Връзки за достъпност

Извънредни новини

Болнични легла има, но кой ще лекува болните в тях


Точно 755. Толкова са заразените с COVID-19 медици към 11 август. От гледна точка на системата това означава, че стотици медицински сестри, лекари, лекарски асистенти, акушерки, лаборанти, санитари, здравни инспектори и друг персонал поне две седмици не могат да бъдат полезни за пациентите си. Същото важи и за техни колеги, които са контактни – било със заразени медици или с болен пациент.

И ако през август това все още не предизвиква осезаем проблем в най-големите болници, то той вече е остър в по-малките населени места, където броят на лекарите и медицинските специалисти и без това е в границите на възможния минимум.

В началото на миналата седмица, например, министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов съобщи, че КОВИД-отделението в областната болница в Добрич е закрито, тъй като единственият инфекционист в лечебното заведение е напуснал от притеснения за здравето си. В края ѝ обаче стана ясно, че средно тежките случаи (над 40 на брой) все още се лекуват в същото лечебно заведение.

Старша сестра от болницата е в реанимацията на командно дишане. Отделение за КОВИД не съществува като административна единица, а за лечението се грижат двама гастроентеролози.

"И без епидемия има по един дежурен лекар на нощ"

„В по-малките лечебни заведения и без епидемия нощем на цяла болница дежури един лекар“, разказва д-р Неделчо Тотев, директор на общинската болница в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници. "Има още какво да се влошава, и то ще се влоши много бързо", песимистичен е той.

За първите шест месеца на годината повече от 340 медицински сестри също са напуснали системата – над 190 са заминалите за чужбина, останалите са се пенсионирали. Данните са на председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева. „И преди системата функционираше, като колегите работеха на по 2-3 места. Но сега натоварването върху останалите да работят в лечебните заведения е още по-тежко“, обяснява Василева.

В Министерството на здравеопазването знаят за проблема, стана ясно на брифинга преди седмица. Системно решение обаче в момента не може да се предложи, затова се реагира на всяка нововъзникнала ситуация: „Това, което можем да направим към момента – работим с хората, които имаме. Стараем се да съсредоточаваме тежко болните в болници, където имаме персонал и където този персонал е достатъчен, за да се справи с това положение“, обясни министър Ангелов. Той даде за пример договор между болниците в Разлог и Благоевград, който регламентира насочването на тежките случаи към областната болница. Днес лично и на място министърът търси решение и на проблема в Добрич.

Промени, свързани с осигуряването на специалисти, ще бъдат заложени в Анекса към Националния рамков договор 2020-2022, по който в момента преговарят Българският лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. И двете институции отклониха въпросите какви са обсъжданите мерки за осигуряване на системата с медицински персонал в идните месеци, но от министерството потвърдиха, че ще се даде възможност НЗОК да заплаща на болниците медицинска дейност, извършена от специалист на граждански договор, което досега не беше възможно.

Консултации от разстояние, защо не?

Идея за нестандартно решение идва от технологичния сектор. Компания, разработваща софтуерни и хардуерни решения за телемедицина, предлага институциите да приемат и заплащат на лекарите и тази форма на консултации. „Готови сме да предоставим ноу-хау безплатно“, разказва управителят на компанията Иван Йосифов. И допълва, че още в началото на епидемията са предложили сътрудничество на всички институции с ясното съзнание, че телемедицината не заменя клиничния преглед, но може да бъде алтернатива в условията на ограничения.

„Телемедицината може да свърже опитни лекари от водещи болници с колегите им в по-малките лечебни заведения, които имат нужда от професионални насоки. От друга страна дава и широки възможности за регламентирани дистанционни консултации, в които се запазват определени рамки на отношенията лекар - пациент, и същевременно се избягва физическият контакт, чакането на опашки и рисковете от зараза“, обяснява Йосифов.

Това може и да сработи за лекарите, но няма да реши проблема с дефицита на медицински сестри, убедени са и д-р Тотев, и Милка Василева. „Просто няма достатъчно физически лица, които да бъдат наети в лечебните заведения“, коментира Василева. Данни на Евростат, цитирани в отговор на Министерството на здравеопазването до Свободна Европа, потвърждават тази теза. Ведомството посочва, че осигуреността с лекари у нас е 42.4 на 10 000 души и надвишава средните европейски показатели – 35.1 на 10 000 души. По отношение на осигуреността с медицински сестри обаче България е с втория най-нисък дял в ЕС след Гърция.

Нужна е радикална промяна в здравната система

Според д-р Тотев отсега трябва да се мисли за вариант задължителната карантина за контактните медицински лица да отпадне. По думите му няма логика медиците, работещи в COVID-19 отделения, след работа да се прибират вкъщи, а колегите им, при които има само съмнение за контакт, да остават у дома за седмица или две. „Трябва да се мисли в тази посока. Иначе ще сме принудени да го мислим в хода на епидемията, когато изведнъж ще се окаже, че трябва да затворят много болници“, допълва председателят на Сдружението на общинските болници.

Още по-песимистична е председателката на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи: „Почти няма решение. Аз смятам, че ръководителите на лечебни заведения, щабът и правителството ще трябва да направят радикална реорганизация в цялата здравна система. Легла има достатъчно, апаратура има, медикаменти има. Но кадровият потенциал го няма“, коментира в заключение Милка Василева.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG