Връзки за достъпност

Извънредни новини

400 дарители, които спасиха най-старото кино


400 дарители, някои от които анонимни. 12 души персонал от читалище "Антон Страшимиров". Това са героите, които спасиха най-стария киносалон в София.

Кино "Влайкова" на улица "Иван Асен II" съществува от 1926 г. и от тази есен вече има модерна "дигитална машина за прожектиране и 3D eкран", закупени благодарение на дарителската кампания, с която бяха събрани 73 хиляди лева.

"Имаше страшно много хора… Една жена дари 10 000 лв., но така и не мога да я намеря, за да ѝ благодаря", казва режисьорът Олег Ковачев, който е председател на читалището – стопанин на киното. Така отговаря на въпроса кои са героите в тази история.

"Имаше възрастни хора, които носеха по 10 лв., по 5 лв., един изсипа 4 лв. на монети в касичката, в която събирахме дарения. Имаше много трогателни моменти. Едни хора бяха пуснали 50 лв. с едно писъмце, че са родени на улица "Иван Асен II", тук са се влюбили, тук са се оженили, сега децата им живеят тук и искат да дарят малко пари за нашето кино – тяхното любимо кино", разказва още Ковачев в телефонно интервю за Свободна Европа.

Кино "Влайкова" е най-старото кино в България. И точно затова е било изключително важно да бъде спасено според режисьора Олег Ковачев.

"Никога не е спирало да работи, освен когато бомба е паднала върху него през 44-та година. Тогава за една година прожекциите са били спрени. Оттогава досега киното непрекъснато работи и когато аз бях дете, то беше център на живота в квартала тук", спомня си той.

Допреди 7 години залата е работила с филми на кинолента, което е много остаряла технология. Разпространителите постепенно спират да издават новите филми на ленти и преминават към дигитални видео носители. Но апаратите, които прожектират подобни формати, са прекалено скъпи за скромния бюджет на салона и те измислят временно решение.

"Прожектирахме с едно почти домашно видео проекторче. А екранът е на 15-16 метра от проектора и с него нито звукът, нито картината са читави", пояснява Ковачев.

Освен че качеството не е задоволително, много от новите филми не се разпространяват от дистрибуторите в България във формата, който им е необходим, заради неподходящата техника, която им се налага да ползват.

"Затова прожектирахме филми, излезли преди 2-3 години, но никое кино не може така да функционира", казва той.

През декември 2019 г. персоналът на читалището "Антон Страшимиров" започва кампания за събиране на средства за закупуване на модерната машина. Обръщат се към български певци, актьори, композитори и режисьори, които подкрепят и разпространяват каузата. Но никой не очаква, че ще съберат 73 хиляди лева за по-малко от година.

Успяват заради "големите усилия на 12 души, които работят като персонал от читалището и свършиха огромна работа и с помощта на около 400 дарители, които дариха кой колкото може – малки и големи суми", настоява Ковачев, който отказва да излъчи един човек от всички, заради които киното ще продължи да съществува.

Списък с всички дарители в кампанията, които не са поискали да останат анонимни. Има и много анонимни, напомнят от читалището.
Списък с всички дарители в кампанията, които не са поискали да останат анонимни. Има и много анонимни, напомнят от читалището.

"И по този начин вече можем да си позволим да кажем, че киното тепърва ще разцъфтява и ще има своите зрители", допълва той.

В програмата на кино "Влайкова" за септември вече са включени току-що излезли филми като "Войната с дядо" с Робърт де Ниро и "Ненормален" с Ръсел Кроу. Най-старият столичен салон може да ги прожектира едновременно с всички други кина в страната.

Строежът на кино "Влайкова" започва през 1925 г. и една година по-късно отваря врати за първи път. То е основано от Мария Влайкова, съпруга на писателя и общественик Тодор Влайков. Тя записва в завещанието си, че след смъртта ѝ тя желае киното да бъде дарено на Министерството на просветата, което след смъртта ѝ "да го използва за културно-просветни цели, а от приходите да отпуска „помощи и стипендии на млади даровити артисти от Народния театър за тяхното усъвършенствуване“. Така всъщност тя задължава държавата да ползва театралния салон само за конкретните цели, които тя е заложила.

В началото на 1945 г. кварталното народно читалище моли министерството то да поеме стопанисването на сградата и киносалона, което прави и до днес.

"Киното е в читалище и читалището е в киното – това е една неразривна връзка, като освен кино прожекции, в нашата зала се правят и много концерти на джаз, класическа музика, много детски състави играят тук театър, много хорове на деца и пенсионери изнасят тук концерти. Правим премиери на книги. Изобщо читалището развива своята дейност с пълна сила, като киното е най-главната му, защото единствено то носи приходи", казва Ковачев.

Всъщност със закупуването на новия прожектор дарителите спасяват не само кино "Влайкова", а и една неразривна част от културната история на София.

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG