„Накъде една страна отива зависи от това как тя стига до там.“
Джилбърт Уорън Нътър**
Малко от обясненията на двете скорошни оценки за България – докладът на Европейската комисия (ЕК), който я споменава ведно с другите страни членки с проблемно управление на закона, и резолюцията на Европейския парламент – са правилни и верни. У нас втората е по-известна и коментирана. Но тя не е „обединение на левите сили“, „ляв популизъм“, „намеса във вътрешните работи“, „ново“ мнозинство срещу България", както казват от ГЕРБ, или пък „нощ в гърба“ й от национални предатели и „така наречените либерали“.
Едно старо значение на думата „резолюция“, вероятно от XIV век, е процес на „свеждане на нещата до по-прости форми“. От XVIII век е в употреба и сега най-разпространеното значение като „изказване на мнение или решение“ от среща. Оттогава е и офталмологичният смисъл на думата като „подобряване на виждането“, „процес на проглеждане“, а от XVI век означава и „решение“ на математическа задача. От средата на 1800-те години се използва в смисъл на подобряване на собственото състояние.
Защо права на човека
Споменаванията и мненията за България (и други страни) са по повод ценностите на Европейския съюз (ЕС).
Тези ценности на обществения живот и политическото управление са формулирани от класическия либерализъм на XVII век. И са признати от страните членки на ЕС със самия акт на членство. Изброени са чл. 2 от Лисабонския договор: човешко достойнство; свобода на движение и зачитане на личния живот, свобода на мисълта, религията и мненията; представителна демокрация; равни права и върховенство на закона, и права на човека (недискриминация, защита на лични данни и правото на достъп до правосъдие и информация).
Тези права са защитени от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Хартата на основните права на ЕС. Първата беше един от източниците при съставянето на конституцията на България от 1991 г.. Защото преди 1989 г., макар и официално призната от Народна република България, Всеобщата декларация не бе прилагана, а вътрешната и външната политики на страната бяха в пряко противоречие с нея. Хартата на ЕС е документ на Съюза от преди членството на България (от 2000 г.). А от 1 декември 2009 г. (според чл. 6 от Договора за Европейския съюз) има „обвързващ характер“. Казано на пряк български – задължителна е за европейското членство и развитие на България.
Няма изненада и от споменаването на корупцията и управлението на закона (rule of law). За него има наблюдение от самото членство на България в ЕС. На 10 юли тази година Европейската централна банка прие страната в Разменния механизъм на еврото с условие, което никога и спрямо никого не е предявявано: да „продължи да прилага всеобхватни реформи в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система“.
Защо ромите
Мнозина се възмутиха от споменаването на отношението към ромите в двете резолюции и обсъждания. Но другите страни членки имат право на това, защото Директивата за равноправното третиране на гражданите независимо от расовия и етническия им произход също е от част от правота на ЕС отпреди членството на България (Директива 2000/43).
Тук нещата, разбира се, са по-дълбоки.
Според всички изследвания на общественото мнение в България омразата и недоверието към ромите, както и страхът от тях, са след най-високите в EC. Според изследване на АлфаРисърч, водено от Евгения Иванова (отпреди пандемията и вече забравено) - ромите тук са 4.5 по-малко уважавани и 4.4 повече мразени от всички останали. Според Европейското изследване на ценностите от 2018 г. положението е същото. От 2011 г. годишните доклади на ЕК за положението на ромите по повод приложението на Директивата са доста красноречиви, макар и политически коректни.
За разлика от Унгария, където анти-ромската пария беше официално изтикана извън управляващото мнозинство, у нас анти-ромските партии са не само донякъде популярни, но и косвено или пряко участват във властта от около десетина години.
Позоваването на казуса „ОМО Илинден“ може би заслужава внимание, но в друг вътрешен контекст: забраната на тази партия е заради прилагането на конституционна разпоредба, която де факто дава монопол на ДПС върху представителството на важна група избиратели.
Управление на закона, управление на човека
И тук нещата не са от вчера. От около 1215 г., а и от преди това – включително по българските земи, в Европа се смята, че първото управление е полезно за обществото и стопанството, а второто – по-скоро вредно, ако не се опира на първото.
Както е добре известно, с различни партньори ГЕРБ управлява от 2009 г. с прекъсване от 15 месеца през 2013-2014 г. Към това време всички споменати по-горе правни основания за коментар от ЕС и Европарламента по повод управлението в България са налице. Има и съответните дипломатично формулирани препоръки за подобряването му.
Имитираш, докато го направиш или имитираш, докато го счупиш.
Когато не знаеш как, всяко нещо може да бъде сторено по два начина: имитираш, докато го направиш или имитираш, докато го счупиш.
