Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Перфектният враг". Неправителствените организации под прицела на нов закон


От едната страна в тази история са неправителствените организации, които в България наброяват над 50 хиляди сдружения, клубове и фондации. От другата са Обединените патриоти, които искат да ги задължат да декларират изрично всеки приход над 1000 лева от “чуждестранно финансиране”, а също и да бъдат вписвани в специален регистър.

Тези предложения са предвидени в готвените промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Текстовете бяха внесени миналата седмица от депутати от Обединените патриоти.

“Искаме да смъкнем маските и да видим кой кого финансира”, коментира пред Свободна Европа Искрен Веселинов от ВМРО.

Това обаче е само малък отрязък от картината - такава, каквато я виждат патриотите. Те предлагат и нови текстове в антикорупционния закон. Според тях членовете на управителните съвети на неправителствени организации, които получават външно финансиране, трябва да подават имуществени декларации като висши държавни служители.

“И аз го правя всяка година”, казва Искрен Веселинов, добавяйки, че “не сърби, не боли”.

Това означава, че проверки по декларациите би извършвала антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Всяко гражданско сдружение има управителен съвет. В него има средно по 5 души. Ако дори само половината от неправителствените организации в страната трябва да подадат такива декларации, това означава, че 12 500 души трябва да се отчетат пред антикорупционния орган.

На този фон обаче ръководителите на организации, които ползват финансиране от България (в това число публични средства) или такова от Европейския съюз, не трябва да отчитат имуществото си.

Руски и унгарски модел, преведен на български

Красимира Величкова е изпълнителен директор от 2008 г. на Български дарителски форум (БДФ). Пред Свободна Европа тя коментира, че Обединени патриоти всъщност искат да създадат “държавни механизми за контролиране и санкциониране на гражданския сектор”.

По думите ѝ приравняване на гражданския сектор с отговорностите, които имат публичните институции, е “нелепо”.

“То е заимствано от закона в Русия за гражданските организации и впоследствие реализирано в Унгария. Имаше подобен опит в Полша и Чехия”, казва Величкова.

През 2017 г. Унгария прие закон, който да гарантира прозрачността на НПО, получаващи пари от чужбина. Според него когато сумата на получените дарения достигне 1500 евро, организациите трябва да посочат дарителя. След това тази информация се публикува в общодостъпна онлайн платформа. Неправителствените организации трябва да посочат и в своите интернет страници, че са „организации, получаващи подкрепа от чужбина“.

Според Съда на Европейския съюз законът нарушава както принципа на свободно движение на капитали, така и редица права, гарантирани от Хартата за основните права на ЕС. Това са правото на личен живот, на защита на личните данни и на свободата на сдружаване.

Ограниченията, наложени от властите в Унгария върху финансирането на неправителствени организации от чужбина, са несъвместими със законодателството на ЕС. Премиерът на Унгария Виктор Орбан реагира на това решение с думите, че то е свързано с кръгове на "либералния империализъм" и че дори самият съд е част от тази мрежа.

"Чужденецът, които се занимава с уж неясни неща"

“Ние не предвиждаме мерките, които в Унгария бяха предвидени, въпреки че ги смятам за абсолютно обективни”, коментира вносителят на българския вариант на закона Искрен Веселинов.

“Струва ми се, че Обединени патриоти и ВМРО за пореден път искат да посочат пред гражданите врага на народа”, казва Красимира Величкова от Български дарителски форум. Според нея гражданските организации са “перфектният враг”.

“Има перфектните качества на враг, той е чужденецът, той се занимава с неща, с които уж не са ясни, казва се, че харчи пари. В предложението на патриотите, въпреки че не е казано буквално, се чете точно това”, казва тя.

Веселинов не е съгласен и смята, че “едни хора, които взимат големите безотчетните пари от чуждите държави, искат да си изградят защитна теза”. По думите му декларирането се налага, защото гражданските организации фромират обществено мнение и са “агресивни медийно”.

“Аз не им забранявам да го правят, нали разбирате”, казва Веселинов. “Ако някой проповядва радикален ислям, защото го финансира Ислямска държава, трябва да е ясно”.

Красимира Величков смята, че досети активни хора, които работят на доброволен принцип в неправителствени организации, биха се отказали заради навлизането в личното им пространство.

Законопроектът предвижда още фондация, която е получила финансиране над 1000 лв. от чужда държава или от чуждестранно лице (освен ако става дума за финансиране със средства на ЕС) да подаде декларацията си в Министерството на финансите, като посочи "писмени доказателства за източника и размера".

Това трябва да се случи в срок от една седмица от получаване на средствата. При недеклариране на получено от чужбина финансиране или при нарушаване на законовия срок, съответната НПО се глобява, а министърът може да иска спирането й. При повторно нарушение може да наложи и прекратяването на дейността на организацията.

"То няма да мине"

Текстовете на патриотите предвиждат и ограничаване на функциите на Съвета за гражданско развитие. Предвижда се отпадане ангажиментът на структурата да събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпуснатите пари.

В проекта се предлага още да отпадне правомощието на Съвета да събира информация от органите на централната и местната власт за предоставените от тях бюджетни средства за подпомагане на неправителствени организации и да анализира ефективността на тази дейност. Това означава, че всяко министерство или ведомство, боравещо с публичен ресурс, може да разпределя средства непрозрачно на организации, които прецени и то без да дължи обяснение за това.

Ако поправките, предлагани от патриотите бъдат приети, България ще се нареди до държави като Русия, Унгария и Полша, където организации с чуждестранно финансиране се преследват.

Красимира Величкова казава, че неправителствените организации в България ще направят всичко възможно да спрат това. В момента подготвят позиции до всички инситуции в страната, както и до няколко еврокомисари .

“На пръв поглед звучи толкова абсурдно, че едва ли не някой може да си каже “то няма да мине”, но не бива да оставяме нещата така”, казва Величкова.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG