD, че очаква фирмата да направи всичко възможно, за да ограничи щетите. Хайл призова да се провери дали “Тьонис" може да носи финансова отговорност за епидемичния взрив, както и дали германското законодателство позволява да ѝ се потърси съдебна отговорност.

От обявяването на пандемията на 11 март над 9,1 милиона души са потвърдени с коронавируса, като в неделя беше регистриран рекорд на новите случаи - 183 хиляди за 24 часа. Починалите са над 472 хиляди души.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

"Боже, още колко години ще продължи?"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:44 0:00
XS
SM
MD
LG