Връзки за достъпност

Извънредни новини

Обединението, което никой не вярваше, че ще се случи


Съветският лидер Михаил Горбачов и германският канцлер Хелмут Кол в Берлин през ноември 1990 година, месец след като обединението на Германия вече е факт.

Малцина днес се сещат в ежедневието си, че допреди три десетилетия в центъра на Европа имаше две германски държави – Германска демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ).

Преди тридесет години - на 3 октомври 1990 година - влезе в сила Договорът за обединение на Германия, подписан през лятото на същата година в Москва между представителите на двете Германии и външните министри на страните победителки във Втората световна война – Великобритания, САЩ, Франция и Съветския съюз.

Договорът сложи край на разделението на Германия на две не само отделни суверенни държави, но и членки на два антагонистични политически блока.

На практика с обединението ГДР престана да съществува. Източногерманците вече можеха да не се чувстват втора ръка германци – по-бедни от западните си сънародници и затворени в границите си. Те вече можеха да пътуват и да работят на запад, което 40 години им беше забранено.

Източногерманската марка изчезна в небитието, заместена от силната западногерманска марка. Трабантите и вартбурзите бяха избутани от опелите и фолксвагените.

„Бедният“ изток спря да гледа завистливо на „богатия“ запад, но трябваха години и милиарди марки, после евро, за да започне да се топи разликата в благосъстоянието на двете части.

Германците не вярваха

Когато в края на осемдесетте години в целия комунистически блок започнаха плахи опити за демократизация, повлияни от съветската Перестройка, в ГДР партийният и държавен лидер Ерих Хонекер продължаваше да твърди: "Стената ще си остане и след 50, и след 100 години, ако не бъдат премахнати причините за нейното съществуване". Заканата му е от януари 1989 година. Единайсет месеца по-късно Берлинската стена рухна. Същото се случи и с ГДР.

Болен и ненавиждан, Хонекер живя последните си години в Чили, без да осъзнае какво и защо се случи.

През 1989 едва 3% от западногерманците вярваха, че ще доживеят обединението на Германия.

През 1989 година едва три процента от западногерманците вярваха, че ще доживеят да видят обединението на Германия. В Източна Германия нямаше и толкова оптимисти.

Известни са усилията на тогавашния съветски лидер Михаил Горбачов и на западногерманския канцлер Хелмут Кол да доведат докрай процеса за обединението на двете Германии. Известни са и критиките до днес в Москва към Горбачов, че не е договорил по-добри условия за Русия в преговорите по обединението.

По-малко известни са някои финансови страни от договореностите. А те са стрували милиарди и милиарди марки и евро, взети от всички германски данъкоплатци.

Изтеглянето на съветските войски

Хелмут Кол договаря с Михаил Горбачов Западна Германия да изплати на Съветския съюз 12 милиарда марки плюс три милиарда марки кредит за изтеглянето на съветските военни и техните семейства от ГДР. За четиридесет години цели колонии военни със семействата си живеят в източна Германия, за което плаща и тя, и Съветският съюз.

Критици на Горбачов смятат, че той е договорил прекалено малко компенсации. Историци твърдят, че Германия наистина е била готова да плати многократно повече. Критиките към Горбачов са, че не е настоял за неутралност на Германия и е допуснал разширението на НАТО на изток.

Репарациите от Първата световна война

Най-сетне е решен въпросът с репарациите, които германската държава дължи на победителите от Първата световна война, неизплатени заради мораториума над дължимите суми, който Хитлер, идвайки на власт, налага през 1933 година.

На практика Германия успява да се издължи по емитираните ценни книжа окончателно в края на двайсетата година от обединението или към 3 октомври 2010 година.

Сумата не е голяма – равностойността на 125 милиона евро, но по силата на споразумението срокът на изплащането е бил 20 години от датата на обединението.

Инвестициите в източните провинции

Според преценката на германски икономисти между 1990 и 2010 година, тоест за двайсет години, за развитието на източните провинции са вложени около 1600 милиарда евро (или брутният вътрешен продукт на сегашна България за цели 27 години, без стотинка настрани).

Значителен дял от тази сума - приблизително 70%, са били предназначени за социални разходи. Това се е налагало поради факта, че след промените в Източна Германия стотици хиляди хора загубват работата си заради закриване на производствени мощности или преобразуване.

За подновяването на изостаналата източногерманска транспортна инфраструктура са инвестирани близо 40 млрд. евро, гласят данните на германското правителство. Построени са били 17 нови железопътни линии, шосейни и водни плавателни пътища.

За сравнение: от 1990-та насам в 11-те стари федерални провинции са построени 1300 км нови магистрали, а в петте нови федерални провинции на изток, които по територия са значително по-малки, са изградени 1000 км магистрали.

Facebook форум

Най-ново видео

Гмуркаме се. Преди 6000 години край Ропотамо
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:02 0:00
XS
SM
MD
LG