Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Все едно имаме нужда от обгрижване". Какво ще реши законът за българския жестов език


Те не се наричат глухонеми. В света им не е безмълвно, защото използват жестов език и общуват с него. За да ги разберете, имате нужда от преводач по същия начин, по който бихте имали, ако не разбирате арабски. Нуждата от превод винаги е основен показател при класифицирането на два езика като отделни. След години настояване глухата общност убеди управляващите да подготвят проектозакон за българския жестов език. Министерският съвет прие проекта на заседанието си в сряда. Този закон ще даде на жестовия език статут на естествен и самостоятелен език.

Ако законът бъде приет от Народното събрание, за глухите и сляпо-глухите ученици в училищата ще се въведе специален учебен предмет „Български жестов език“, а в детските градини - специално образователно направление. Студенти и докторанти ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър, а до 2 години общините трябва да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора.

За Ашод Дерандонян от фондация “Заслушай се” това е голяма победа. Той и други активисти са участвали в дискусиите по проектозакона, но имат и забележки.

“Основното ни послание е, че проектозаконът в момента не е с достатъчно ясен фокус върху самия български жестов език и правото на неговите носители да го отстояват и развиват”, каза пред Свободна Европа Дерандонян. Според него не е достатъчно застъпено правото на глухите хора за активно участие в процесите на създаване на образование и услуги чрез български жестов език.

“В момента текстовете са написани така, че все едно глухите имат нужда от обгрижване чрез услуги за жестов превод и образование, а никъде не се говори за изключителната им роля да водят процесите, свързани с техния собствен език”, смята Дерандонян.

Премиерът Бойко Борисов избра Международния ден на жестовите езици, за да обяви решението на правителството. “Уверявам Ви, че ще направим всичко възможно да Ви осигурим максимално добри условия за интеграция в обществото. Защото го заслужавате!", написа премиерът във Фейсбук.

“Накратко казано - чуващите решават проблемите на глухите, коментира глухият преводач Ашод Дерандонян. “А всъщност глухите могат да поемат отговорност за своята съдба в партньорство с чуващите хора, имайки предвид тяхната специфична култура, език и специални способности”.

Проектозаконът предвижда новинарските предавания да се излъчват с жестомимичен превод най-малко веднъж на денонощие. Ще бъде създаден и Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика. Финансирането ще се осигурява от държавния бюджет, от европейски и международни проекти.

Преводачи и педагози учат жестов език от глухите хора, освен ако не са деца на глухи родители. Дерандонян казва, че глухите не трябва да бъдат разглеждани като общност, която има нужда само от превод, а като хора, чиято роля трябва да бъде водеща в тези процеси.

Според него това, че има жестови преводачи по телевизията, не означава, че проблемът е решен. “Нещата са много по-дълбоки”, написа той във Фейсбук след новината, че проектозаконът е задвижен.

“Умението за съвместна работа между глухи и чуващи хора се изгражда, ако има воля и желание”. Той припомни, че проектозаконът се внася от МОН, но реалният вносител е българската глуха общност. “Нека да не забравяме, че българският жестов език е на глухите хора и ние ще го отстояваме това човешко право”.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво става с колекцията на Васил Божков
please wait

No media source currently available

0:00 0:15:06 0:00
XS
SM
MD
LG