Връзки за достъпност

Извънредни новини

„Братското“ смазване на Чехословакия – 52 години по-късно


Стефан Дечев

Преди 52 години, на 20 срещу 21 август 1968 г., армиите на пет държави от тогавашния Варшавски договор нахлуват на територията на Чехословакия.

Започва операция „Дунав“, с която войските на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България, без знанието на самите чехословашки власти, завземат страната. В операцията участват 750 000 мобилизирани военнослужещи. В ранните утринни часове на 21 август 1968 г. за няколко часа на територията на Чехословакия нахлуват над 300 000 души с 6 000 танка, 3 000 оръдия и около 1 000 бойни самолети.

Веднага след окупацията на страната са арестувани първият секретар на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) и символ на привежданите през последните месеци реформи Александър Дубчек, министър-председателят на Чехословакия Олдржих Черник, председателят на парламента Йозеф Смърковски, ръководителят на Националния фронт Франтишек Кригел и изтъкнатият реформен политик Йозеф Шпачек. Те са отведени насила в Москва.

Чехословашките реформи или опита за „социализъм с човешко лице“

По този начин се слага край на започналите през януари по инициатива на самото комунистическо ръководство либерални и демократични реформи, известни като „Пражка пролет“.

През първите месеци на 1968 г. чехите и словаците стават свидетели на промени, невиждани дотогава в държавите от съветския комунистически блок. Новата програма на ЧКП предвижда построяване на т. нар. „социализъм с човешко лице“. Това включва свобода на словото и печата, свобода на придвижване, отваряне на възможността за свободен дебат, както и за сдружаване.

Ръководството на ЧКП се застъпва и за парламентарен контрол върху репресивните органи, независимост на съда, както и възможност в бъдеще за провеждане на многопартийни избори. Изтъкнати чехословашки интелектуалци изграждат Клуб на ангажираните безпартийни, чиято дейност е официално разрешена от Министерството на вътрешните работи на Чехословакия. Организацията се застъпва за защита на човешките права и се обявява за политически плурализъм в страната.

На 27 юни 1968 г. писателят Лудвиг Вацулик (по инициативата на Чехословашката академия на науките) обнародва станалата по-късно легендарна платформа „Две хиляди думи“. Тя предвижда пълна демократизация на системата. Идеята е чрез упражняване на граждански натиск да бъде премахнат политическият контрол върху предприятията, средствата за масова информация и местното самоуправление. Предвижда се службите за сигурност да бъдат напълно лишени от своите политически функции. Ако всичко това се бе осъществило, ходът на европейската история може би също щеше да се промени.

Как бяха посрещани оказващите „братска помощ“ агресори

Ето защо чехите и словаците посрещнаха твърде недружелюбно агресорите от Варшавския договор. На редица места в големите градове на страната се изграждат барикади.

Чехи и словаци с телата си излизат срещу танковете. Танкове и военната техника на агресорите са замеряни с камъни и запалителни течности. Още в първите дни над 100 граждани – чехи и словаци – загиват в уличните безредици. Мнозина са застреляни или премазани от танкове. Има и разрушени от военната техника сгради.

Българските реакции на реформите

Макар немалка част от интелигенцията, младежта и будното гражданство да гледат със симпатия към случаващото се в Чехословакия, по-голямата част от населението в България е по-скоро инертно. През последните месеци властите начело с Тодор Живков гледат с враждебност на случващото се в Чехословакия. Самият Живков е първият, който споменава за „военно решение“, с което да се сложи край на процеса на демократични и либерални реформи. Още на 6 и 7 март 1968 г. на среща в Москва на Консултативния съвет на Варшавския договор той е първият комунистически ръководител от Източна Европа, който го предлага на съветските вождове Леонид Брежнев и Алексей Косигин.

През март и април пленуми на ЦК на БКП разглеждат чехословашките събития. Изтъква се нуждата „да се обърне внимание на средствата за масова информация и да се проведе специален инструктаж на главните редактори на вестници, телевизия и радио“. Те трябва да допускат пресята информация за чехословашките събития, която идва само от „правилните“ източници - БТА и „Работническо дело“.

На 24 април Т. Живков е изпратен от Брежнев на посещение в Прага.

Той подписва с Александър Дубчек договор за дружба и приятелство. По ирония, според една от клаузите на този договор не трябва да има намеса на която и да било от двете държави във вътрешните работи на другата. Видно е, че още с подписването му Живков няма никакво намерение да го спазва. Заедно с това на думите на Дубчек, че той вече е премахнал всякаква цензура в Чехословакия, Живков отговаря в неговия стил: „У нас цензура няма, но има строг контрол и здраво държим.“

На 20 май 1968 г. в София се провежда Първият конгрес на българските писатели. Съгласувано с чехословашката страна, сред поканените гости от чужбина е и младият чехословашки автор Петер Пуйман. Той е син на известната чешка комунистка Мария Пуйманова. Ето защо българските комунистически власти се надяват поради този факт той да говори срещу Пражката пролет. За тяхна изненада обаче младият Пуйман говори с възторг в полза на реформите и свободата.

Той казва: „Става въпрос за идеалния опит да се съедини социализмът със свободата. Днес ние имаме пълна свобода. Ако нашият експеримент излезе сполучлив, това ще има огромно значение за целия свят. То ще бъде от огромно значение за работническото и социалистическо движение в цяла Европа. По този начин ще отпадне и последният аргумент, който може да се отправи срещу нас - аргументът за несвободата. Имаме историческия шанс и ние не искаме да го изпуснем от ръцете си. Разчитайте на нас!“

Речта е посрещната с ръкопляскания от залата и с гробно мълчание и навъсени погледи в президиума

, където са Георги Джагаров, Георги Караславов, Николай Хайтов, Павел Матев, Стоян Ц. Даскалов, Богомил Нонев.

Нищо от речта на Пуйман не стига до медиите в страната. Единствено Радио „Свободна Европа“ от Мюнхен цитира информация на радио Белград, според която Г. Джагаров демонстративно е отказал да се ръкува с Пуйман. Вечерта литературните „динозаври“ от писателския съюз се наговарят на следващия ден във всяко изказване да заклеймява казаното от Пуйман.

Властите вземат мерки и във връзка със започващия в края на юли 1968 г. международен фестивал на младежта и студентите в София. Принудително са изселени от столицата хора, които биха могли да създадат проблеми. Предприети са целенасочени действия, за да бъде редуциран броят на „опасната“ чехословашка делегация.

Още при пристигането й в страната част от нея е върната. Използвани са всякакви оправдания, включително и за „мръсни, сплъстени дълги коси“. 500 души са специално подготвени от ЦК на БКП като специален ударен отряд за уж спонтанно изземване на „вражеска литература“, проваляне на неудобни за властта мероприятия, апострофиране на оратори, строго следване на чехословашката делегация. Един от чехословашките журналисти намира в стаята си микрофон. Въпреки строгия надзор на Държавна сигурност обаче чехословашката делегация успява да излезе с призиви „София, последвай Прага!“, „Нашата революция е наше дело!“. Разбира се, репортажи с участието на групи от чехословашката делегация не се появяват по радиото и телевизията.

Българското участие в агресията срещу Чехословакия

Както вече споменахме, агресията и потъпкването на експеримента за изграждане на „социализъм с човешко лице“ не минава и без българско участие. По документални данни на Министерството на отбраната в операцията на територията на Чехословакия вземат участие 2 164 български войници и офицери от 12-ти мотострелкови полк от Елхово и 22-ри мотострелкови полк от Харманли.

Още през юли българските военни сили са вдигнати по тревога и изпратени в тогавашна съветска Украйна на границата с Чехословакия.

Елховският полк е превозен с кораби до село Жнатино, а харманлийският заминава за Иваново-Франковск.

На 19 август 1968 г. министърът на отбраната Добри Джуров и началникът на Генералния щаб на българската армия Атанас Семерджиев подписват заповед за изпращането на 12 мотострелкови полк Елхово и 22 мотострелкови полк Харманли на територията на Чехословакия срещу „вражеските елементи“.

На следващия ден, 20 август 1968 г. се появява и Постановление №39 на Министерския съвет на Народна република България за оказване на военна помощ и срещу „контрареволюционните сили“ в Чехословакия. Този път то е подписано от председателя на Министерския съвет Тодор Живков. Ето защо на същия ден след едномесечен престой в гора в близост до чехословашката граница на българските войници са раздадени патрони.

В късния следобед се провежда и митинг за тяхното „насъскване“ в полза на викащия ги на „помощ“ „чехословашки народ“ и срещу „контрареволюцията“. Късно през нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. харманлийският полк заема летище Рузине в Прага, а елховският пресича границата на Чехословакия при село Матовце, за да участва в заемането на местната казарма, полиция и радио в словашкия град Банска Бистрица.

Реакция в България на агресията

Известният писател и сценарист Веселин Бранев се намира по това време в Чехословакия. Спомня си как посред нощ търсели хотел, казвали на чехите, че са българи и биха погледнали с разбиране, ако никъде не ги приемат след стореното с участието и на българската армия. Местните хора не отговорили на злодеянието с отмъщение и ги настанили.

Когато потегля след време към България, Бранев си спомня и своите тогавашни мисли и чувства:

„Имам тежкото предчувствие, че по-голямата част от българите са доволни от този край на събитията в Прага. Отвъд Дунава и край Искъра навярно малцина вече изпитват нужда от свободата, която Дубчек и неговите сътрудници се опитаха да предложат. Преди всичко какво значи това "да предложат"? Ние отдавна сме свикнали на "постановления-решения-заповеди", но "предложение"? Това е съмнително, предложението може да е капан ... За другите "братски" страни не знам, но хората в България бяха изразходвали всичките възможни сили, които притежаваха, за да се приобщят към тоталитарния режим такъв, какъвто беше, и изведнъж някой си - чех ли, словак ли - предлага промяна, която нарича "социализъм с човешко лице", а това означава пак бъркотия, междуособици в ръководството и поредната необходимост от енергия за приобщаване към нови правила с нови лозунги с нови имена във властта и всичко това е повече земетресение, отколкото пролетен вятър.

Когато два дни по-късно ние преминаваме от Югославия в България, аз отново имам чувството, че не се движим, а потъваме“.

И все пак през следващите седмици и месеци предстои трима български студенти да измият срама на нацията за бруталното потъпкване на мечтите на чехи и словаци. Техните имена са Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев. Дори от затвора в Стара Загора протестен вик ще нададе и писателят и журналист Георги Заркин. Има и други сънародници, които под различна форма изразяват своето несъгласие - Жерминал Чивиков, Любомир Собаджиев, Атанас Атанасов - Швейка, Г. Малтезус от Видин, Методи Ташев от Казанлък, И. Марков от Разград, М. Челебиев от Димитровград, Е. Трайков от Лом.

Добре е, че ги има. И техните истории тепърва трябва да бъдат изваждани от забравата и разказвани.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Югозападния университет в Благоевград и Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Изнасилване? Докъде стига полицейското насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:58 0:00
XS
SM
MD
LG