Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кои са новите министри в кабинета "Борисов 3"


24 юли 2020 г. Новите министри полагат клетва след гласуването в парламента.
24 юли 2020 г. Новите министри полагат клетва след гласуването в парламента.

Петима нови министри се заклеха в петък, след като парламентът одобри рокадите в правителството. Те бяха предложени преди ден от премиера Бойко Борисов. Така в кабинета влизат нови трима души, а двама поемат нови ресори.

Промените идват в 16-ия ден на протестите, в които се иска оставка на правителството и главния прокурор.

Първоначално Борисов поиска оставките на трима министри по искане на координаторите на ГЕРБ. Те смятаха, че с трите уволнения би се опровергала тезата, че в кабинета има депутати "на ДПС". Тези трима министри бяха Горанов, Маринов и Караниколов. Премиерът заяви, че цялостна оставка на правителството е изключена.

Предложението за промени в кабинета, които бяха одобрени в петък, включват първоначалното искане на премиера и го разширяват с още две промени.

След гласуването в парламента новите членове на кабинета замениха подалите оставки министри Младен Маринов, Владислав Горанов, Емил Караниколов, Николина Ангелкова. На техните места застават Христо Терзийски в МВР, Лъчезар Борисов в Министерството на икономиката и проф. Костадин Ангелов в здравното министерство.

С нов пост, освен с досегашния си вицепремиерски, се сдоби Мариана Николова, която оглавява министерството на туризма. А вече бившият здравен министър Кирил Ананиев заема мястото на Владислав Горанов.

Кирил Ананиев беше несменяемият зам.-министър - бюджетар в поредица правителства от различни цветове. За първи път той влиза в Министерството на финансите по време на правителството "Костов" и оттогава, с малки прекъсвания, е неизменна част от екипите в различни кабинети, отговарящи за държавния бюджет. Ананиев е бил зам.-министър на финансите в пет правителства - на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Георги Близнашки и "Борисов 2".

До момента е излизал два пъти от Министерството на финансите. Първото прекъсване на кариерата му там е при първото правителство на Бойко Борисов, когато Ананиев е освободен и става секретар по финансовата политика на тогавашния президент Георги Първанов. При управлението на кабинета на Пламен Орешарски Ананиев беше негов съветник.

Във втория кабинет на ГЕРБ се връща в МФ, а при поредните рокади в кабинета "Борисов 3" Ананиев е избран за здравен министър на мястото на д-р Николай Петров. Заема поста от ноември 2017 година досега, когато се връща в Министерството на финансите, но вече като негов шеф.

Пред журналисти в парламента Ананиев определи поемането на овакантения пост в Министерството на финанси като "завръщане вкъщи".

На негово място в здравното министерство влиза шефът на Александровска болница проф. д-р Костадин Ангелов. Той е хирург, а името му се обсъждаше за здравен министър и през 2017 година, когато постът в крайна сметка пое Ананиев. От същата година е съветник в парламентарната комисия по здравеопазване.

Ангелов е директор на Александровска болница от 2013 г. През 2019 г. лекари и пациенти на болницата излязоха на протест заради “ужасяващи условия на труд и мизерия в помещенията за лечение на пациенти”.

Костадин Ангелов е известен и като “лекарят от Сървайвър”, защото придружава екипа по време на снимките в няколко сезона на предаването.

Новият здравен министър направи впечатление с речта си на брифинг по време на извънредното положение с призива да “не превръщаме болниците в морги”, както и с опасенията си от дефицит на чували: “Видях със собствените си очи какво е майка да не може да прегърне своя син, какво е да поръчаш чували за трупове и да ти кажат, че има само двеста”.

През април Ангелов съобщи, че болницата му е обект на безпрецедентна дарителска вълна. От думите му се разбра, че най-крупният дарител, от когото е получена помощ е бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски с близо 400 хил. лв. "Имаме депутати, бизнесмени, които са най-големите дарители. Най-големият сред тях е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Сумата, която той дарява, е за медикаменти, за консумативи, апаратура и благодарение на тях дооборудваме интензивните си отделения", каза тогава Ангелов, цитиран от Dariknews.bg.

Новият министър на икономиката Лъчезар Борисов е на 42 години. Роден е в Самоков, завършил е икономика в УНСС. Специализирал е "Устойчиво развитие" във Венецианския международен университет и Регионалния център по околна среда в Будапеща, както и "Счетоводни и одит регулации" към Световната банка. Завършил е обучение по "Предприемачество и рисков капитал" в Американския университет. В момента е докторант във Висшето училище по застраховане и финанси.

От биографията му качена на сайта на Министерството на икономиката става ясно, че той е дългогодишен кадър на ведомството. Досега беше заместник на Емил Караниколов, който подаде оставка. Борисов е зам.-министър и в служебното правителство на Огнян Герджиков, със същия ресор. Тогава титуляр в министерството на икономиката беше Тодор Седларски.

В публикуваната биография на новия министър не присъства една важна част от нея. Лъчезар Борисов е председателят на надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), който одобри кредит от 75 мл. лв. на дружество, свързано с колекторската фирма "С. Г. груп". Скандалът избухна по време на извънредното положение, въведено заради COVID-19. Впоследствие премиерът Борисов уволни целия Управителен съвет на ББР, начело със Стоян Мавродиев. Отговорност от Надзорния съвет не беше потърсена, въпреки обясненията на Управителния съвет, че одобрението е направено от него.

Според обясненията на управляващите Лъчезар Борисов е от квотата на "Обединените патриоти". Или поне по такъв формален критерий заема поста в кабинета "Борисов 3", тъй като зам-министерските места бяха разделени между формациите, подкрепящи правителството.

Новият министър на вътрешните работи Христо Терзийски оглави Главната дирекция "Национална полиция" (ГДНП) по време на втория кабинет "Борисов" през 2015 г., когато вътрешен министър беше Веселин Вучков. Тогавашното коалиционно правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок току що беше завършило поредната реформа в сектор "Сигурност", възстановявайки статута на главна дирекция "Национална полиция" и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП).

Двете структури бяха раздробени по време на кабинета "Орешарски" под претекст, че трябва да бъде намален властовият ресурс на вътрешния министър след мандата на Цветан Цветанов на този пост между 2009 и 2013 г. Именно по негово време Христо Терзийски се издигна до зам.-директор на столичната полиция (СДВР).

Кариерата му в МВР започва през 1996 г. в столичното Шесто районно полицейско управление, след което преминава през различни оперативни и началнически длъжности в СДВР. По ирония на съдбата сега Терзийски наследява на министерския пост Младен Маринов, който в продължение на няколко години му беше подчинен в столичната полиция. Докато първият беше неин зам-директор между 2009 и 2013 г., вторият ръководеше отдел "Охранителна полиция" там.

Марияна Николова, която оглави Министерството на туризма вместо Николина Ангелкова, е вицепремиер по икономическата и демографската политика от края на ноември 2018 година, а от август миналата година отговаря и за киберсигурността, след като Томислав Дончев се отказа от ресора. Николова е начело на Съвета за тристранно сътрудничество.

Тя става вицепремиер на мястото на лидера на НФСБ Валери Симеонов. Именно на лидера на НФСБ тя дължи политическата си кариера.

Преди да влезе в реалната изпълнителна власт тя беше шеф на кабинета на Симеонов. Преди това е била адвокат към Софийската адвокатска колегия и юрисконсулт в "Топлофикация София".

В първия кабинет на Бойко Борисов Николова е била директор на дирекция "Правно-нормативни дейности" в Министерството на земеделието и храните, когато то беше оглавявано от Мирослав Найденов.

Николова е била и в управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие", заемала е и други чиновнически длъжности в администрацията.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Най-ново видео

Четири възможни сценария. Какво следва в Грузия
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:20 0:00
XS
SM
MD
LG