По повод управлението на закона у нас, доколкото имам впечатления, преди 2007 г. надеждата на комисарите по разширяването на ЕС беше, че с имитиране нещата се подобрят. “Fake it, until you make it”. Изглежда обаче тук политическата нагласа бе да имитираш, че имитираш.
Положението се променяше до голяма степен стихийно, с проба и грешка, към влошаване на управлението на закона и заместването му с другото управление. Проблемът е нетривиален и за мнозина тук и в чужбина не подлежи на описание в общоприети термини.
Първо, от 30-ина години у нас партийният плурализъм се състои предимно в многото „БКП“-та. Те се градят около водача. При добър изборен резултат, водачът, донякъде като ефект от избирателната система и практика след 1991 г., става кормчия на правителството и боцман на мнозинството в законодателното събрание. Това е изкушение с библейски пропорции. На него може да се устои само с известен финес, силно чувство за мярка и твърдост на характера за неподатливост към невидими за избирателите влияния, които да те превърнат в кукла на конци.
Второ, има смяна в духа и въжделенията на коалиционните партньори.
ГЕРБ беше избрана като алтернатива на коалицията от 2005-2009 г., с анти-корупционна платформа. Перспективата за „европейско развитие“ не беше под въпрос. (Само шепа икономисти, включително авторът, бяха критични към нарастващите недостатъци в регулаторите и разходите.) ГЕРБ предпочете мнозинства според случая в парламента. Това наложи скрити договаряния и търсене на съюзници. Коалиционните предпочитания се изместиха към партии, които по-скоро имитират привързаност към европейските ценности и НАТО.
На запад и все още в България, управлението на ГЕРБ е вдясно в центъра. Но то отдавна мечтае за големи държавни проекти и предприятия и ренационализация на приватизираните части от икономиката. Отскоро демонтира и принципите на управление на публичните финанси, които действаха от 1997 г. насам, които съответстват и често са по-добри от практиките на много страни от ЕС. Това управление продължи всички проекти на руски държавни компании в България, изгони през 2012 г. (с помощта на демократи и „зелени“) Шеврон, мърмори срещу „американските ТЕЦ“ и често твърди, че чужденците изнесоха България. След променения през 2014 г. баланс на силите в Черно море, НАТО не осъществи няколко важни отбранителни инициативи поради обструкции от България.
Държавното управление „като рекет“
Последно, но не по значение, идва демонтирането на управлението на закона.
Не са прави онези, тук и в западната преса, които твърдят, че корупцията и „превземането на държавата“ от мафията са основните проблеми.
Корупцията е само симптом на специфично функциониране на държавното управление в интерес на малцина. И това не е олигархия.
Същината на проблемите с управлението на закона тук е в разпространението на случаите на функционирането на държавното управление „като рекет“. Това положение също се формира продължително и стихийно.
Използването на държавното обвинение и други служители на съдебната система първоначално (преди Коледа 2014 г.) стана всеобщо известно благодарение на изявленията посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия, Финландия и Франция по повод опит за превземане на бизнес на френска компания. Преди това Файненшъл таймс забеляза участието на прокуратурата в предизвикването на нападение срещу КТБ.
Във връзка с управлението на човеците, зачестиха посланическите доклади до съответните страни.
Във връзка с управлението на човеците, зачестиха посланическите доклади до съответните страни. Австрийската камара, Американската търговска камара, Българо-британската, Българо-германската и прочее организираха конференции и официално започнаха да се оплакват от случилото се. След края на 2017 г. нападенията над чуждестранни бизнеси почти спряха.
Остана само общата реторика за износа на пари и злато. Обикновено в предизборна обстановка. Но спряха и чуждестранните инвестиции.
„Новият“ феномен в конюнктурата е използването на власт за преразпределяне на бизнеса на български предприятия. Той бе невидим за непрофесионалисти преди 2019-2020 година. Теоретичното обосноваване беше дадено от предишния и настоящия главни прокурори като концепция за ревизия на „криминалната приватизация“. Противно на нормалното разбиране, всички олигарси не са част от властта. Естествено мнозина от преследваните не са светци, това е необходим (не е уместно да се преследват светци) и търсен ефект на обществено одобрение.
Има силен елемент на трагизъм в това чудовището, създадено от теб в ролята ти на Франкенщайн, да те изяде или да те вари на бавен огън. Но обществено съчувствие, още по-малко одобрение, вече ще може да бъде достигнато нито в Европа, нито в България.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
**- Нътър (1923-1979) е известен с това, че в продължение на почти четвърт век е почти единственият аналитик на държавна длъжност в САЩ, който дава правилна статистическа картина на стопанското развитие на СССР и страните от Варшавския договор.
