Връзки за достъпност

Извънредни новини

Всеки редови прокурор може да разследва главния, реши Конституционният съд


Главният прокурор Иван Гешев

Всеки редови обвинител може да разследва главния прокурор. Това реши Конституционният съд, след като беше сезиран по този въпрос от Министерския съвет в края на миналата година.

Правителството поиска тълкуване на конституционния текст, който предвижда главният прокурор да осъществява „надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Въпросът беше дали тази разпоредба се отнася и за случаите, когато прокурор извършва проверки и разследвания по сигнали срещу самия главен прокурор.

„Надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор“, се казва в решението на Конституционния съд, взето с единодушие от членовете му.

Министерският съвет реши да се допита до конституционните съдии, след като предложи законови поправки, които целят да удовлетворят препоръките на Венецианската комисия за механизъм, гарантиращ възможността за независимо разследване срещу главния прокурор.

Идеята на управляващите беше да въведат нова фигура на т.нар. "независим прокурор", който да не се отчита на ръководителя на държавното обинение, когато го разследва. Редица юристи обаче определиха проекта като "некомпетентен", защото "със замах отменя Конституцията". Изказване в тази насока направи и президентът Румен Радев. Тогава последва питането до Конституционния съд.

В основния закон се казва, че ръководителят на държавното обвинение упражнява надзор върху всички прокурори. Според въпроса на правителството съдържанието на конституционния текст „може да бъде разбирано нееднозначно и да бъдат изразени две противоречиви тези“.

Първата е, че „главният прокурор има право да упражнява надзор за законност и върху онези актове, които се отнасят до наказателната отговорност на самия главен прокурор“. „Ако това бъде възприето, това би означавало, че е налице конституционна пречка за осигуряване на механизъм за разследване на главния прокурор“, се посочва в питането на Министерския съвет.

Втората теза на управляващите беше, че „разумът на Конституцията изключва такова разбиране“. Защото тя „трябва да бъде тълкувана в смисъл, че главният прокурор може да упражнява надзор за законност върху всички прокурори и следователи по възложените им преписки и дела, освен тези, които са свързани с неговата наказателна отговорност или се отнасят до качеството му на пострадал от престъпление“.

Управляващите се аргументираха, цитирайки конкретен абзац от становището на Венецианската комисия, в който се допускаше като възможен „по-гъвкав подход“ към тълкуването на „прокурорския монопол“, предвиден в чл. 126 ал. 2 в българския основен закон.

„Конституцията трябва да се тълкува в светлината на общоприети принципи, един от тях е nemo judex in causa sua – никой не може да бъде съдия по неговия собствен случай. Трудно е да си представим, че българският конституционен ред по някакъв начин не отговаря на този принцип, дори и да не е формулиран в Конституцията“, посочваше Венецианската комисия.

На този принцип се основаваше питането на Министерския съвет до Конституционния съд. С решението, което беше публикувано в четвъртък, КС се съгласи, че главният прокурор не може да упражнява надзор върху прокурори в случаите, когато разследват него. Мотивите за решението все още не са публикувани.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG