Връзки за достъпност

Извънредни новини

Лято в Европа. Кой как оценява риска от “вносен” COVID-19 и как ограничава пътуванията


Италия - една от най-силно пострадалите от пандемията европейски държави, отново е отворена за туризъм, но чужденците трябва да знаят и спазват мерките за превенция под страх от глоби

Тази идея беше обречена от самото начало - координирано отваряне и затваряне на вътрешните европейски граници, при положение че държавите от ЕС бяха засегнати в различна степен от епидемията, прилагат собствени мерки и придават различна тежест на рисковете от COVID-19.

Но министрите на вътрешните работи от ЕС поискаха граничните ограничения за пътуване да паднат наведнъж като символ на връщането към “нормалност” и след месеци обвинения за липса на съчуствие и на европейска солидарност към най-силно засегнатите от епидемията.

ЕС няма компетенции при управлението на здравни кризи, както и по граничния режим на своите членове. Дори за шенгенските държави, Европейската комисия само е информирана за затваряне и отваряне на границите. Въпреки това Европейската комисия, след обстойни консултации със страните членки, препоръча от 15 юни ограниченията за пътуване между 27-те членки да отпаднат и да се даде шанс на гражданите да стигнат до плажовете, а на туристическия бизнес и транспорта - възможност да компенсират част от загубите си.

“Вътрешните ограничения трябва да отпаднат преди Европа да отвори външните си граници, каза еврокомисарят Илва Йохансон”, като препоръча до 30 юни всички шенгенски граници да се отворят, а карантините да се отменят.

Три седмици по-късно планирането на почивки в чужбина все още е трудно заради честите промени и многобройните правила във всяка от европейските държави.

Три седмици по-късно планирането на почивки в чужбина все още е трудно заради честите промени и многобройните правила във всяка от европейските държави. А те бяха предизвикани от тръгналите отново нагоре статистики на заразените и болните от коронавирусната инфекция след разхлабването на ограниченията в края на юни, както и от опасенията за привнасяне на инфекции от вън.

В момента всяка от 27-те европейски държави прилага собствени системи за оценка на епидемичния риск и третира европейските граждани според това дали техните власти успяват да се справят с епидемията или са му отпуснали края.

Засега по-голяма степен на координиране личи по ограниченията за влизане в Европа от трети страни, което беше въведено от 1 юли с приемането на списък от безопасни държави, който се актуализира на две седмици. В момента за такива се смятат само 12 страни: Алжир, Австралия, Канада, Грузия, Япония, Мароко, Нова Зеландия, Руанда, Корея, Тайланд, Тунис и Уругвай. Пътуванията към и от Китай са под условие за реципрочност и не се прилагат от всички, включително от България.

Системи за пропускане

На вътрешния фронт обаче нещата са сложни, объркващи и бързо променливи. Европейската комисия направи специална интернет страница Re-open ЕU, с която се опитва да ориентира хората, които се готвят да пътуват.

В момента само 11 европейски държави не прилагат ограничения за пътувания на граждани на ЕС - Франция, Германия, Италия, Люксембург, Швеция, Португалия, Полша, Хърватия и Ирландия. Испания изисква само QR код за адрес, а Нидерландия - предварителна резервация за отсядане.

В останалите държави от ЕС са в сила частични ограничения и разнообразни системи, които разпределят европейските граждани в рискови групи според националността им и поставят различни условия за престой. В някои от тях определящо е местожителството на пътуващия. За други е важно движението на пристигащия през последните две седмици. В Словения например се искат доказателства като фактури и касови бележки, с които се удостоверява къде е бил пътуващият преди пристигането си в страната и според това се назначават условията за престой. В някои държави контролът върху пристигащите е предоставен на полицията, в други се разчита на граничните власти, а трети залагат на общините, лекарското съсловие и други структури.

От европейските държави България прилага ограничения само за идващи от Португалия и Швеция, които могат да избират между тест и карантина. Подобна е системата в Австрия, където ограничения се прилагат само към българи и румънци, които трябва да доказват с тест, че не са вирусоносители. В Балтийските държави изрично е записано, че се допускат само здрави хора, а в Швейцария, която е част от Шенгенското пространство, на авиокомпаниите е разпоредено да не качват болни пътници.

Повечето морски държави в Европа не налагат ограничения за туристи от други държави от ЕС в опит да помогнат на бизнеса, пострадал от епидемията
Повечето морски държави в Европа не налагат ограничения за туристи от други държави от ЕС в опит да помогнат на бизнеса, пострадал от епидемията

Гърция и Словения се опитват да канализират пътниците през определени гранични пунктове, поставят часови ограничения за преминаване и маршрути за идващи от държави с по-широко разпространение на вируса. В южната ни съседка изискването за представяне на отрицателен тест важи само за ГКПП “Кулата-Промахон”, но не и за летищата. На аерогарите са забранени единствено директните международни полети от Великобритания и Швеция, което обяснява защо бащата на Борис Джонсън реши да лети през София.

Частичното отваряне на границата беше препоръчано от Европейската комисия като възможност за съседни държави, в които развитието на епидемията показва различна тенденция. Така докато в Гърция се смята, че разпространението на инфекцията е под контрол, статистиката в България през последните два месеца е към покачване.

Как светят карантинните светофари?

Системата на светофара, разделяща европейските държави на три категории според риска - зелена, жълта и червена, действа в Белгия, Словения, Унгария, Чехия и Кипър. В зависимост от класифицирането на държавата в съответната група важат различни правила, като някои държави изискват например за червените зони тестове, налагат карантина или забрана за влизане. Проблемът е, че всеки светофар си работи самостоятелно.

За българи в Чехия не се предвиждат ограничения, тъй като България се определя като нискорискова и е поставена в зелената зона. В същото време тя е в оранжевата зе Белгия, където на пристигащите се препоръчва да се тестват или да се самоизолират по желание. В Унгария България е в жълтата зона и се предвижда карантина, ако пътникът не си направи тест до пет дни след пристигането. Австрия, Словакия, Кипър и Гърция изискват от българите да представят отрицателен PCR тест за влизане.

Карантината е задължителна за българи и идващи от България в Естония, Латвия и Литва, а Финландия ограничава основанията за пътуване до работа и уреждане на семейни въпроси.

Малта пък е въвела “коридори за обществено здраве”, в които е разпределила безопасните и рисковите държави, но по преценка на властите всеки може да бъде задължен да си направи тест при влизане, независимо дали идва през коридора. Хърватия, която разчита изключително на летните туристи, се задоволява само с препоръки, сред които освен миенето на ръцете и дистанцията, са включени съвети за избягването на градския транспорт, събиранията и мерене на температурата всяка сутрин.

Списъците с различните цветове държави се подновяват всяка седмица или през две, което прави трудно да се планира пътуване. Особено за идващи от страни, в които кривата на заразените устойчиво се увеличава.

Системата “Наситеност на заразата”

Друга система за оценка на риска поставя лимити за разпространението на епидемията, което понякога води до странни резултати. Европейската държава, която прави най-много тестове за COVID-19 спрямо населението си в Европа, е Люксембург. С по-малко от 5500 заразени от март, но заради огромното количество проби, тя се оказа държавата с най-висока разпространеност на инфекцията (156 вирусоносители на 100 хил. население). Една трета от 614-хилядното население вече е изследвано, като резултатът е, че херцогството беше включено в червените списъци на високорисковите държави на съседна Белгия, Дания, Балтийските страни, Финландия и някои германски провинции.

Премиерът Ксавие Бетел каза наскоро в интервю за “Политико Юръп”: “Не че имаме повече случаи от останалите държави, просто откриваме повече позитивни”.

Въпреки това правителството взе допълнителни мерки като забрани от тази седмица на хората да се срещат с повече от 10 души.

Трите балтийски държави и Румъния прилагат различна система за контролиране на европейски граждани, която се основава именно на степента на разпространение на коронавирусната инфекция. В Естония 14-дневната карантина е задължителна за пристигащи от държавите, в които вирусът е наличен сред повече от 16 души на 100 000 население. В Латвия пропорцията трябва да е над 15/100 хил., а в Литва - 25/100 хил.

България, която по последни данни от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията към 15 юли е с разпространение от 42,8 заразени на 100 хил. жители, е в червения списък и на трите държави.

В Румъния критерият не е конкретен, но задължителната самоизолация се прилага към пристигащи от места, в които разпространението и еднакво или по-голямо от това в мястото на престой в северната ни съседка. Тъй като в Румъния през последните 14 дни разпространението на COVID-19 е 43,7 на 100 хил. жители, а в България то е 42,8/100 хил., е препоръчително графиките да се следят отблизо, за да се избегнат санкции.

Как се пътува от и за България?

В Европа изисквания към пътуващи българи в момента не прилагат: Белгия, Хърватия, Дания, Чехия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Малта, Полша, Португалия и Швеция. Австрия, Гърция (сухоземна граница).

Кипър и Словакия изискват отрицателен тест, направен между 72 и 96 часа преди пътуването. На карантина подлежат пътуващите до Великобритания, Естония, Латвия, Литва и Словения. Всички български граждани, независимо откъде идват, имат право да се приберат в родината си. Но извън списъка от 12-те безопасни държави по света и 25-те европейски (до края на годината гражданите на Обединеното кралство се третират като европейски), те подлежат на задължителна карантина. Същото се отнася и за чужденците, идващи от тях. От 16 юли България добавя и Украйна към нискорисковите държави и не изисква тест или задължителна самоизолация. За Швеция и Португалия пътуващите могат да избират между тест и карантина при влизане в страната.

България първоначално се договори с Гърция и Сърбия за премахване на ограниченията за пътуване, но оттогава Гърция промени едностранно правилата, а Сърбия беше изключена, заедно с останалите балкански държави от безопасния списък на ЕС, и отпадна и от българската листа.

Как се мери риск от COVID-19?

Въпреки че всяка държава сама поставя летвата, с която мери риска от инфекцията у останалите европейски членки, критериите, които се имат предвид, са общи. Те бяха дадени под формата на указания от Европейската комисия от май, без да се конкретизират границите между отделните степени на риска.

Комисията препоръча премахване на ограниченията за пътуване само между държави в сходна епидемична ситуация. Наред с това те трябва да разполагат с достатъчно болнични легла и персонал, които да поемат всички болни, включително чуждите туристи, както и да правят тестове на всички подозрителни случаи и да проследяват контактите им.

Според европейската здравна агенция - Европейски център за превенция и контрол на заболяванията, най-важните критерии за оценка на епидемичната ситуация са разпространението на COVID-19, тенденциите за определен период от време и географското разпределение на случаите.

“За да се сравнят тези индикатори, са необходими и допълнителни данни. Например за броя на направените тестове, избора на подход кой да бъде изследван и дали и как тe се различават в отделните региони на една държава”, добавиха от европейската агенция пред Свободна Европа.

В момента България е на пето място по разпространение на епидемията от новия коронавирус в Европа, изпреварена само от Люксембург, Швеция, Португалия и Румъния.

От началото на пандемията в света са потвърдени над 14,7 милиона заразени и повече от 610 хиляди починали от усложненията на COVID-19 души. В Европа регистрираните случаи са 1,6 милиона, а починалите - над 180 хиляди. Можете да следите ситуацията по света на интерактивната карта, а в България - на блога Коронавирусът COVID-19 в България - факти и дати.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG