Преди 10 години Анимари Димитрова и Златко Златков са практикуващи актьори. Тя дори има собствен театър. Когато разговаряме днес по телефона, на въпроса дали продължават да играят, тя отговаря бързо, без колебание.
"О, не, не. Това е нашият живот сега. Ние се отдадохме на тази кауза и продължаваме да бичим докрай". Да не ви подвежда глагола, който използва – изказът ѝ е ерудиран, а гласът ѝ – благозвучен и топъл, точно като на разказвача на пиесата в кукления театър.
В началото на миналото десетилетие Анимари Димитрова и Златко Златков вече са открили какво им носи най-голямо удовлетворение и това е работата с деца в неравностойно положение. Водят различни проекти, в които работят с ученици от бедни семейства, но за кратко.
"Като приключеше проекта и виждаш как запалената искрица в очите им изгасва", разказва Димитрова. Затова тя решава, че трябва да преосмислят работата си и пренасочват всичките си усилия в новата ѝ идея – построяването на училище за деца, живеещи в неравностойно положение.
След 4 години лутане, организация, търсене на помощ и изготвяне на стратегия, те успяват. Намират първоначална сериозна финансова подкрепа в лицето на фондация "Велукс" и купуват изоставено училище в село Русаля, близо до Велико Търново. Представят си го "като пансионите в Западна Европа".
През 2014 г. отварят училище "Димитър Екимов". Не довършват ремонта, защото парите, разбира се, не достигат за всичко. Налага се да изберат дали да довършат сградата, в която ще се помещава кухнята, или да отворят врати за новата учебна година и да посрещнат първите деца, живеещи в рискова среда. Избират второто. И така до днес.
През изминалата учебна година тук са учили общо 28 деца. Те не са сираци, а са от бедни семейства, често с един родител или само с настойник. Децата живеят в училището през учебната година, но не плащат абсолютно нищо. За тях се грижат и ментори, които също живеят в пансиона. Преподавателите пътуват всеки ден от близките населени места.
Освен обичайните предмети, децата се занимават и с дърворезба, рисуване, музика, танци и, естествено, актьорско майсторство.
Попитвам Димитрова какво дава на децата тяхното училище.
"Всичко", отговаря тя след кратка пауза. "Освен че спят и се хранят и се обучават тук, ние се грижим и за тяхното здраве. Повечето нямаха здравни картони като дойдоха. Тук се изгражда и личността на тези деца", пояснява тя.
Пътят дотук не е бил изобщо лесен. Разказва колко пъти са се събуждали с нейния партньор Златков с 200 лв общо в банковата сметка. "А ние имам ужасно много разходи – заплатите на учителите, на менторите, храна, ток, парно, вода", изброява тя.
Винаги обаче намират решение – дарения от различни фирми, фондации. Не забравя да отбележи и че работят много добре със социалните служби в някои райони на страната.
Училището обаче днес има нужда от нови средства, за да продължи да изпълнява своята мисия. Започнали са кампания за събиране на средства, с които искат да завършат онази сграда с кухнята, която така и не успяват да достроят през последните 6 години. Искат да направят и втори етаж със стаи за живеене, за да могат да приемат още деца.
Димитрова казва, че има още много "уникални деца", на които трябва да се даде шанс за равен старт в живота.
"Нашата мисия е да прекъснем линията на бедността. Те имат нужда от истинско детство и правото да развиват природния си потенциал. Това е важно не само за тях, но и за цялото ни общество, за нас като хора".
