Това е дело на Карл Була, първият "акредитиран" фоторепортер в Русия.
При неясни обстоятелства, за които историята мълчи, Була се отправя към Санкт Петербург на 11-годишна възраст. Тогава е било обичайно момчетата от малките населени места да се насочват към ярките светлини на най-близкия град за чиракуване, но не е известно защо Була е избрал пътя към далечната тогавашна руска столица.
Немскоговорящото момче започва кариерата си с поръчки за компания за фотоаксесоари в Санкт Петербург. Скоро Була овладява руския език и процъфтяващия занаят на фотографията. През 1875 г. самоукият фотограф отваря собствено студио.
В ранна реклама за услугите си Була заявява, че „снима каквото е необходимо, навсякъде, без да се влияе от това дали е навън или вътре - през деня или по всяко време през нощта с изкуствено осветление“.
През 1886 г. Була - вече известен с таланта и коректното си отношение - получава лиценз от губернатора на Санкт Петербург за „създаване на фотографски сцени на столицата и околностите, при условие, че не се създават неудобства за обществото и каретите в хода на работата. "
С разрешителното, което му позволява да работи до голяма степен необезпокояван от властите, Була става първият акредитиран фоторепортер в Русия.
Була се възползва максимално от своята „акредитация“, която му позволява достъп до висшето общество, както и до бедния и понякога бурен свят на руските нисши класи.
Голяма част от руското население в края на века е нетърпеливо за политически промени.
Необичайно отчетливите изображения, създадени от Була, са резултат от фотоапаратите с размер на раница, които той използва. За разлика от днешните филмови и цифрови сензори, които се измерват в милиметри, изображенията на Була са заснети върху стъклени плочи с размери от няколко инча (един инч се равнява на 2,54 см).
В единственото съществуващо описание на фотографа той е представен като "с малко нисък ръст, слаб, наведен, сивокос, тих".
След като Була получава разрешение да снима „в присъствието на негово величество царя“, кариерата му достига своя връх. Той е заможен човек с безкрайни артистични възможности. Но около 1917 г. той внезапно напуска Русия, за да живее на естонския остров Сааремаа с новата си съпруга естонка.
Не е ясно защо известният фотограф със забележителна кариера внезапно решава да се насочи към остров в Балтийско море. Някои историци предполагат, че нарастващата враждебност към Германия на фона на Първата световна война се отразява върху местния немскоговорящ прусак. Друга теория, намекната от западни медии, гласи, че фотографът може да е водил таен живот на гей сцената в Санкт Петербург.
Книга, публикувана от руска историческа организация, твърди, че Була е напуснал Русия с намерение да се завърне, но събитията в страната са направили това практически невъзможно.
Каквато и да е причината за напускането на Була, то е точно навреме. След болшевишката революция от 1917 г. царят е свален от власт, столицата на страната е хвърлена в месеци на хаос, а безмилостната нова власт на болшевиките е завзела страната. Връзките на Була с висшето общество, както и личното му богатство биха го превърнали в очевидна мишена в тази нова Русия.
Була умира в изгнание на Сааремаа през 1929 г.
Синовете на Була - Александър и Виктор - и двамата опитни фотографи, документират възхода на революционния социализъм в страна си, но скоро попадат под подозрение заради връзките си с висшата класа и германския си произход. Малко преди избухването на Втората световна война Виктор е екзекутиран от комунистическите власти, а Александър е изпратен в трудов лагер и умира скоро след завръщането си.
